Определение № 2558 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2558 гр. Варна, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501207 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Е. Л. У. чрез пълномощника му адвокат Д. П. против решение № 1799 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 15535 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което е задължен въззивника да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо С. Е. Д.; забранено е на Е. Л. У. да приближава на по-малко от 100 метра С. Е. Д., жилището, което обитава на адрес в град Варна - ул. „Флора“ № 13 ет.5 ап.16, и училището, което посещава – „Професионална техническа гимназия“ – град Варна, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита /01.12.2023 г./; забранено е на Е. Л. У. да осъществява контакт под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация със С. Е. Д. за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита /01.12.2023 г./; осъден е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 25 лева, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН, както и да заплати на С. Е. Д., действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. И., сумата от 600 лева, представляваща сторени от последната разноски в настоящото производство за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстационният съд е допуснал съществени процесуални нарушения: не са обсъдени всички приети и приложени по делото доказателства; доказателствата не са обсъждани поотделно, а само в тяхната съвкупност; липсва цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и обективност при 1 анализа им; изложените мотиви не са убедителни; искането на въззивника за извършване на техническа експертиза на аудиозаписа от 11.11.2023 г. е отхвърлено немотивирано. Също така се излагат подробни аргументи, че не е налице насилие по член 2 от ЗЗДН, както и, че приетото от районния съд, че е налице осъществено „емоционално“ насилие не съществува като проявна форма на насилието в закона. Обстоятелството, че скандалът се е случил по време на действието на предходна заповед за защита, издадена в полза на молителката, не е предпоставка, за да се направи извод за осъществено домашно насилие. Също така се набляга, че молителката е споделила да не би въззивникът да вземе сестра й Естел, а няма нищо общо с половата й неприкосновеност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза на аудиозапис с наименование 1!!!М4А, представен от молителката с молба от 16.02.2024 г., като вещото лице даде заключение дали записът е автентичен, дали в него действително се възпроизвежда гласът на ответника, какви негови изявления съдържа и към кое лице са отправени изявленията.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Оспорва се направеното доказателствено искане, като се иска въззивният съд да изслуша аудиозаписа, както и да изгледа видеозаписа от 17.11.2023 г.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва 2 служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че направеното доказателствено искане за изслушване на представените пред първата инстанция аудио- и видеозапис е допустимо по смисъла на член 204 от ГПК, относимо е към спорните правоотношения и е необходимо за изясняване на действителните такива, още повече, че районният съд не е обективирал в протокола от съдебно заседание какво се съдържа в представените записи. С оглед на това намира, че следва да отложи произнасянето по искането на въззивника за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочената задача след провеждане на огледа по член 204 от ГПК.

С. Е. Д. е навършила десет години и на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт следва да бъде изслушана от съда, доколкото за навършил и тази възраст деца изслушването е задължително съобразно цитираната разпоредба. Изслушването на детето с оглед охрана интересите му следва да стане в присъствието на социален работник, осигурен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, който предварително да го подготви за изслушването.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08 юли 2024 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители по телефона.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето С. Е. Д., което ще се проведе в гражданска зала на Окръжен съд - Варна, за която дата и час да се уведоми майката Р. С. И. , която следва да осигури нейното явяване.

ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да осигури присъствие на социален работник при изслушване на детето на основание член 15, алинея 4 от ЗЗДт, като се изпрати препис от настоящото определение.

3

НАЗНАЧАВА на основание член 204, алинея 1 от ГПК оглед на веществени доказателства – CD и флаш памет, представени пред първата инстанция от молителката.

ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивника за назначаване на съдебнотехническа експертиза на аудиозапис с наименование 1!!!М4А, представен от молителката с молба от 16.02.2024 г., като вещото лице даде заключение дали записът е автентичен, дали в него действително се възпроизвежда гласът на ответника, какви негови изявления съдържа и към кое лице са отправени изявленията, след извършване на огледа на веществените доказателства.

Препис от определението да се изпрати на ДСП – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4