Решение № 260009 от 19.02.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ град Ловеч, 19.02.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

М. при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Митева. търг. дело № 61 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. от ТЗ.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 3782/ 18.06.2020 година от Д.Х.А.,

ЕГН **********,*** и К.Б.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Р., САК, с адрес: ***, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „М.“ № 19, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.М.. Посочват, че на 15.12.2008 г. Д.А. и покойният й съпруг Б.А., сключили договор за ипотечен кредит с банка „ДСК" ЕАД, в клон в гр. Т.. По силата на съшия, банка им отпуснала ипотечен кредит в размер на 36 100 евро, със срок на издължаване 360 месеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Уговореният към датата на договора лихвен процент бил в размер на 8,79 % (съгласно 1 от Договора), формиран от базов лихвен процент, който се определял периодично от кредитора, и стандартна надбавка, която също изменя, без да е обяснено по какъв начин. В Договора се предвиждало, че "Базовият лихвен се определя периодично от Кредитора".

След настъпилата на 22.04.2014 г., смърт на съпруга на първата ищца, твърдят, че били принудени по силата на Допълнително споразумение от 24.04.2015г. да впишат на основание чл. 110 от ЗЗД като съдлъжник по кредита К.Б.Х., втората ищца, като негов законен наследник (видно от Удостоверение за наследници Изх. № О-ГС-05-074 от 03.06.2020г., издадено от общ. Т.). Съгласно Удостоверение за отказ от наследство с №1380/17.10.2014 г. издадено от РС-Т., другата дъщеря на кредитополучателя Т.Б.Й.се е отказала от наследство.

Посочват, че към датата на подписване на Допълнителното споразумение, задълженията по кредита, се равнявали на 48 470 евро. Подобно на споразумението от 2012 г., кредитът, следвало отново да се олихвява в размер на 8.79 %, като лихвата е определена към дата на сключване на конкретното споразумение, но в споразумението липсва конкретна методика и критерии, по които кредиторът следвало да начислява лихва. Методиката по която се определя променливия лихвен процент или стандартната надбавка не е вписана нито в договора за кредит, нито в общите условия към него, нито в някое от допълнителните споразумения, които използват оригиналната т.7 от Договора за кредит за определяне на лихвата, а само констатират лихвения процент към момента на споразумението.

Изтъкват, че в т. 17 от Споразумението от 24.04.2015 г. се предвиждало, че "КРЕДИТОРЪТ има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за Кредитополучателя.

За всяка промяна КРЕТИТОРЪТ уведомява Кредитополучателя". Въпреки това, в неразделните за Споразумението - Общи условия, в раздел III, т. 9.3 и т. 9.4, се предвижда промяна на лихвения процент, а осведомяването на Кредитополучателя, според разпоредбите на т. 9.3 и т. 9.4, , се извършва "в офисите на кредитора".

Твърдят, че от подписването на договора през 2008г., банката няколкократно, едностранно и бланкетно, изменяла лихвата по кредита, без да ги уведоми, както и разпоредби на общите условия. С действията си, „Банка ДСК" ЕАД ги поставяла в неизгодното положение да изпълняват клаузи, които са неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Излагат съображения, че клаузата и неравноправна и не е индивидуално уговорена, като се позовават на съдебна практика.

Така също, в Решение № 98 по т.д.№ 535/2016 год. на I т.о., ВКС се пояснява що е индивидулно уговорена клауза, а именно е такава, която не била изготвена предварително от търговеца или доставчика или дори да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, я е приел / по арг. за противното от чл. 146 ал.2 ЗЗП /." Според чл. 143 от ЗЗП, ал. 1, т. 11,

По отношение на подписаните две поредни Допълнителни споразумения, считат, че същите не следва да се разглеждат като индивидуален подход към тях – в този смисъл Решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г. на I т.о. на ВКС, решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на I т.о.

Излагат нарушения на чл. 58 от ЗКИ по отношение на посочените клаузи.

Въз основа на изложеното твърдят, че разпоредбите включени в чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 2008 г., т.9.5 от Общите условия към Споразумението от 2012г., както и тези в т. 17 от Споразумението от 2015 г. и т.9.3 и т.9,4 от Общите условия към него, са неравноправни, тъй като според същите банката еднолично си предоставя възможността да променя базовия лихвен процент и да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница, без в договора или в общите условия към него да са предварително уговорени критериите, при които е допустимо извършване на такова изменение, като освен това със същите, са лишени от възможността да противодействат по какъвто и да било начин на тези промени или да участваме в договарянето им. Въз основа на това към момента въпреки редовните плащания, които извършват през последните пет години, главницата ни по кредита, не само, че не е спаднала, но дори е по-висока от първоначално изтеглената сума. Обстоятелството, че като кредитополучатели, са лишени от преимуществото, подобно на Кредитора, да изменят условията по сключения договор и последващите го споразумения, ги поставя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е налице такава възможност, предвидена в процесиите клаузи на Допълнителните споразумения, съпътстващите го общи условия, както и договора от 2008 г.

Твърдят, че за периода от 18.06.2015 г. до 18.06.2020 г. всеки от двамата ищци са плащали поравно дължимите вноски за лихви, главници, такси и наказателни лихви по договора за ипотечен кредит. Молят да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което да бъде обявен за нищожен Договор за изпотечен кредит от 15.12.2008 г., както и допълнителните споразумения към него, а именно Допълнително споразумение от 22.10.2012г. и Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., тъй като клаузите в тях относно определяне на лихвения процент са изцяло нищожни и влекат нищожност на целия договор за кредит, а именно т. 7 от Договор за ипотечен кредит от 15.12.2008 г., т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г., т. 9.3 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. и т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015г. Да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД да им заплати сумата в размер на 40 000 лева, представляващи получени без основание, лихви по нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва по нищожни клаузи от договора за кредит за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., както и законната лихва дължима от момента на завеждане на исковата молба до окончателно заплащане на сумите, като общите искани суми и законна лихва да им бъдат присъдени поравно на основание чл. 127 от ЗЗД, за всяка от ищците.

Претендират и направените съдебно-деловодни разноски.

При условията на евентуалност молят да бъдат обявена нищожността на неравноправните клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения както следва:

Т.7 от Договор за изпотечен кредит от 15.12.2008 г.

„За предоставения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от КРЕДИТОРА, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програмата „ДСК уют" - (Приложение №2 към договора). Към датата на сключване на настоящия договор базовия лихвен процент е 4,69%, стандартната надбавка е в размер на 4,1 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общи 8,79%. " Т. 17 от Допълнително споразумение от 24.04.2015 г.

"Кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. " Т. 9.3 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. „При промяна на лихвения процент КРЕДИТОРЪТ определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран погасителен план при явяването му в поделение на Кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на Кредитора и на Интернет страницата му. "

Т. 9.4 от раздел III на Общи условия от 20.10.2014 г. към Допълнително споразумение от 24.04.2015 г. „Ако кредитът е с възможност за револвиране на погасената главница, размерът на месечната вноска за лихва се актуализира при всяко ново усвояване като Кредитополучателят се информира за размера на дължимата вноска по лихва в офисите на Кредитора."

Да бъде осъдена „Банка ДСК" ЕАД да им заплати сумата в размер на 40 000 лева, представляващи получени без основание, лихви по нищожни клаузи от договора и надплатена недължаща се лихва по нищожни клаузи от договора за кредит за периода от 18.06.2015г. до 18.06.2020г., както и законната лихва дължима от момента на завеждане на исковата молба до окончателно заплащане на сумите, като общите искани суми и законна лихва да им бъдат присъдени поравно на основание чл. 127 от ЗЗД, за всяка от ищците.

Претендират и направените по делото съдебно деловодни разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

Претендират и направените по делото съдебно деловодни разноски, в това число и разноските за адвокатско възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 267 от ГПК е постъпил отговор от „ БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М." № 19, представлявано от В.М.С., и Д.Н.Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез В.Т. - гл.юрисконсулт на ''Банка ДСК“ ЕАД, Регионален център-Плевен, адрес за кореспонденция: гр. Ловеч, ул. „Т." № 44, Финансов център Ловеч. Изразява, становище, че осъдителният иск за сумата от 40 000 лева, е недопустим, т.к. в исковата молба е крайно неясно за какво точно е предявена главната искова претенция. В случай че претенцията е във връзка с твърдяна частична нищожност на клаузата на т. 7 от договора за кредит (само в частта за променливия компонент на лихвата - базов лихвен процент (БЛП)) или друга липса на основание за включване на БЛП при формиране на лихвата по процесния договор за кредит, то тя логично би била за възстановяване на суми за възнаградителна лихва, заплатени поради неоснователното прилагане на променливия компонент на лихвата. В този смисъл и цената на иска би следвало да представлява равностойността на надплатеното от кредитоискателите във връзка с БЛП в размер на 4,69% Посочва, че в този смисъл е налице нередовност на исковата молба и излага съображения.

По същество счита исковете са неоснователни. Не се спори относно факта на сключване на договора, неговия размер и усвояването му еднократно на 16.12.2008г. със заверяване на сметката на кредитополучателя.

Посочват, че съгласно чл. 7 от сключения Договор възнаградителната лихва е формирана от базов лихвен процент (БЛП) за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" / Приложение № 2 към Договора/. Към датата на сключване на този договор базовият лихвен процент е 4,69 %, стандартната надбавка е в размер на 4,10 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,79%. Приложими през целия срок на процесното правоотношение са били приложените към исковата молба подписани общи условия. Твърди се, че извършваните промени в общите условия по жилищни и ипотечни кредити след датата на сключване на договора, не са били прилагани спрямо процесното кредитно правоотношение.