Решение № 122 от 16.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1695/2021
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 16.09.2021
- Състав
- Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 607а · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 621 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 64, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 742 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16 в публично при закрити врати заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Валерия Братоева при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100901695 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ№ гр. София, 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар ДИЛЯНА ТОДОРОВА, разгледа търг. дело № 1695 по описа за 2021 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
1
Образувано е по молба на длъжника „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, със седалище гр. София за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят излага твърдения, че едноличният собственик на капитала взел решение за прекратяване на дейността му и за откриване на производство по ликвидация, което било вписано в търговския регистър на 07.08.2020 г. с вписване № 20200807124716. В хода на производството по ликвидация обаче се установило, че наличното имущество на дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията му, тъй като вземане на дружеството в размер на 71492,48 лева се оказало несъбираемо – спрямо задълженото лице било открито производство по несъстоятелност. От друга страна, „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация, ЕИК *******, към 23.07.2021 г. било носител на публични задължения към държавата в размер на общо 1880,84 лева, задължения към съконтрахенти в размер на 2000 лева и към персонала – в размер на 3000 лева, като не разполагало с никакви активи, тъй като било прекратило търговската си дейност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 2 лева, внесен изцяло и с вписан предмет на търговска дейност професионално обучение. Търговската дейност на молителя е прекратена по решение на едноличния собственик на капитала от 03.08.2020 г., съответно за дружеството е открито производство по ликвидация.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация изрично признава, че към 18.08.2021 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения към държавата възлизащи на сумата 1880,84 лева, които са предмет на принудително изпълнение от публичен изпълнител, задължения към персонала и към доставчици в размер на 5000 лева, като единственият актив на дружеството е вземане в размер на 71492,48 лева от „М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в несъстоятелност, обявена с решение № 260671/23.04.2021 г. по търг. дело № 310/2021 г. на СГС, ТО, 23 състав, което е несъбираемо и не представлява ликвиден актив чрез който да бъдат погасени задълженията му.
Не се твърди и не се установява „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация да е носител на вещни права върху недвижими имоти.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството не е регистрирано като собственик на ППС.
В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на финансовоикономическото състояние на молителя съдът извършва на база представените с молбата счетоводни баланси към 31.12.2020 г. и въз основа на обявените по партидата на дружеството в търговския регистър годишни финансови отчети.
За периода 2017 г. – 2020 г. дружеството не е разполагало с дълготрайни материални активи, а единствено с краткотрайни такива, които представляват вземания (72000 лева) и 2 касова наличност, която обаче към депозиране на молбата не е налице. Отразеното в отчетите вземане от 72000 лева (за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.) не представлява ликвиден актив, тъй като задълженото по него лице е установено да е неплатежоспособно от 2015 г. и обявено в несъстоятелност. Това означава, че при изключване на този неликвиден актив дружеството за финансовата 2019 г. и 2020 г. разполага единствено с касова наличност от 4000 лева, съответно 5000 лева. За предходните финансови периоди 2018 г. са отчетени текущи пасиви от 25000 лева при краткотрайни активи от 100000 лева, които и след намаляването им с несъбираемото вземане към „М.У.ЗА О.И С.” ЕООД в размер на 72000 лева са достатъчни за обслужване на текущите задължения, тъй като представляват касови наличности.
Пасивите на дружеството се формират само от краткосрочни задължения, които през 2019 г. са в размер на сумата 2000 лева и представляват данъчни и осигурителни такива и задължения към персонала, съответно през 2020 г. нарастват до 7000 лева, изцяло краткосрочни, включващи задължения към доставчици и персонала, както и нараснали публични задължения, обслужването на които е преустановено от търговеца.
Анализът на обявените годишни финансови отчети сочи, че за финансовата 2019 г. задълженията на търговеца са само 2000 лева, но през 2020 г. нарастват до 7000 лева, при липса на достатъчно краткотрайни активи, с които да бъдат погасени.
Това означава, че показателят за обща ликвидност към 31.12.2020 г. е бил 0,714 (5000/7000), което е под референтната стойност от 1. През 2019 г. този показател е благоприятен - 2 (4000/2000), което означава, че финансовото състояние на дружеството е влошено през 2020 г., през която е взето и решение за преустановяване на търговската дейност на дружеството, поради което и не може да се очаква преодоляване на състоянието на недостатъчност на краткотрайните активи да обезпечат пълното изпълнение на текущите задължения. При отчитане на факта на преустановена търговска дейност през 2020 г., който молителят изрично признава в депозираната молба по чл. 625 ТЗ, е ясно, че и към приключване на устните състезания финансово-икономическото състояние на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация е неблагоприятно, като показателите за ликвидност не съответстват на референтните стойности и е налице необратима тенденция за допълнителното им влошаване, с оглед трупаните лихви върху публичните задължения.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „ЧПК М.У.ЗА О.И С.” ЕООД – в ликвидация с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на кумулативност.
3
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовите 2019 г. и 2020 г., за които са налице счетоводни данни, са краткосрочни и изискуеми, като обемът на задълженията нараства на фона на относително запазване нивата на активите.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични 4 краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.