Решение № 264 от 15.07.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Нови пазар, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20253620101143 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Ц. И. С. с ЕГН:**********,с постоянен адрес: с. З.Н,общ.

К.,ул."**,действаща чрез пълномощника си адв.Х. Н. -АК Р. срещу „П.К.Б, с ЕИК:***,представлявано от управителите *** Н.,Я.К.Ч и Н. М.Л .

Предявени са :обективно кумулативно съединени следните искове,съответно: 1/главен иск с правно основание чл.-422 ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД с цена 7208.33лв., 2/ евентуален иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК чл.26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК на т.2 от Раздел V И на т. 1, 2 и 3 от Раздел VІ от договора относно клаузите за услугата „Ф“ и за застраховка, с цена на иска 2175.00лв. и 3/осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. Чл. 23 вр. Чл. 22 ЗПК, с цена на иска 856.45 евро/ 1675.08лв./.

Ищцата твърди,че сключила Договор за потребителски кредит с ответника №***г.,по силата на който получила от ответното дружество сумата от 2900.00лв.Заемната сума следвало да върне на 36 месечни вноски,при уговорен размер на годишната лихва 41%,а ГПР- 49.03%.Размерът на общата сума,която следвало тя да върне бил 7208.33лв.

Ищцата следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуги „Ф“ в размер на 1015лв. и за дакупена допълнителна услуга и "Ф" в размер на 1160.00лв.,като сумите щели да бъдат разпределени към месечните вноски по кредита и по този начин същите щели да се увеличат с по 60.41лв.всяка .Твърди,че погасила задължението по сключения договор ,като за срока на договора заплатила изцяло сумата,включително допълнително начислените такси.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основанията по чл. 10, ал. 1, вр.чл.22 1 от ЗПК, тъй като не била спазена изискуемата форма, както и че е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – ГПР.

Сочи, че с предвиденото в договора плащане на допълнителни услуги "Ф " и "Ф" се увеличава значително ГПР по договора и той надвишава посоченото в чл. 19, ал. 4 ЗПК,което прави договора нищожен.

Ищцата счита, че сключеният договор заобикаля изискванията на закона, конкретно на чл.19, ал. 4 ЗПК и поради това и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се явява нищожен.Твърди,че договорът за потребителски кредит е в нарушение на изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.Намира договора за нищожен и поради нищожност на клаузата относно възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави, съгл.чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Предвид на горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви целият договор за нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.1 от ЗПК , евентуално -на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК във вр.с чр.11 и чл.19 от ЗПК да постанови, че клаузите относно начислените с него допълнителни услуги "Ф" и "Ф" са нищожни, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 856.45 евро/ 1675.08лв./. ,представляваща недължимо платени суми на ответника по процесния договор за потребителски кредит /поради липса на основание/, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,чрез пълномощника си юрисконсулт М. Т. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

Ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по договора за кредит суми. Признава, че ищцата е платила сумата от 10 лв., над размера на главницата по договора.

Заявява,че договорът за кредит е действителен и не противоречи на ЗПК и на добрите нрави, вкл. досежно определените в него параметри на ГЛП и ГПР.Счита, че ако съда приеме, че е налице евентуална недействителност на уговорките относно ГЛП и ТПР, то следва да приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД.Сочи, че дори и съда да приеме,че е налице нарушение на ГПР, посочен в договора,то това не е основание за прогласяване на целия договор за нищожен, а само на отделните негови клаузи, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Предвид изложените аргументи, ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание ищцата не се явява.Представлява се по пълномощие от адвокат Хр.Н.,който поддържа изцяло предявените искове.

Ответникът не изпраща представител.Чрез юрисконсулт М. П. депозира писмено становище,в което поддържа отговора си.Излага аргументи по съществото на спора.В случай,че двете страни бъдат осъдени на разноски съобразно уважените/отхвърлени части от 2 исковете,моли съда да направи прихващане на присъдените разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са сключили Договор за потребителски кредит П.К Ст №***г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата паричен кредит в размер на 2 900.00лв.,със срок на кредита -36 месеца,ГПР-49.03%,ГЛП- 41.00%,платим на 36 месечни вноски,всяка от които в размер на по 139.82лв.

Общо дължимата сума по кредита е определена на 5033.33лв.

С отпуснатия паричен заем е следвало да бъдат рефинансирани предишнви заеми на ищцата към : "П.К.С "Е*** - 1472.59лв.,към "И.А М 587.76лв. и към "К.Й***- 302.41лв.

При кандидатстването си за потребителски кредит ,КЛ е поискал да закупи допъйлнителни услуги "Ф" и "Ф",за които е уговорено да заплати на кредитора възнаграждение ,както следва:1/ Възнаграждение за закупена допълнитгелна услуга"Ф"1015.00лв., Възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Ф"- 1160.00лв.Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 60.41лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Така общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е определено в размер на 7208.33лв.,общ размер на вноската -200.33лв.,с дата на погасяване /падеж на всяка вноска/- 15 ден от месеца.

Според дефинициите,залегнали в стантартния европейски формуляр за предоставяне на информация към посочения договор за кредит, допълнителната услуга "Ф" гарантира приоритетно разглеждане и становище за отпускане на кредит,а допълнителната услуга "Ф" предоставя право на едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжника,извън предоставените по закон изменения на погасителния план поради предсрочно погасяване.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице В. Е. се установява,че общата сума,която потребителят е изплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем №*** е в размер на 4 575.08лв.

Размерът ,датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено плащане към ответника "П.К.С"Е*** са описани в таблица към ССЕ,с която са заплатени съответно :главница,лихва и вноска по закупени допълнителни услуги "Ф "и "Ф".

Извън погасителния план,кредитополучателят е заплатил и допълнително начислени от кредитора суми,както следва: начислени лихви за просрочие- 411.34лв., законна лихва за забава - 620.60лв.,такса по чл.17.4 от АУ на ДПК- 100.00лв.,общо 1131.94лв.

Действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем №***,като се включат в изчисленията и начислените допълнителни такси е 66.065% ГПР,изчислен в р.IV,т.2 от експертизата.

От приложената по делото справка от Централен кредитен регистър,воден към БНБ се установява,че ищцата Ц. И. С. е страна по 187 кредитни договора,сключени в периода от 31.03.2022г.до 31.03.2026г.,в това число и процесния договор за кредит.

3

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл.-422 ал.1 от ГПК във вр.с чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД с цена - 7208.33лв.:

Сключеният между страните договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни.Такива изисквания се съдържат в разпоредите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно съдебната практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,към момента на сключване на договора (в този смисъл Решение №89/02.10.2019г.по т.д.№1214/2018г.по описа на ВКС/.С въведените критерии в ТР 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС при определяне на основанието за накърняване на добрите нрави се взема предвид – какъв е видът на неизпълнението, има ли други обезпечения за този вид предвидено неизпълнение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваното неизпълнение на задължението за вреди.Според разясненията в посоченото тълкувателно решение, преценката за това дали страните при сключване на договора, са нарушили добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора.С решение № *** г. по гр.д. № *** г., ІV Г.О. на ВКС е посочено, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.

Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е 41,00%, което надвишава трикратния размер на законната лихва, която към дата на сключване на договора е била 10 % (съответно трикратния и размер е бил — 30 %). По този начин накърнява добрите нрави,което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него,за да обосновано изискването на възнаграждение.Съгласно клаузите на договора,уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на повечето от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което налага извода, че се касае за 4 неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ,т.3 от ЗЗП. Съдът намира, че уговорената в договора дължимост на такъв вид такси за допълнителни услуги противоречи на закона и добрите нрави.

Съгласно чл. 19, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – в разходите по кредита се включват всички разходи по кредита,включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Разпечатката съдържа 43 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45c8c310-83bd-4fb3-ab96-3864aae53f23