Решение № 262428 от 13.04.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 13.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15914 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 243274/14.10.2019г. по гр.д.№ 79051 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 40-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** с правно основание чл.

124 вр. с чл. 439 от

ГПК за признаване за установено, че не дължи заплащане на ответника на сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.като Н.Д.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5175098/25.10.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Н.Д.Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че изпълнителният лист бил издаден по влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК, срещу която не било подадено възражение и вземанията не били установени с влязло в сила съдебно решение. Заповедта не била връчена на длъжника лично, а чрез залепване на уведомление, поради което и извод, че той не оспорва вземанията не можело да се обоснове. Погасителната давност за задълженията била три години и към образуване на изпълнителното дело на 26.11.2018г. била изтекла. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете – „Т.С.” ЕАД,

ЕИК ******* в срока за отговор не е изразил становище, спмолба от 25.11.2020 и от 10.03.2021г. е оспорил жалбата, както и поради прекомерност претенцията за разноски за адвокат на въззивника. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2033818/14.12.2018г. от Н.Д.Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.Н.Х.,*** срещу „Т.С.”

ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** , с която е поискал от съда на основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че не дължи поради погасяване по давност заплащане на ответника на сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.. Навел е твърдения, че през декември 2018г. узнал, че банковата му сметка е запорирана по запорно съобщение от 07.12.2018г. по изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.образувано за събиране на сумите по изпълнителен лист на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав, който бил издаден по влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията по която не били установени с влязло в сила съдебно решение, за същата бил уведомен със залепване на уведомление и в срок не бил подал възражение. Заповедта за изпълнение била влязла в сила на 06.03.2015г., тя не се ползвала със сила на пресъдено нещо, разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ГПК не намирала приложение, поради което и задълженията се погасявали с кратката 3 годишна погасителна давност. През този 3 годишен срок погасителната давност не била прекъсвана или спирана и така Тази била изтекла на 06.03.2018г. , образуваното на 26.11.2018г. изпълнително дело било образувано след погасяване на задълженията по давност. Претендирал е разноски.

Ответникът - Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са за топлинна енергия за периода от май-2013г. април 2014г., лихви за забава за периода 30.06.2013г.-04.11.2014г. и съдебни разноски. Погасителната давност за тези вземания била прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК , както и с молбата за образуване на изпълнителното дело, по време на изпълнителния процес погасителната давност била спряна, а и всяко изпълнително действие прекъсвало погасителната давност, такива били възложени на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 62847/2014г. на СРс, 47-ми състав, приет е изпълнителен лист от 23.03.2015г. , съгласно които по заявление вх. № 3158326/17.11.2014г. е издадена заповед от районния съд на 20.11.2014г. , с която е разпоредено Н.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на 05.02.2015г. на уведомление, с разпореждане от 23.03.2015г. районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за тези суми, такъв е издаден на 23.03.2015г.

По делото са приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело № 20188630403094 по описа на ЧСИ С.Х.рег. № 863 на КЧСИ, съгласно които същото е образувано по молба на Т.С.”ЕАД от 26.11.2018г. срещу Н.Д.Б., ЕГН **********, за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 23.03.2015г. по заповедно дело № 62847/2014г. по описа на СРС, 47-ми състав в размер на 1455,37лв. , ведно със законната лихва от 17.11.2014г. до изплащането й, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 98,91лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 04.11.2014г.; сумата от 331,09лв. съдебни разноски, както и разноски по изпълнително дело, като взискателят е упълномощил ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Със запорно съобщение от 07.12.2018г. съдебният изпълнител е наредил налагане на запор върху банкова сметка ***”ЕАД ЦКБ”АД, вземания за трудово възнаграждение от Софарма”АД, работодателят е получил съобщението на 12.12.2018г., като на 13.12.2018г. последният е заявил, че върху това вземане има други запори, след вдигането на които ще започне за изпълнява това на ЧСИ Х., на 14.12.2018г. Банка ДСК”АД е заявила, че запор е наложен, същото е заявено и от ЦКБ”АД с писмо от 03.01.2019г.

С определение от 19.12.2018г. районният съд е допуснал обезпечение на исковете чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188630403094, обезпечителна заповед е представена от длъжника на 20.12.2018г. и с постановление от

20.12.2018г. ЧСИ е спрял изпълнението по делото, за което е уведомил лицата, до които е изпратил запорни съобщения.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Правният интерес от исковете се установява от образуваното от ответника срещу ищеца изпълнително дело за събиране на процесните суми.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава на плащането й, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК .

При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към наследодателя на ищците за заплащане на топлинна енергия и лихва за забава, че е проявил активност за събиране на вземането си като е предявил своевременно действия за събирането им .

Ищецът следва да докаже правен интерес от иска, че ответникът претендира плащането на сумите, че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист.

Съдът приема за установено по делото, че за ответника са валидно възникнали вземания срещу ищеца за сумите по издадения изпълнителен лист. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от влязлата в сила заповед за изпълнение.

Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са за топлинна енергия и за лихви, поради което и същите са периодични и са скрепени с кратката 3 годишна погасителна давност. Тази давност може да бъде с по-дългия 5 годишен срок само в хипотезата на чл.

117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква „в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението.

Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. (В този смисъл Решение № 45/

30.03.2017г. по дело № 61273/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 139/28.08.2013г. по дело № 98/2012г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., Решение № 94/27.07.2010г. по дело № 943/2009г. на ВКС, І-во Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК)