Решение № 127 от 13.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Русе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20254500900147 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от SW Umwelttechnik Romania S.R.L.

/СВ Умвелтехник С.Р.Л./, дружество, учредено съгласно законите на Румъния, със седалище и адрес на управление: окръг ***, вписано в търговския регистър на Гюргево под № ***, с единен регистрационен код ***, представлявано от управителя ГН, чрез адв. Т. С. Л., с която в обективо кумулативно съединение са предявени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против ЕТ „ААА“, ЕИК ***, с адрес гр. Русе, бул. „*** за изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата 13 940 евро, представляваща платена без основание сума, както и обезщетение за забава върху нея, считано от поканата за връщане на сумата – 21.08.2024 г., до окончателното й изплащане, като към датата на исковата молба е претендирана и лихва за забава в размер на 3 767,73 лв., както и разноските по делото, включително разноските по обезпечителното и изпълнителното производство.

Ищецът твърди, че през периода 2023–2024 г. между страните са съществували търговски отношения, по силата на които ответникът е предоставял транспортни услуги на ищеца въз основа на изрични възлагания, а плащанията са извършвани по банков път по издадени от ответника фактури.

1

На 07.02.2024 г. ищецът е превел на ответника сумата 16 340 евро с основание „Invoices“, като впоследствие при счетоводна проверка било установено, че с този превод поради техническа грешка са платени 13 940 евро повече от дължимото. Ищецът поддържа, че към този момент не са съществували непогасени негови задължения към ответника, които да обосновават процесното плащане.

Според исковата молба след установяване на надплащането ответникът бил уведомен по имейл на 21.08.2024 г. за необходимостта да върне недължимо платената сума, а с имейл от 22.08.2024 г. потвърдил, че след проверка със счетоводството си действително дължи сумата. Ищецът твърди още, че впоследствие ответникът е поискал сумата да бъде прихваната със задължение на трето румънско дружество – WPM Cranes & Logistics SRL, като на 04.11.2024 г. било изпратено тристранно споразумение, датирано 24.09.2024 г., подписано единствено от ответника, в което било обективирано признание за дължимостта на сумата. Ищецът сочи, че това споразумение не е подписано от него и от третото лице, поради което не е породило действие. На 06.03.2025 г. на ответника била връчена нотариална покана за връщане на сумата, но плащане не последвало. Ищецът се позовава и на допуснато обезпечение на бъдещ иск с определение № 221/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 134/2025 г. по описа на ОС – Русе, въз основа на което било образувано изпълнително дело и наложен запор върху банкови сметки на ответника.

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства – извадка от банкова сметка за извършени плащания, фактури, платежно нареждане от 07.02.2024 г., имейл от 22.08.2024 г., имейл кореспонденция, тристранно споразумение от 24.09.2024 г., нотариална покана, както и е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи кога по сметка на ответника е постъпил преводът от 16 340 евро, извършен от ищеца на 07.02.2024 г.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника, който в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни. Ответникът не спори, че между страните са съществували търговски отношения по повод извършване на международни автомобилни превози, но поддържа, че сумата от 16 340 евро, преведена на 07.02.2024 г. и получена на 08.02.2024 г., не е платена без 2 основание, а е послужила за погасяване на дължими и изискуеми задължения на ищеца по девет фактури, а именно: фактура № 32721/24.11.2023 г. – 1 900 евро, фактура № 32722/24.11.2023 г. – 1 900 евро, фактура № 32731/27.11.2023 г. – 1 520 евро, фактура № 32762/30.11.2023 г. – 2 280 евро, фактура № 2 32763/30.11.2023 г. – 1 520 евро, фактура № 32814/06.12.2023 г. – 1 520 евро, фактура № 32815/06.12.2023 г. – 1 140 евро, фактура № 32828/07.12.2023 г. – 2 280 евро и фактура № 32836/08.12.2023 г. – 2 280 евро.

Ответникът твърди, че възлаганията за превоз са били извършвани чрез заявки за превоз, в които са включвани по няколко курса, всеки на цена 380 евро, като след изпълнение на превозите е издавал съответната фактура, платима в срок до 30 дни от получаването й. Поддържа, че фактурите са били изпращани на ищеца чрез куриерска фирма „Еконт“ и са били получени от негов представител, поради което към датата на процесното плащане същите са били изискуеми. Позовава се и на чл. 76 ЗЗД, като твърди, че в платежното нареждане от 07.02.2024 г. не е конкретизирано кое точно задължение се погасява, а е посочено общо основание „фактури“, поради което правилно е отнесъл плащането към най-старите и обременителни задължения.

В отговора си ответникът оспорва и доказателствената стойност на представената от ищеца електронна кореспонденция, като поддържа, че от нея не можело да се установи авторството на съобщенията и наличието на представителна власт. Оспорва и позоваването на тристранното споразумение, като счита, че след като не е подписано от всички страни, то не е породило действие и не съдържа валидно общо волеизявление. Прави искане исковете да бъдат отхвърлени изцяло и претендира разноски.

След връчване на отговора ищецът е подал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва изложеното в отговора и поддържа първоначалните си искове. Във връзка с възражението на ответника, че процесното плащане е погасило деветте фактури, ищецът представя извадка от счетоводната система SAP по партидата на ответника, за която твърди, че съдържа всички счетоводни операции, включително всички осчетоводени фактури, всички извършени плащания, автоматичното разпределение на плащанията към фактурите и крайното салдо, от което се установявало, че всички фактури на ответника са изцяло заплатени и след разплащането им е останало положително салдо от 13 940 евро, представляващо свръхплащане.

3

Ищецът представя и всички фактури, товарителници и платежни нареждания за целия период на търговските отношения между страните, като поддържа, че от тях се установява липсата на непогасени задължения към 08.02.2024 г. и че след 07.02.2024 г. ответникът е издал още три фактури за превози, чиято стойност е прихваната от направения превод, след което е останал непокрит остатък от 13 940 евро, който не съответства на реално извършена услуга.

В допълнителната искова молба ищецът подробно отговаря и на възражението на ответника относно електронната кореспонденция. Поддържа, че в самите електронни съобщения се съдържа подпис с текст „С най-добри пожелания, ЕТ ААА“, адрес и телефони за контакт, което индивидуализира автора на съобщенията; че едноличният търговец не е самостоятелно юридическо лице, а физическо лице, извършващо търговска дейност под фирма, поради което не възниква въпрос за представителна власт по начина, по който това е относимо при търговските дружества; както и че кореспонденцията е водена от служебния имейл адрес на търговеца, използван последователно в отношенията между страните.

Ищецът е заявил нови доказателствени искания, като е поискал да бъдат приети представените с допълнителната искова молба писмени доказателства и да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с допълнителни въпроси, насочени към установяване на: първата и последната издадена фактура от ответника към ищеца; съпоставката между общия размер на задълженията и общия размер на извършените плащания за целия период; какви задължения са били осчетоводени в счетоводството на двете страни към датата на получаване на превода от 07.02.2024 г.; както и дали след отнасяне на плащането към конкретни фактури е останал остатък и дали той съответства на реално съществуващо задължение.

На допълнителната искова молба е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който същият поддържа всички възражения по първоначалния си отговор и отново оспорва иска. Ответникът сочи, че представя електронни изявления и съобщения от „Еконт“, от които се установявало, че посочените девет фактури са били получени от ищеца на 04.12.2023 г., 08.12.2023 г. и 18.12.2023 г., поради което към датата на плащането на 07.02.2024 г. са били изискуеми, тъй като договореният 30-дневен срок за плащане е бил изтекъл.

Поддържа, че от справка за издадените фактури в счетоводната му система се 4 установява, че преди 07.02.2024 г. ищецът е платил общо 50 540 евро, докато му били издадени фактури на обща стойност 86 640 евро, поради което не може да се приеме, че плащането е без основание.

В допълнителния отговор ответникът възразява срещу приемането на всички платежни документи, представени от ищеца с допълнителната искова молба, с изключение на платежното нареждане от 07.02.2024 г., като счита, че останалите плащания не са пряко свързани с предмета на спора.

Оспорва и предложението на ищеца за преформулиране на въпросите към експертизата, като настоява да бъде допуснат въпросът, формулиран от самия ответник, с който да се изясни как е осчетоводена процесната сума и дали е послужила за погасяване на задължения на ищеца, или представлява недължимо платено.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 374, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че предявените искове са допустими.

В изпълнение на указаната доказателствена тежест на двете страни са събрани писмени доказателства.

Съдът след като проверени редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, както и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Страните не спорят относно наличието на търговски отношения в периода 2023 г. – 2024 г..

По делото са представени заверени копия на румънски и български език от извлечения от банкова сметка на „СВ Умвелтехник Румъния С.Р.Л.“ от:

29.01.2024 г.; 27.12.2023 г.; 20.02.2024 г.; 06.12.2023 г.; 07.02.2024 г.; 17.11.2023 г.;28.02.2024 г.; 25.10.2023 г.; 03.10.2023 г.; 07.09.2023 г.; заверени копия от: фактури № № 33549/27.03.2024 г.; 33573/29.03.2024 г. и 33959/02.04.2024 г.; списък на транзакциите от 12.02.2025 г. – превод от румънски език; имейл от 22.08.2024 г.; тристранно споразумение от 24.09.2024 г.; нотариална покана, връчена на 06.03.2025 г., удостоверение за актуално състояние; имейл кореспонденция. Представени са и всички фактури, товарителници и 5 платежни нареждания за целия период на търговските отношения между страните.

По делото са представени от ответника заверени копия от: фактура № 32721/24.11.2023 г.; международни товарителници с № № 14270;

14497;013912;14447;14444; фактура № 32722/24.11.2023 г.; международни товарителници с №№ 14513;14512;14511; 14498; 14510; фактура № 32731/27.11.2023 г.; международни товарителници с

№№

14509;14271;013913;14516; фактура № 32762/30.11.2023 г.; международни товарителници с №№ 14272;14544;14499;013914;14415;14533; фактура № 32763/30.11.2023 г.; международни товарителници с №№ 14530; 14491;

14553;14532; фактура № 32814/06.12.2023 г.; международни товарителници с №№ 14443; 14396; 14551; 14528; фактура № 32815/06.12.2023 г.; междуранордни товарителници с №№ 014068;14538;14556; фактура № 32828/07.12.2023 г.; международни товарителници с

№№

14557;14529;14490;14527; 14550; 14288; фактура № 32836/08.12.2023 г.; международни товарителници с №№ 14558; 14599; 14589; 14489; 013915 и 14614, както и заверени копия от: електронно изявление от 29.11.2023 г.; съобщение изх. № 287174/24.10.2025 г. от Еконт; електронно изявление от 06.12.2023 г. от Еконт; съобщение изх. № 287179/24.10.2025 г. от Еконт; електронно изявление от 13.12.2023 г. от Еконт; съобщение изх. № 287176/24.10.2025 г. от Еконт.