Решение № 2042 от 24.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100500806 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалби от „С.Г.“ ЕООД – ипотекарен длъжник по изп.д.

№20138380405380 и от „АТВ 2010“ ЕООД и „К.А.“ ЕООД – длъжник и ипотекарен длъжник по изп.д. №20138380405380 срещу постановление за възлагане на недвижимо имущество от 14.11.2022 г. по изп.д.

№20138380405380, с което е възложен върху „О.Б.Б.“ АД поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: гр.София, район Младост, квартал „Младост 4”, ул. „****, с площ от 23 916 кв.м., заедно с всички съществуващи подобрения и приращения към и под урегулирания поземлен имот, с изключение на всички сгради построени в урегулирания поземлен имот.

Жалбоподателят „С.Г.“ ЕООД излага оплаквания, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и недвижимият имот не е възложен по най-високата предложена цена. Поддържа, че в обжалваното постановление за възлагане от 14.11.2022 г. е посочено, че публичната продан 1 за имота е протекла от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., макар тази публичната продан да е приключила окончателно със съдебно решение № 2690 от 07.10.2022 г. по гр.д. №20221100504408 на СГС, с което издаденото по нея Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. да е отменено. С отмененото Постановление за възлагане недвижимият имот е бил възложен върху Л.И.

АД, като частен правоприемник на „О.Б.Б.” АД по силата на Договор за цесия от 19.02.2018 г., конституиран като взискател по изпълнителното дело. Счита, че след отмяна на постановлението за възлагане съгласно императивната разпоредба на чл.497 ГПК следва да се извърши нова публична продан. В случая нова публична продан, съгласно чл.497 ГПК, не е обявена и не е разгласена, не е проведено ново наддаване, тъй като не е даван нов срок за постъпване на нови наддавателни предложения, не са спазени предвидените в чл.487 и сл. ГПК процедури. С обжалваното постановление имотът е възложен на наддавач, участвал в предходна публична продан, която е приключила с отмяна на издаденото по нея постановление за възлагане, като жалбоподателят поддържа, че в случая следва да се извърши ново обявяване, без да е необходимо да има искане от взискателите за извършването й. На следващо място счита, че съдебният изпълнител не е съобразил, че за да продължи процедурата по извършената публична продан, купувачът следва да има качеството взискател, в който случай не дължи задатък, или качеството на обикновен наддавач, платил задатък. О.Б.Б. АД, на която е възложен имота, няма нито едно от тези две качества, което води до ненадлежно извършване на наддаването и невъзлагане на имуществото по най-високата предложена цена. Това е така, поради разпореждане от 20.02.2018 г. на ЧСИ, с което на основание направено изрично искане и представен договор за цесия, „Л.И.“ АД е конституирано като взискател в изпълнителното производство в правата на „О.Б.Б.“ АД. С това „О.Б.Б.“ АД е загубила качеството си на взискател и ипотекарен кредитор в производството. Счита, че след като вземането на „О.Б.Б.“ АД е прехвърлено, купувачът не притежава изпълнително право, явява се привиден и незаконен кредитор и затова обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, до степен на нищожно. С отпадане на качеството на взискател по изпълнителното дело, това лице губи и качеството си и на взискател, обявен за купувач на проведената публична продан от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

2

Жалбоподателите „АТВ 2010“ ЕООД и „К.А.“ ЕООД излагат оплаквания, че обжалваното постановление за възлагане е незаконосъобразно, тъй като наддаването при публичната продан не е извършена надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Посочват, че публичната продан за имота е протекла от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., по нея е издадено Постановление за възлагане от 13.08.2021 г., което е отменено с окончателно съдебно решене № 2690 от 07.10.2022 г. по ч.гр.д №4408 по описа на СГС. С отмененото Постановление за възлагане недвижимият имот е бил възложен върху Л.И. АД, като частен правоприемник на „О.Б.Б.” АД по силата на Договор за цесия от 19.02.2018 г., конституиран като взискател по изпълнителното дело. Без да се проведе нова публична продан съгласно чл.497 ГПК, с обжалваното постановление имотът е възложен на първоначалния взискател „О.Б.Б.” АД. Считат, че след като не е проведена нова публична продан, лицето, на което е възложен имота, не е подал наддавателно предложение и не е обявен за купувач по надлежния, предвиден в закона ред. На следващо място сочат, че за да продължи процедурата по извършената публична продан, купувачът може да има само качеството на взискател, в който случай не дължи задатък, или качеството на обикновен наддавач, платил задатьк, а „О.Б.Б.“ АД няма нито едно от тези две качества - с разпореждане на ЧСИ от 20.02.2018 г. предвид направеното изрично искане и представен договор за цесия, „Л.И.“ АД е конституиран като взискател в изпълнителното производство и „О.Б.Б.“ АД е загубила качеството си на страна - не притежава изпълняемо право и не би могла да се приеме като купувач в проданта, проведена в периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. като взискател, който не дължи задатък. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбите – взискател в изпълнителното производство „Л.И.“ АД ги оспорва. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на ОББ на основание изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д. № 27595/2013 г . по описа на СРС и ч.гр.д. № 68694/2014 г. по описа на СРС срещу длъжници - „АТВ 2010“ ЕООД и „А.Г.“ ООД. Процесният имот е изнесен на публична продан, извършена от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г. В рамките на проданта е 3 постъпило само едно наддавателно предложение – на взискателя ОББ, за сумата от 5 867 550 лв. С оглед качеството си на взискател и в съответствие с разпоредбата на чл.489, ал.1, изр.2 ГПК, ОББ не е дължало и не е внасяло задатьк за участие в наддаването. С Протокол от 13.10.2016 г. взискателят ОББ е обявен за купувач на имота, като на 14.10.2016 г. е изготвено разпределение на основание чл.460, вр. чл.495 ГПК. Разпределението е обжалвано по съдебен ред, като жалбите срещу същото са отхвърлени с Решение №260031 от 05.01.2021 г. по в.гр.д. №13906/2016 г. на Софийски градски съд, потвърдено с окончателно Решение №782 от 05.07.2021 г. по в.ч.гр.д. №943/2021 г. на Апелативен съд - София. 6. На 19.02.2018 г. На 20.02.2018 г. Л.И. АД е конституирано като взискател на основание сключен с ОББ Договор за цесия, с който вземанията, заедно с обезпеченията върху същите, са прехвърлени на Л.И. АД. След влизането в сила на разпределението на продажната цена по публичната продан имотът е възложен в полза на Л.И. с Постановление за възлагане от 13.08.2021 г.

Постановлението е обжалвано и отменено от съда с мотив, че правото на наддавача да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имота, не може да бъде предмет на договор и да се прехвърля по усмотрение на участниците в публичната продан, поради което процеснията имот не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно - на взискателя „ОББ“ АД, а на цесионера „Л.И.“ АД, което опорочава процедурата. На 26.10.2022 г. Л.И. е подало молба имотът да бъде възложен в полза на ОББ като наддавач, обявен за купувач съгласно протокола от 13.10.2016 г. На 14.11.2022 г. е издадено обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане, с което имотът е възложен на ОББ. Счита за неоснователно възражението в жалбата, че следва да се приложи разпоредбата на чл.497 ГПК и да се проведе нова продан, тъй като логиката на разпоредбата, тълкувана систематично с правилото на чл.435, ал.3 ГПК, е същата да се прилага при допуснато нарушение при провеждането на публичната продан, което не може да се санира, какъвто не е настоящият случай. Позовава се на съдебна практика в подобен смисъл, обективирана в Решение № 8061 от 07.11.2016 г. по в. гр. д.

№ 1405/2016 г. на Софийски градски съд, Решение № 93 от 26.03.2015 г. по в. г р. д. № 80/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Решение №93 от 26.03.2015 г. по в.гр.д. № 80/2015 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Решение №1632 от 20.10.2015 г. по в.гр.д. № 2664/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. Поддържа, 4 че са неоснователни и възраженията, че към момента на издаване на процесното постановление за възлагане ОББ няма качеството нито на взискател (който не дължи задатък), нито на обикновен наддавач в проданта (ОББ не е внесло задатък), доколкото вземането на ОББ, ведно с ипотечното право, е прехвърлено с Договора за цесия от 19 .02.20 18 г . н а Л.И.. Счита, че е релевантно качеството на ОББ като взискател, към момента на публичната продан, респ. към момента на подаване на наддавателното предложение. Доколкото в случая разпределението е влязло в сила и стабилизирано и останалите действия и актове на ЧСИ по извършването на публичната продан не са изгубили действие, обезсилени или отменени, следва да се приеме, че задължението за плащането на цената по проданта е погасено от купувача ОББ чрез прихващане със собственото му вземане спрямо длъжника. Последващи разпореждания на ОББ, извършени след разпределението, не могат да доведат до отпадане на действието на извършеното прихващане. Ето защо счита, че Постановлението за възлагане следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по жалбите – купувач на публична продан „О.Б.Б.” АД ги оспорва. Сочи, че процесното изпълнително дело е образувано на 15.07.2013 г. на основание изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№ 27595/2013 г., 124 с-в на СРС и ч.гр.д. №68694/2014 г. по описа на СРС, 79 състав. На 24.07.2013 г. изпълнението е насочено срещу процесния имот с вписване на възбрана. В периода 12.09.2016 г. - 12.10.2016 г. е проведена публична продан на недвижимия имот, като на 12.10.2016 г. „ОББ“ АД като взискател е подал единственото наддавателно предложение за придобиване на имота на цена в размер на 5 867 550 лв. С протокол от 13.10.2016 г. „ОББ“ АД е обявена за купувач при предложената цена 5 867 550 лв. и с оглед обстоятелството, че е взискател, поискал за част от вземането му да бъде извършено прихващане по реда на чл. 461 ГПК, на 14.10.2016 г. е изготвено разпределение. Срещу разпределението са подадени жалби, по които е образувано съдебно производство в СГС, приключило с влязло в сила на 05.07.2021 г. решение, с което жалбите са отхвърлени. Междувременно докато е висящо делото по обжалване на разпределението, взискателят „О.Б.Б.“ АД е прехвърлил вземанията си с договор за цесия от 19.02.2018 г. и е поискал по делото да бъде конституирано дружеството „Л.И.“ АД като цесионер. С разпореждане 5 на съдебния изпълнител от 20.02.20218 г. дружеството „Л.И.“ АД е конституирано като взискател по делото на мястото на „О.Б.Б.“ АД. На 13.08.2021 г., след влизане в сила на разпределението от 14.10.2016 г., е изготвено Постановление за възлагане, с което имотът е възложен на „Л.И.“ АД в качеството му на цесионер по сключения Договор за цесия от 19.02.2018 г. и в качеството му на конституиран като взискател по делото на мястото на „ОББ“ АД. Срещу изготвеното Постановление за възлагане от 13.08.2021 г. са подадени жалби, по които с решение от 07.10.2022 г. по в.гр.д. № 4408/2022 г.

Софийски градски съд е отменено постановлението за възлагане от 13.08.2021 г. Съдът е приел, че процесуалните права, в това число правото на наддавача да бъде обявен за купувач и да му бъде възложен имота, не могат да бъдат предмет на договори и да се прехвърлят по усмотрение на участниците в публичната продан, поради което имотът не е възложен на лицето, обявено за купувач, а именно - не е възложен на взискателя „ОББ“ АД, а на цесионера „Л.И.“ АД, което опорочава процедурата, тъй като цесионерът не е участвал в наддаването, не е внасял задатък и не е предложил най-високата цена. Жалбоподателят посочва, че на 14.11.2022 г., съдебният изпълнител е издал процесното постановление за възлагане, зачитайки задължителната сила на необжалваемото решение по в.гр.д. №4408/2022 г. по описа на СГС. Жалбоподателят счита жалбите за недопустими, тъй като нарушенията, които се сочат в тях, не попадат в предела на основанието „ненадлежно извършване на наддаването“. По същество счита жалбите за неоснователни – счита, че съдът е указал на съдебния изпълнител, че имотът следва да бъде възложен на „ОББ“ АД като взискател, обявен за купувач, а не на цесионера „Л.И.“ АД като приобретател на вземането, единственото, което съдебният изпълнител е могъл да стори, е да издаде Постановление за възлагане на името на взискателя, обявен надлежно за купувач - на „ОББ“ АД.