Акт от 02.04.2019, Административен съд - Разград

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

Гр. Разград, 02 април 2019 година

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА при секретаря …и в присъствието на прокурора …разгледа докладваното от съдията дело №221 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на В.Л.Н. ***, подадена чрез неговия пълномощник адвокат А.П., с която се иска от съда да измени своя акт, в частта му за разноските, като присъди в тежест на ответника и сумата от 500 лв.- претендирано възнаграждение за адвокат. В молбата се развиват доводи, че това възнаграждение е дължимо на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), тъй като преценката дали упълномощителят е материално затруднено лице по смисъла на закона се прави единствено и само от адвоката и съдът няма правомощия да проверява тези обстоятелства.

Ответникът по искането е депозирал писмено становище, в което сочи, че то е неоснователно и недоказано. Твърди, че отговорността за разноските е средство за възстановяване на необходимите, действително направените разноски и не може да служи за обогатяване на страната и за злоупотреба с права.

Съдът след като прецени събраните в хода на производство доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Подадената молба е допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните фактически и правно изводи:

С постановеното по делото Определение №23/08.02.2019г. производството е прекратено, като в полза на молителя са присъдени разноски в размер на 10лв.- внесена държавна такса. В останалата част искането е отхвърлено като неоснователно и недоказано. В мотивите си съдът е приел, че липсват доказателства, които да установяват, че претендиранато адвокатско възнаграждение реално да е заплатено, кога, в какъв размер и по какъв ред, поради което такова не следва да се присъжда в тежест на ответната страна. Наред с това е посочил, че този извод не се опровергава и от позоваването на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в чл.38, ал.2 от ЗА е посочено, че ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

В тези случаи следва изрично да е посочено в договора, че предоставената правна помощ е безплатна и на какво основание, като в правомощията на съда е да определи дължимия размер на адвокатското възнаграждение и той не се договаря между клиента и адвоката. Приложеният към делото Договор за правна защита и съдействие не отговаря по съдържание на тези условия. Също така по делото липсват както твърдения, така и данни, че жалбоподателят се явява материално затруднено лице, което е предпоставка за приложението на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ и съответно за приложението на чл.38, ал. 2 от ЗА.

Въз основа на така изложеното Разградски административен съд намира, че подадената молба по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран така Разградският административен съд

О П Р

Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Л.Н., с която се иска от съда да измени свое Определение №23/08.02.2019г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: