Решение № 260018 от 31.10.2022, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №260018

31.10.2022г., гр.Исперих,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ИСПЕРИХ на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

Секретар

: Анна Василева като разгледа докладваното от Съдията гр.дело

№ 98 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в.в. чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Постъпила е искова молба вх.№ 260585/ 09.02.2021г. от Х.Ш.С. и Н.С.С.,*** срещу Е. ***, с която молят съда да признае за установено че ищците са собственици на реална част от 253.40кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Китанчево, община Исперих, област Разградска, която част неправилно е заснета в кадастралната карта в границите на имот с идентификатор № *** – собственост на ответника, вместо в границите на техния имот с идентификатор № ***. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. В исковата молбай се разказва, че дядото на ищеца С. А. е притежавал в чертите на село Матовци, сега село Китанчево община Исперих, област Разград дворно място с приблизителна площ от 1700.00кв.м. представляващо имот пл.№ 59 от кв.86 по плана на село Матовци одобрен със Заповед № 4135 от 1945г. който имот впоследствие в разписния лист към плана е записан на името на бащата на ищеца Ш. С. А. След смъртта на дядото на ищеца по своя воля бащата на ищеца построява в местото две къщи – една за него в частта на парцела откъм улица „Мургаш” и една за брат си – дядо на ответника, който е бил болен и не работел. След построяването на жилищните сгради, през 1959 година и двамата със семействата си заживяват в тях. Дворното място си разделят на две приблизително еднакви части, като границата между владените от тях места започва от улица „Митко Палаузов” непосредствено по стената на построената жилищна сграда на Е., перпендикулярно до границата със съседния имот пл.№ 58 от кв.86, сега ПИ № ***.

Известно време след това Е. почива, а жена му се омъжва и заживява в друго село, като тяхната част от имота не се вледее и ползва до 1976г., когато в имота се установява М.Е. – бащата на ответника и започва да владее мястото в същите граници. Между местата на страните била изградена ограда от телена мрежа, която ясно очертавала границите на имотите. През 1990г. ищците заминали за около година в Република Турция и се върнали през пролетта на 1991 година.

При завръщането си установили, че М.Е. е преместил оградата между двата имота на два и половина метра по-навътре в местото на ищците успоредно на линията на тяхната къща и перпендикулярно на ПИ № ***. Бащата на ищеца говорил с М.Е. и той го помолил границата да остане така, защото иначе нямал достъп до външната стена на къщата си, освен от местото на ищците и след време наследниците му можело да се скарат за това. Бащата на ищеца се съгласил и границата останала по този начин – обозначена с ограда от телена мрежа. По този начин местото се владеело като два самостоятелни имота оттогава и до сега, като от ищеца се владее имот ПИ № ***, а ответника владеел ПИ № ***. В дъното на имота на ищеца откъм имота на ответника бащата на ищеца построил обор за животни и стопански постройки, а самия ищец построил гараж на самата граница с тяхно знание и съгласие. Имота има голяма метална врата откъм ул.”Митко Палаузов”. Между частта от имота, който ищците ползват като жилище и обработват градината са изградили вътрешна ограда от мрежа, която отстоявала на 10 метра от действителната граница между имотите успоредно на нея, за да не влизат в градината животните, които отглеждат в обора и стопанските постройки. Между двете части имало вътрешна врата, която ги обслужвала. Според ищеца при заснемането на имотите във връзка с изготвянето на кадастралната карта на селото е допусната грешка. На мястото, където е действителната граница има ограда, но тя е по-ниска и незабележима от тази, която ищеца е изградил в мястото и лицата, които са правили заснемането са възприели именно тази вътрешна ограда на ищеца, като граница на двата имота. Ищеца вледее така имота повече от 30 години и както заявява е изградил стопански постройки, които ползва и до сега – обор със Застроена площ от 28.00кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 27.00кв.м. и гараж със застроена площ от 100 кв.м., като тези постройки също не са заснети и отразени на кадастралната карта. Площта на имота, която ищците претендират е 253.40кв.м. Няколко пъти са водени разговори с ответника да се предприемат действия и да се подадат заявления в кадастъра за да се отстрани допуснатата непълнота и грешка в заснемането. Ответникът принципно заявявал, че е съгласен, но реално не оказал съдействие. По изложените съображения молят искът да бъде уважен. Ищецът по доказателствата моли да се назначи съдебно-техническа експертиза, да се допуснат гласни доказателства и да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.М.Е.. Счита иска за допустим. По основателността счита искът за неоснователен. Не възразява да се приемат приложените с исковата молба писмени доказателства. Не отрича, че с ищеца са съобственици на съседни имоти подробно описани в представените нотариални актове. Имотите били поделени с ограда, която я имало от както се помнел. В имота си близо до оградата и даже малко по-навътре в мястото на ответника ищеца бил навлязъл и си построил гараж през 2019г. без съгласието на ответника. При валежи от силен дъжд водата от гража се стичала в дома на ответника и го наводнявала. Затова страните имали дразги и си влошили отношенията. Споделя, че му е неприятно, че като роднини не се разбират с ищеца и затова не е подавал сигнали за незаконно строителство. Имотите страните си ги ползвали както е съществуващата ограда. Така било и когато са се снабдили с нотариални актове за собственост върху имотите през 2020 година. Ответникът не е очаквал, че насрещната страна ще направи проблем във връзка с оградата и квадратурата на имотите. Оспорва твърдението на ищеца, че процесните 253.40кв.м. трябва да бъдат част от неговия имот, а не от този на ответника. Ищеца счита, че общата квадратура на имотите следва да се подели по равно, защото мястото е останало от дядо им С.. Ответника знаел от баща си, че дядо им е дал по-голямата част от имота на ответника и така било откакто Е.Е. се помнел, защото бил роден и израсъл в тази къща. Ищецът нищо не казъл когато си вадили нотариалните актове по обстоятелствена проверка с разпит на свидетели относно това кой колко място ползва от имотите. Изведнъж по незнайни причини ищецът се почувствал ощетен и затова повдигнал съдебния спор за поставяне на нови граници между имотите. Ответника твърди, че не е налице непълнота или грешка в заснемането в кадастъра. Налице било неправомерно застрояване на гараж в мястото му от страна на ищеца през 2019 година. Моли по същество искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. По доказателствата моли да му се даде възможност да води двама свидетели.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат исковата претенция и молят същата да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание ответника чрез своя процаесуален представител оспорва предявеният иск, моли същият да бъде отхвърлен по същество.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 29.12.2020г. от нотариус П.А.,*** действие Районен съд – Исперих ищецът Х.Ш.С. бил признат за собственик по давностно владение на следният недвижим имот : Поземлен имот с идентификатор № *** находящ се в строителните граници на село Китанчево, на улица „Мургаш” № 8, община Исперих, област Разград с площ от 499.00 квадратни метра, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план : 5010265, трайно предназначение йна територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване – Ниско застрояване (до 10 метра) по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № 300-5-71/ 03.12.2004г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри засягащо поземления имот : няма данни за изменение, при граници и съсед: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, ведно с построените в същият имот : 1. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 88.00кв.м., брой етажи 1 с предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна, с прилежащо към нея избено ъпомещение с декларирана застроена площ от 16.00 кв.м.; 2. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 6.00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 35.00кв.м., брой етажи 1 с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; 4. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 9.00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.

На 05.08.2020г. нотериус Р.А.,*** действие

Районен съд – Исперих признал за собственик по давност ответника Е.М.Е. на следният недвижим имот : Поземлен имот с начин на трайно предназначение – урбанизирана и с начин на трайно ползване – носко йзастрояване (до 10 метра), находящ се в чертите йна село Китанчево, улица „Митко Палаузов” № 16, община Исперих, област Разград, за което по скица № 15-641558/ 20.07.2020г. на АГКК, служба град Разград и по кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-71/ 03.12.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК е отреден поземлен имот № *** с площ по кадастрална карта от 1156 кв.м., ведно с построената в имота : 1.Сграда № ***, застроена площ от 61.00 кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ от 16.00 кв.м. , брой етажи – един, предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна, при граници и съседи : имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

Представени са доказателства, че имота на ищците № *** по кадастралната карта на село Китанчево представлява част от УПИ II-59 и част от имот 58 в квартал 86 по стария план на село Китанчево от 1932 година. Имот 59 по разписен лист е записан на името на Ш. С. А., а имот 58 е записан на лицата Р. А. У. и Сейфидин Али Абтишев. Ищеца Х.Ш.С. е законен наследник на Ш.С. А., починал на 10.12.1997г., б.ж.- на село Китанчево.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение в следният смисъл :

1.отговор Поземлен имот № 59 от кв.86 по плана на село Матовци /Китанчево/ е записан на С. А., без данни за документ за собственост. Съгласно преписа на разписния лист, имот № 59 е записан на Ш. С. А., като датата на изготвяне на преписа не може да бъде установена. Площта йна имата е 1047 кв.м.;

2.отговор В кадстралния и регулационния план на село Китанчево (Матовци) дайствал през 1945 – 2004 година, имот № 59 не е разделян. В кадстрална карта, одобрена 2004 година, имотите на ищците и ответника са отразени като отделни поземлени имоти с идентификатори съответно :

*** и ***. Съгласно данните на кадастралния регистър, поземлените имоти са записани както следва :

Поземлен имот с идентификатор *** на Любен Събев Любенов без данни за документ за собственост (водно от скица №

15-104544-08.11.2020г. на СГКК град Разград към Нотариално дело № 801/ 2020г.) На основание Акт № 180, том 11, дело № 1650, вх.рег.№ 2773 от 30.12.2020г. имотът е записан на Х.Ш.С..

Поземелен имот с идентификатор *** на Младен Евтимов Славов без данни за документ за собственост (видно от скица №

15-641558 – 20.07.2020г. на СГКК град Разград към нотариално дело № 366/ 2020г.) На основание Акт № 196, том 6, дело № 734, вх.рег.№ 1593 от 05.08.2020г. имота е записан на Е.М.Е..

3.отговор

Кадастралната граница между позимлини имоти с идентификатор *** и *** не е материализирана и не е означена по никакъв начин. На место съществува граница, която преминава по южната стена йна стопанка постройка № 1, собственост на ищците, по ограда от мрежа на бетонни колове и южната стена на навеса № 3, собственост на ищците.

Така описаната граница е отразена в скица към заключението.

В терена заключен между границата по кадастрална карта и границата установена на место са изградени : стопанска постройка № 1 и вход от улица „Митко Палаузов”, стопанска постройка № 2 и навес, отразен на скицата под № 3.