Решение № 1411 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 207079835 чрез Адвокатско дружество „Н.У., М.“ чрез адв. Х. М. против Решение №3072 от 17.06.2025 г., постановено по гр. д.

№987/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с. в частта, с която e отхвърлен като неоснователен предявеният като частичен насрещен осъдителен иск от “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу В. А. Д., с ЕГН ********** за заплащане на главница по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г., сключен между В. А. Д. и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за разликата над уважения размер от 72 лева до пълния предявен размер от 586 лева.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстнационното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи. Поддържа се, че е неправилен изводът на първоинстанционният съд, че евентуалният иск по чл. 23 ЗПК е предявен като частичен и поради това от предявения размер следва да се приспаднат плащанията в размер на 514 лв. и искът да бъде уважен единствено за разликата от 72 лв. Твърди се, че само главният иск е бил предявен като частичен, а евентуалният иск с правно основание чл. 23 ЗПК е предявен за целия остатък от чистата стойност на кредита. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в цялост за заплащане на сумата от 586 лв. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. А. Д. чрез пълномощника – адвокат Д. М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че искът не е предявен за сумата от 586, оставаща главница след приспадане на заплатената сума от 514 лв. от страна на длъжника, а е предявен като частичен иск за сумата от 586 лв. дължима главница от 1100 лв. и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил частично иска. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В. А. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Д. М. против “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 207079835, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове - иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит, с който да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023г. поради неспазване на изискванията на чл.11 ЗПК и иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който да се обяви за нищожна клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 218,89 лв., поради неравноправни клаузи и поради противоречие с добрите нрави. Предявен е и насрещен частичен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против В. А. Д. за заплащане на сумата от 586 лева, като част от обща претенция в размер на 1100 лева, представляваща непогасената част за главница по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

В исковата молба на В. А. Д. срещу “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1100 лева, при ГЛП 48% и ГПР 61,95%. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, ако ищцата не представи допълнително обезпечение по чл. 5 от договора, същата дължала неустойка в размер на 952,31 лева, която се дължала разсрочено с погасителните вноски по кредита.

2

Излагат се подробни съображения за недействителност на целия договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност за недействителност на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че договорът за кредит съответства на изискванията на ЗПК. Твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и не следва да се включва в него. В срок е предявен и насрещен иск от “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против В. А.

Д.. Ищецът по насрещния иск “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че ответницата В. А. Д. е заплатила по процесния договор на кредитора общо 514 лева. Предвид това моли съда да бъде осъдена да заплати сумата от 586 лева непогасената част за главница по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от В. А. Д., с който се моли за отхвърляне на исковата претенция, като се излагат подробни доводи за недействителност на договора за кредит. Моли се, в случай на уважаване на насрещната искова молба, присъдената сума да бъде разсрочена на 6 погасителни вноски, доколкото ищцата Д. е материално затруднено лице.

С решение № 3072/17.06.2025 г., постановено по гр.д. № 987/2024 г. по описа на РС-Пловдив съдът е признал за установено в отношенията между В.

А. Д., с ЕГН ********** и „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с ЕИК 207079835, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023г. е недействителен поради противоречие със закона. Съдът е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита, като съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. В тази част решението на районният съд не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор.

Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно.

/В този смисъл Решение № 49 от 14.04.2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза на вещото лице 3

Й.П., което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че В. А. Д.ответница по насрещния иск е заплатила по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023г. сумата от 514 лв.

От представения Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г. се установява, че главницата по процесния договор за кредит е 1100 лева.

На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на недействителност на сключен от потребител договор за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че предявените от ищеца по насрещния иск искове били два в условията на евентуалност – един с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД /главен/ и един по чл. 23 ЗПК /евентуален/.

Настоящият съдебен състав намира, че искът е един. Трайната съдебна практика приема, че: при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./вж. решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №3855/2021 г. на ВКС, IV г.о.; решение №60186 от 28.11.2022 г. по т.дело №1023/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение №50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №3620/2021 г. на ВКС, III г.о./ Предмета на настоящото въззивно производство е решението на РСПловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от “КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД насрещен частичен иск срещу В. А. Д. за разликата над уважения размер от 72 лева до пълния предявен размер от 586 лева, като част от обща претенция в размер на 1100 лева, представляваща непогасената част за главница по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г. При така установените факти настоящата инстанция прави извод, че предявеният от КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД насрещен иск е основателен, а постановеното от РС-Пловдив решение неправилно. По делото не е спорно качеството на потребител на кредитополучателя В. А. Д. съгласно § 13 от ДР на ЗЗП. Ето защо по отношение на процесния договор приложение намират разпоредбите на специалния ЗПК. При установена в хода на исковото производство недействителност на договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от РС-Пловдив, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по 4 кредита. Следователно предявеният насрещен иск следва да бъде уважен за дължимата чиста стойност на кредита. Отчитайки факта, че внесената от ответника по насрещния иск сума за погасяване на задължението съгласно приетата по делото ССчЕ е в размер на 514 лв., а предоставения на длъжника кредит 1100.00 лв., въззивният състав счита, че предявеният от ищеца насрещен иск е основателен за разликата над уважения размер от 72 лева до пълния предявен размер от 586 лева, представляваща незаплатена част от чистата стойност, предоставена по Договор за потребителски кредит № 946154/17.10.2023 г.