Решение № 79 от 17.03.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Козлодуй, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20221440101552 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. Сергев А., ЕГН ********** чрез адвокат Х. Й. от САК, с която са предявени против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за обявяване нищожност на уговорената в сключения между тях договор за кредит № ********** от 21.08.2020г. „такса експресно разглеждане“ и с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 99.37 лева, представляваща недължимо платена сума по същия договор за кредит № ********** от 21.08.2020г. сключен между тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 01.12.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и направени по делото разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, (с предишно наименование 4Финанс), по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 500 лева. На 124.08.2020г. е погасил заема, като освен главницата в размер на 500 лева, е 1 заплатил още сумата от 16.85 лева - договорна лихва и сумата 99.37 лева такса за експресно разглеждане.

Счита, че сключеният Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР. Твърди, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК и иска целият договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Излага доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Поддържа, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Счита, че се касае за такса за отпускане на кредита, с което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП. Иска ако съда приеме, че договорът за паричен заем е валиден и действителен, да обяви нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД на клаузата, с която е уговорена такса за експресно разглеждане, поради нарушение на закона и на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, евентуално, на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Ответника е подал редовен писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и излага подробни съображения.

В съдебни заседание страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат съответно искова молба и писмения отговор на същата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София (с 2 предишно наименование 4финанс ЕООД) – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 500 лева, като се е задължил да я върне в срок от 30 дни - на 20.09.2020г. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 41 % и ГПР 49,7 %. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на сумата от 114.53 лева.

По делото няма спор между страните и се установява от приложена Разписка за извършено плащане, че на 21.08.2020г. ищеца А. А. е получил от ответното дружество сумата по кредита от 500 лева.

По делото е безспорно и обстоятелството, че на 24.08.2020г. преди падежа на договора за кредит, ищеца е погасил същия като е заплатил на ответното дружество сумата от общо 616.22 лева, представляваща 500 лева главница, 16.85 лева договорена лихва и част от такса експресно разглеждане 99.37 лева.

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, (с предишно наименование 4финанс ЕООД) и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги – кредити от разстояние и СЕФ. Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия. В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните 3 изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г., сключен с ответника „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София. В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца, по силата на което има право да задържи получената сума от 99.37 лева.

Съда приема за безспорно по делото, че на 21.08.2020г. страните са сключили Договор за кредит № ********** и ищеца А. С. А., в качеството на „кредитополучател“ е получил в заем сумата в размер на 500 лева, като се е задължил да върне в срок от 30 дни - на 20.09.2020г. Договора за кредит е сключен при лихвен процент в размер на 41 % и ГПР 49,7 %. С него кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на сумата от 114.53 лева. Ищеца на 21.08.2020г. е получил от ответното дружество сумата по кредита от 500 лева и на 24.08.2020г. преди падежа на договора за кредит, е погасил същия като е заплатил на ответното дружество сумата от общо 616.22 лева, от които 500 лева главница, 16.85 лева договорена лихва и част от такса експресно разглеждане 99.37 лева. За тези обстоятелства страните не спорят и те се установява от писмените доказателства по делото.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). От сключения между страните по делото Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно нормата 4 на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен подпис. Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит № ********** от 21.08.2020г..

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото. Съдът счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи), комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, 5 комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,7% е неточен и заблуждава кредитополучателя, тъй като предвидената в Договор за кредит № ********** сума от 114.53 лева– „такса експресно разглеждане“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР от 49.7%, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.