Решение № 1489 от 16.07.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№...........................................2019г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на деветнадесети юни 2019г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА

С участието на секретаря Виржиния Миланова и прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 443/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Г.С.А.,

ЕГН **********,***, срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ - София, за обезщетяване на: 1.сумата от 2 763.64 лв., представляваща претърпени от него /в следствие отмяна на незаконосъбразни административни актове – разпореждане и решение по искането му за отпускане на лична пенсия/, имуществени вреди в размер на законната лихва върху пенсията му за периода 12.05.2016г.-21.12.2018г.; и 2.сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, обида и унижение от неравното му третиране от длъжностното лице на ответника; 3.ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с Разпореждане

№ **********/18.11.2016г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при ТП на НОИ-Варна е отказал да му отпусне пенсия по чл.69б от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж от втора категория, като не е зачел за осигурителен стаж от първа категория периода от време, през който е работил на длъжност „корабен бояджия“ в КЗ „Г. Димитров“ общо 2г. 11м. и 04 дни. След оспорване по съдебен ред на това разпореждане и на потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган, с Решение № 1430/31.07.2017г. по адм.д. № 864/2017г. на Адм.съд-Варна, потвърдено с Решение № 13047/26.10.2018г. по адм.д. № 11111/2017г. на ВАС, административният акт е отменен и преписката е върната на органа със задължителни указания по прилагането на материалния закон. След връщането на преписката в ТП на НОИ-Варна, въз основа посочените съдебни решения му е отпусната претендираната пенисия, считано от датата на подаване на заявлението му - 12.05.2016г., като натрупаните суми за дължимите от тази дата пенсии са му изплатени на 21.12.2018г. В първоначалната жалба и в уточняваща молба от 05.03.2019г. твърди, че в следствие постановения незаконосъобразен административен акт е претърпял имуществени вреди в размер на законната лихва върху пенсията му за периода 12.05.2016г.-21.12.2018г., както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и чувствата на обида и унижение, поради това, че без правно основание му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в следствие на което пенсията му е отпусната и изплатена с почти две години и половина закъснение. В този смисъл сочи, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и нанесените му вреди, поради което моли ответника да бъде осъден да ги заплати, ведно но с лихвите.

В съдебно заседание, по искане на ищеца е допуснато изменение на иска досежно размера на претърпени имуществени вреди, като искът се счита предявен за сумата 2 748.86 лв.

По съществото на спора, чрез пълномощника - адв.Н.С., исковете се поддържат и се моли тяхното уважаване, като се пледира, че същите безспорно се установяват по основание и размер от събраните по делото доказателства.

Ответникът – НОИ-София, чрез процесулен представител – гл.ю.к. Г.Л., оспорва исковата молба. По съществото на спора моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените искове. Счита, че свидетелските показания не установяват безспорно, че високото кръвно налягане, което е вдигнал ищеца е единствено в следствие на полученото разпореждане от ТП на НОИ, с което не му е призната съответната категория. В условията на евентуалност сочи, че размера на претенцията от 5 000 лв. за неимуществени вреди е твърде завишен. Относно имуществената претенция счита, че вещото лице правилно е изчислила размера на законната лихва.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковете. Счита, че в случая двата съединени иска са доказани по основание и размер – налице е отменен незаконосъобразен административен акт и претърпени в причинна връзка с акта имуществени и неимуществени вреди, поради което същите следва да се уважат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото доказателства на 28.06.2016г. ищецът Г.С.А. е подал Заявление № **********.

С Разпореждане № **********/18.11.2016г. Ръководителят на “ПО“ при ТП на НОИ-Варна е отказал да му отпусне пенсия по чл.69б от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж от втора категория, като не е зачел за осигурителен стаж от първа категория периода от време, през който е работил на длъжност „корабен бояджия“ в КЗ „Г. Димитров“ общо 2г. 11м. и 04 дни. Приел е също така, че няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на чл.68 ал.1 и 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма изискуемата от закона възраст. Разпореждането е било потвърдено от горестоящия административен орган с Решение № 2153-03-13/28.02.2018г. След оспорване по съдебен, с Решение № 1430/31.07.2017г. по адм.д. № 864/2017г. на Адм.съд-Варна, потвърдено с Решение № 13047/26.10.2018г. по адм.д. № 11111/2017г. на ВАС, административният акт е отменен и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон.

Страните не спорят, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на ищец е била отпусната пенсия при условията на чл.69б от КСО, считано от датата на подаване на заявлението, като дължимите от тази дата пенсии са били изплатени на същия на 21.12.2018г.

В хода на съдебното производство е допусната ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. От заключението на същата се установява, че пенсията е отпусната на ищеца с Разпореждане № **********/30.11.2018г., считано от 12.05.2016г. Предвид посочения в същото размер на отпуснатата пенсия и при спазване изискванията на чл.52 и чл.72 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, вещото лице дава заключение, че размера на законната лихва върху ежемесечния размер на пенсията на Г.А. за осиурителен стаж и възраст за периода от датата на отпускането й – 12.05.2016г. до датата, на която е изплатена – 21.12.2018г. е общо в размер на 2 748.86 лв., посочени за всеки период в Приложение № 1 към заключението.

Въз основа на даденото заключение, по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на иска за имуществени вреди.

За установяване твърденията в исковата молба за причинени неимуществени вред, по искане на ищеца са допуснати до разпит свидетелите: С.Н.Л /без родство/ и Ю.С.А. /сестра на ищеца/. От показанията на същите, ценени от съда като обективни и взаимно допълващи се, се установява, че когато е получил съобщението с разпореждането на НОИ, с което му се отказва пенсия, Г. е бил в двора на първата свидетелка и е помагал на нея и съпруга й при събирането на дърва. В първия момент се е ядосал много, ходил е из целия двор и не могъл да се успокои, поради което са му дали валидол. Вечерта се е обадил на сестра си и е казал, че е много зле: „..умирам..“, „..те ме унищожиха. Те ме убиха!..“. Когато свид.А е отишла на място е разбрала, че тази реакция е по повод получения отказ да му се отпусне пенсия. Ищецът е споделил, че не му признават години, а той е притеснен, тъй като вече не може да работи.

Същата сочи, че той не е можел да се движи, сякаш се е схванал. Дала му успокоително, а в последствие на няколко пъти му е давала от нейните хапчета.

След случката е започнал да вдига кръвно, за което е ходил на доктор и са му изписани хапчета. И двете свидетелки сочат, че това състояние на Г. е продължило докато е приключило делото му по оспорване на разпореждането на НОИ.

След това се е поуспокоил, но е споделил, че това му е създало много ядове, като му е коствало много нерви, време и пари.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, съгласно които нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е НОИ, с оглед разпоредбите на чл.33 ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.

Предвид гореизложеното исковата претенция се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледани по същество исковете се явяват ОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Т.е. причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, каквито указания са изрично дадени на същия от съда.