Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 09.07.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 157/2024
Вид
Решение № 73
Подписан
09.07.2024
В сила
08.11.2024
Състав
Анна Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.142 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Карлово, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Административно наказателно дело № 20245320200157 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0281-000926 от 25.10.2023 г. на Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на М. Д. Д., ЕГН **********, от с. Хр.Д., обл. П., ул. „****“ *** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Счита същото за издадено при допуснати нарушения на процедурата и при неправилно приложение на закона.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ш.упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се извършване на деянието от субективна страна.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.

Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, 1 поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели на Г. А. като актосъставител и Д. Г. като свидетел по акта и очевидец при установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 23-0281-000926 от 25.10.2023 г., разписка за връчването му, АУАН серия GА № 735480 от 05.08.2023 г., докладна записка, обяснение, протокол за доброволно предаване, писмо от РП- Пловдив, ТО- Карлово, постановление от 17.10.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство, справка от ИС на КАТ относно собственик на МПС, справка от РУ- Карлово, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3409/05.04.2023 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., справка от ОДМВР- Пловдив, Сектор „ПП“, справка по история на ПС, справки за промяна на регистрацията на ПС, справка за съдимост на А. А., справка от ОДМВР- Пловдив, молба от КПКОМПИ, решение № 260027/12.06.2023 г. по гр.д. № 2804/2020 г. по описа на ПОС, съдът намира за установено следното:

На 05.08.2023 г., полицейските служители при РУ- Карлово А. и Г. осъществявали служебните си задължения като автопатрул в гр. К., на ул.

„Т.Р.. Около 14,40 часа на посочената дата и място до *** спрели за проверка товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, тъй като водачът му превозвал по- голям брой пътници от посоченото в СРМПС. При извършена проверка било установено, че водач на МПС е жалбоподателя М. Д., а същото било собственост на А. С. А., ЕГН ********** от с. Хр.Д.. При проверката било установено, че на 24.07.2023 г. автомобилът бил с прекратена регистрация във връзка с решение на Районен съд- Пловдив за отнемане в полза на държавата.

За констатираното нарушение оправомощено длъжностно лице, съгласно заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. съставило процесния АУАН, с който приело, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбат на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, тъй като на 05.08.2023 г., в 14,40 ч., в гр. К., на ул.

„Т.Р. до *** с посока на движение от изток на запад управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, собственост на А. С. А., ЕГН ********** от с. Хр.Д., като при извършената проверка в АИС МВР чрез ОДЧ бло установено, че на 24.07.2023 г. автомобилът бил с прекратена регистрация във връзка с решение на Районен съд- Пловдив за отнемане в полза на 2 държавата, като по този начин автомобилът не бил регистриран по надлежния ред в Република България.

Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Във връзка със случая била образувано предварителна проверка, в хода на която М. Д. дал писмени обяснения, в които собственоръчно вписал, че микробуса го е взел да го ползва от около година от брат му Р. Д., който го взел от А. С. и договор за покупко- продажба за него нямало. Товарният автомобил бил предаден доброволно от М. Д.. Проверката приключила с постановление на прокурора от 17.10.2023 г. за отказ от образуване на наказателно производство, тъй като деянието, извършено от Д. не осъществявало фактическия състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като липсвал субективният елемент от фактическия състав на престъпното деяние. Материалите по преписката били изпратени на административнонаказващият орган за преценка относно извършено административно нарушение по ЗДвП.

На 25.10.2023 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни, индивидуализиращи нарушителя, на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и били отнети 10 контролни точки, на основание Наредба Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 22.03.2024 г., а жалбата срещу него- депозирана на 26.03.2024 г.

Видно от приетите по делото справка от ОДМВР- Пловдив, молба от КПКОМПИ и решение № 260027/12.06.2023 г. по гр.д. № 2804/2020 г. по описа на ПОС, влязло в сила на 08.07.2023 г. в полза на Държавата е отнет товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № ****** и в ОДМВРПловдив е подадена молба от КПКОМПИ решението на съда да се впише в съответния регистър, което е сторено и е прекратена регистрацията на автомобила на 24.07.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Същото съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.57 от ЗАНН, издадено е в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Отбелязано е, че се издава въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство.

Съдът намира обаче, че недоказана по делото се явява субективната страна от фактическия състав от вмененото във вина на жалбоподателя 3 нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Безспорно е установено по делото, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят Д. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /със служебно прекратена регистрация/, с което се явява осъществена обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Не се установява обаче по делото жалбоподателят да е знаел или поне предполагал за прекратената регистрация на процесното МПС.

Видно от събраните по делото доказателства товарният автомобил е предоставен от около година за ползване на жалбоподателя от неговия брат, който го е взел със същата цел от собственика му А. А.. Не се доказва по делото автомобилът да е бил предмет на разпоредителна сделка, дори и неформална такава. Доказателствата по делото не установяват жалбоподателят да е знаел или само предполагал дори за воденото съдебно производство срещу собственика на автомобила А., нито за резултата от него, както и за служебно прекратената регистрацията на ползвания от него автомобил. Такова задължение същият няма вменено, съгласно законовите норми на ЗДвП. При това положение същият не би могъл да осъществи нито умишлено, нито по непредпазливост нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Т.е. вмененото му във вина нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Поради тази причина е постановен и отказ на прокурора за образуване на наказателно производство.

Във връзка с направените от страна защитата на жалбоподателя възражения за неяснота относно основанието, на което е прекратена регистрацията на процесното МПС, съдът намира, че такава не е налице, доколкото основанието за това се съдържа в нормативните изисквания на чл.18б ал.1 т.4 вр. чл.18 т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл.140 ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно горепосочената разпоредба се прекратява регистрацията на МПС след уведомление от български компетентен орган или орган на друга държава за конфискация или отнемане на превозното средство.

По изложените по- горе мотиви за несъставомерност на процесното деяние от субективна страна следва атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Искания за разноски не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне за тях.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0281-000926 от 25.10.2023 г. на Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на М. Д. Д., 4

ЕГН **********, от с. Хр.Д., обл. П., ул. „****“ *** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.

Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5