Определение № 208 от 25.09.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. гр. Хасково, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Частно наказателно дело № 20265640200839 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от Наказателно – процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от С. П. К., действаща като ЕТ „Канини - С. К.“, EИK: 836007606, град Хасково, бул. „*****, чрез пълномощника адвокат А.

К., вписана в АК — Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „****** срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.09.2024 г. по Досъдебно производство № 548/2024 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, прокурорска преписка № 214/2024 г. по описа на РП - Хасково, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че били нарушени и правилата за пълно всестранно и обективно разследване и била налице необходимост от допълнително разследване, като подробно обосновава тази група от доводи. Моли съда да бъде постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на прокурора за продължаване на действията със задължителни указания по прилагането на закона.

1

Жалбата е подадена срещу акт формално подлежащ на обжалване, на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, акт, при наличие на доказателства за датата на депозирането и начина, по който това е станало, с оглед на което преценката е, че това е сторено своевременно, преди изтичане на законния 7 – дневен срок съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК. В случая обаче, жалбата е подадена от участник в процеса, който не е легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, което обоснова извода за нейната недопустимост.

Съображенията в тази насока са следните:

Досъдебно производство № 548/2024 г. по описа на РУ на МВР Хасково, прокурорска преписка № 214/2024 г. по описа на РП - Хасково е образувано по реда на чл. 212, ал.1 от НПК с Постановление на прокурор при РП – Хасково, на 17.06.2024 г. и е водено за това, че на 15.12.2023 г. в град Хасково самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго право, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което се води наказателното производство – чл. 323, ал. 1 НК, систематически се намира в Глава десета, озаглавена „Престъпления реда и общественото спокойствие“ и има предвид дейност, при която деецът, който може да бъде всяко наказателно отговорно лице самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, при което се наказва, а ко случая е немаловажен с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. С това деяние се засягат обществени отношения, свързани с обществения ред, който е родовият обект на защита. Освен това е необходимо е да се посочи, че престъплението самоуправство никога не представлява пряко посегателство срещу чуждо имущество. Самоуправството не е престъпление против собствеността, понеже е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и незадължителна последица от деяние по чл. 323 НК, да се стигне и до засягане на чуждо имущество. В тези случаи вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК, но въпреки наличието на съдебна 2 практика в обратна насока, това престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят, като пряка последица имуществени вреди, като относно невъзможността за настъпване на съставомерни неимуществени вреди, не се налага допълнителен анализ. Следователно, престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни последици, извън тези, за които по – горе бяха внесени разяснения. Тоест, в състава на престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици – имуществени или неимуществени, в които да се изразява и конкретният престъпен резултат.

В този ред на мисли, предвид факта, изтъкнат по – горе, че цитираният текст е включен в Глава десета от Наказателния кодекс, озаглавена Престъпления против реда и общественото спокойствие, от една страна и изхождайки от общата характеристика на този вид деяния, се изключва извода, че в настоящата хипотеза е възможна фигурата на „пострадал” по воденото досъдебно производство с оглед квалификацията на престъпния състав, като по този пункт съдът не разполага с възможност да дава указания или да ревизира извода на прокурора за какво престъпление да се образува и води досъдебното производство. Все пак изложеното макар и друг да е непосредственият обект на защита се отнася и до разгледания от прокурора друг възможен състав на престъпление – този по чл. 296, ал. 1 НК.

Същевременно в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК е предвиден кръгът от участници в процеса, на които се изпраща препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, съответно легитимирани да обжалват същото. Сред тях попадат и пострадалия или неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице, каквито обаче в настоящото проиозводство с оглед гореизложеното относно характера на престъплението не биха могли да участват.

Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за недопустима, тъй като жалбоподателят не притежава качеството ощетено юридическо лице. Следователно, не налице и съответна надлежна активна процесуалноправна легитимация, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, независимо, че е разпоредено 3 препис от постановлението да му бъде изпратено „за сведение“.

Ето защо, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството, образувано въз основа на нея – прекратено, поради ненадлежното сезиране на съда. Последното е аргумент да не се изследва по същество правилността на изводите на прокурора, мотивирали преценката му за прекратяване на наказателното производство.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от С. П. К., действаща като ЕТ „Канини - С. К.“, EИK: 836007606, град Хасково, бул.

„*****, чрез пълномощника адвокат А. К., вписана в АК — Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „****** срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.09.2024 г. по Досъдебно производство № 548/2024 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, прокурорска преписка № 214/2024 г. по описа на РП - Хасково, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 839 по описа на РС - Хасково за 2026 г.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете. Вярно с оригинала!Секретар: Г.С.__ 4