Решение № 374 от 18.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Перник, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720106561 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, представлявано от Х.М. и П.В. - управители против С. Х. Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес, съответно: гр. Перник, ул. ******** ********* №* и гр. Перник, ул.

******** №**,вх.*,ап.**, представлявана от назначения особен представител адв. Р. Т..

Ищецът твърди, че между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********** на 16.06.2023 г. е сключен договор за паричен заем кредирект № *********/16.06.2020 г. Сочи, че в изпълнение на задълженията си по него кредиторът - „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответницата в заем сумата от 800 лв. Последната се задължила да върне заетата сума на 1 погасителна вноска в размер на 840.05 лв., с падеж 31.07.2020 г. Сочи, че договорната лихва е уговорена като фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05%. Поддържа, че годишният процент на разходи по кредита е 48.62%.

Излага, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия при забава на погасителна вноска, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на действащата законна лихва върху всеки ден забава. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия кредиторът уведомява длъжника с писма, покани, съобщения и други документи, които се считат за получени, ако бъдат изпратени на електронен адрес или доставени на официалните адреси за 1 кореспонденция, посочени в договора.

Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит.

Твърди, че на 21.07.2022 г. между заемателя – „Сити Кеш“ ООД и ищеца е сключен договор за цесия, с който първият е прехвърлил на „АСП Бета България“ ЕООД всичките си вземания към ответницата, произтичащи от договор за паричен заем кредирект № *********/16.06.2020 г.

Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, въз основа, на което е образувано ЧГД № 2192/2025 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед. Излага, че същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжностното лице по призоваване е установило, че длъжникът не живее на адреса, на който е регистриран.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022 г. със „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********** сумата от 193.57 евро - главница по договор за паричен заем кредирект № *********/16.06.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, сумата от 66.69 евро – законна лихва за забава за периода от 31.07.2020 г. до 31.05.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 10.06.2025 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2192/2025 г. по описа на Районен съд - Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата чрез назначения и особен представител – адв. Р. Т.. В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не е изпратил представител. С писмена молба от процесуалния му представител – юрисконсулт Д.Р. е заявил, че поддържа превяваните искове. Моли съда да ги уважи и да присъди направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Т., оспорва исковете, като неоснователни. Сочи, че ответникът не е уведомен за извършената от кредитора цесия на вземането. Счита, че в спорния договор за кредит са налице неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства съгласно чл. 12 от ГПК и чл.

235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Правният интерес от водене на установителните искове се установява от 2 приложеното ЧГД № 2192/2025 г. по описа на ПРС. От него е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за вземане идентично с вземането, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като връчителят е удостоверил, че адресатът не живее на адреса. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Затова са процесуално допустими.

Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията за това са следнит:

Към исковата молба е представен договор за паричен заем кредирект № *********, сключен на 16.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********** и ответницата, ведно с лог файл за извършените действия. От тях е видно, че на 16.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ЕООД като кредитор и ответницата, като потребител чрез използване на електронна платформа е сключен договор за паричен кредит. Според т. 3 от договора „Сити Кеш“ ООД се е задължило да предостави на ответницата в заем сумата от 800 лв./409.03 евро/, а ответницата се е задължила да върне заетата сума на 1 погасителна вноска, ведно с договорна лихва с лихвен процент – 40.05 % в общ размер на 840.05 лв. /429.51 евро/, с падеж на 31.07.2020 г. Уговореният годишен процент на разходите е 48.62 %. Страните са уговорили такса за експресно разглеждане на заявлението в размер на 409.95 лв. /209.60 евро/.Общият размер на всички плащания по кредите е 1250.00 лв./639.12 евро/.

В чл. 4 от договора е посочено, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да плати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата на земодателя, публикувани на официалната интернет страница.

В чл. 31 от Общите условия за заеми „Кредирект“ е предвидена възможност заемодателят да предложи на заемателя незадължителна услуга експресно разглеждане на заем, като вноската с включената такса за използването и се посочва изрично в договора. Според общите условия заявяването на услугата експресно разглеждане не увеличава възможността за сключване на договора, а същата се изразява взадължение на заемодателя да разгледа подаденото искане за отпускане на заем в срок до един час, освен когато това не е възможно по обективни причини, като в случай, че услугата е заявена в края на работния ден, се разглежда в началото на следващия. Таксата за услугата се дължи само когато заемодателят одобри искането и е плетима при погасяване на договора.

От представената разписка за извършено плащане от 16.06.2020 г. е видно, че на посочената дата в изпълнение на задължението си по договор № № *********, „Сити Кеш“ ООД е превело по сметка на ответницата сумата от 804.40 лв.

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземане и приложение към него е видно, че на 21.07.2022 г. между заемателя/цедент/ и ищеца/цесионер/ е постигнато съгласие за продажба от цедента на цесионера на вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен заем № *********, сключен на 16.06.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответницата за сумата от 378.59 лв. – главница, 70.08 лв. – договорна лихва.

3

Към исковата молба е приложено е уведомление, с което ответницата се уведомява за извършената цесия и пълномощно от „Сити Кеш“ ООД, с което упълномощава ищеца да извърши съобщаването на цесията на длъжника.

При така приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Вземането на ищецът произтича от договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответникът.

Заемодателят по него е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните по договора имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

По аргумент от чл. 22 от ЗПК, за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да съответства на императивните разпоредби на: чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора и на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК/ да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, 4 лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

В настоящия случай видно от представения договор за потребителски кредит № ********* той не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.62 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.