Решение № 1099 от 01.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000501346 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца В. Т. В., подадена срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-17 състав, постановено на 12.03.2021 г. по гр. дело № 4 654/2020 г., с което частично е отхвърлен искът му, предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществен вреди, претърпени в резултат от обвинение в престъпление, за което жалбоподателят е бил оправдан.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е неправилно в обжалваната му част. Излагат се съображения, че определеното от СГС обезщетение е несправедливо занижено и не е съобразено с продължителността на наказателното производство, с доказаните вреди, които е претърпял ищецът. Твърди се, че по делото по безспорен начин е установено, че заболяването „неинсулинозависим захарен диабет“ се е появило в хода на наказателното производство. Като грешка на съда се сочи също, че СГС е приел, че престъплението, за което е бил обвинен В., не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, която грешка се е отразила и на преценката му при определяне на размера на обезщетението.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в в пълния му предявен размер от 200 000 лева.

1

В частта, с която частично е отхвърлена и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззиваемият ответник ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, че съдът е определил обезщетение, което e съобразено със събраните доказателства и е справедливо.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Първоинстанционният градски съд е изяснил фактическата обстановка по спора.

В решението си подробно е обсъдил събраните доказателства, становищата на страните и приложимите законови норми. Въззивният съд напълно възприема мотивите на първоинстанционния и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.

Установено е по делото, че с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 06.07.2009 г. срещу лицата Й. И. и Д. М. е било образувано производство за обсебване, вещно укривателство и документно престъпление. Ищецът В.В. е привлечен като обвиняем по-късно – с постановление от 13.11.2009 г.

Обвинението срещу него е по чл.211, пр.1 във връзка с чл.210, ал.1, т. 2 и във връзка с чл.209, ал.1 от НК – измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Взетата спрямо В. мярка за неотклонение е била „гаранция“ в размер на 1 000 лева.

Обвинителен акт е бил внесен в съда на 16.02.2010 г. и по него е било образувано НОХД № 2138/2010 г. по описа на СРС, НО, 116 състав.

С присъда от 04.05.2017 г. както ищецът В., така и останалите двама подсъдими са били признати за виновни по обвиненията. На В. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е било отложено за срок от пет години.

Присъдата на районния съд е била отменена от СГС, НО, ХIII въззивен състав с решение от 05.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 4966/2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд.

По образуваното НОХД № 11442/2018 г. районният съд е постановил оправдателна присъда на 09.10.2019 г., която е влязла в законна сила на 25.10.2019 г.

2

Видно от мотивите към присъдата, съдът е приел, че не е доказана субективната страна на престъплението измама. Прието е, че е налице неизпълнение на облигационно задължение от страна на подсъдимите, но не и престъпление.

Наказателното производство е продължило общо почти 10 години.

От ищеца са представени: Епикриза, издадена от Медицинския институт на МВР, в която е отразено, че през месец октомври 2015 г. на В.В. е била поставена диагноза „захарен диабет тип 2“; Експертно решение на ТЕЛК от 13.02.2018 г., с което му е определена 38 % загуба на работоспособност поради това заболяване.

За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение, е допусната до разпит свидетелката Р. К. – бивша съпруга на ищеца, която продължава да живее с него. Същата е заявила пред съда, че процесът му се отразил много негативно. Бил нервен, тревожен, затворен в себе си, получавал паникатаки. Започнал да слабее и след като отишъл на лекар, бил установен диабет.

Напрежението в семейството през 2010 г. довело до развод между свидетелката и ищеца. Според нея, заболяването е причинено от стреса, който В. е изпитвал от конкретното обвинение. На нея са й известни и други обвинения срещу В., но счита, че те не са били „наказателни“. Най-притеснително за него било това обвинение, за което бил осъден на първа инстанция.

От ответната прокуратура е представена справка от Националната следствена служба. От нея е видно, че преди обвинението за измама, през месец януари 2009 г. ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за лъжесвидетелстване, но производството е било прекратено през месец юли 2009 г.; през 2012 г. В. също е бил обвинен в измама, но няма данни да е бил осъден; през 2014 – обвинен в обсебване в големи размери, представляващо опасен рецидив, което също е било прекратено.

Представени са и доказателства, че за две от обвиненията, производствата по които са били прекратени, ищецът е предявил искове по реда на ЗОДОВ за обезщетяване на вредите, причинени от наказателното преследване и му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева по едното дело и 1 000 лева по другото.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

3

На първо място – относно оплакването, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че в резултат от конкретното обвинение ищецът се е разболял от захарен диабет. Същото е неоснователно. От страна на ищеца не е поискано назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която евентуално да установи причинната връзка точно между това обвинение и възникване на заболяването. Освен това, видно от мотивите по гр. дело № 11069/2017 г. на СГС, по което е присъдено обезщетение за обвинението по чл.206 от НК /обсебване/, в това производство ищецът е твърдял, че заболяването му от диабет е причинено именно от обвинението за обсебване. Следователно, обосновано градският съд не е приел за установено, че заболяването на В.В. от диабет е пряка последица от обвинението за извършена от него измама в особено големи размери.

На второ място, неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът е приел, че престъплението, за което е бил обвинен ищецът В., не е тежко. Напротив, изрично в мотивите на СГС е записано: „Престъплението по чл.211 от НК е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се е предвиждало наказание лишаване от свобода от три до десет години“.

С оглед на цитираните по-горе доказателства, относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд намира следното: Вярно е, че наказателното производство е продължило почти 10 години и несъмнено през този период ищецът е изпитвал тревога и притеснение. Същевременно обаче по отношение на него е била взета лека мярка за неотклонение – гаранция в размер на 1 000 лева. През същия период срещу В. са повдигани и други обвинения, от които също е търпял неимуществени вреди и за част от които му е било присъдено обезщетение. Както беше посочено по-горе, по настоящото дело не е доказана причинна връзка между заболяването му от захарен диабет и конкретното обвинение в измама.

При съобразяване на доказаните нематериални вреди, които са в причинна връзка именно с обвинението по чл.209-211 от НК и при отчитане на всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева е справедливо и не следва да бъде завишавано. Жалбата на ищеца е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство, в полза на жалбоподателя ищец не се дължат разноски за настоящата инстанция.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-17 състав, постановено на 12.03.2021 г. по гр. дело № 4 654/2020 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5