Решение № 84 от 09.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 84 09.03.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шести март две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието ……… като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№130 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.2 и т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се насочването на изпълнението върху имущество, считано от длъжника за несеквестируемо, чрез налагането на възбрана постановена от Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ на 15.10.2019г. както и срещу Постановление за разноски на Държавен съдебен изпълнител инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.№8425 от 15.10.2019г. по изпълнително дело №20195210400168 по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба /ДСИС/ при РС-Велинград.

В жалбата си с вх.№10254 от 13.11.2019г.

,/подадена директно до Окръжен съд гр.Пазарджик по пощата с дата на пощенско клеймо 08.11. 2019г./, длъжникът по изпълнението Х.А.Ю., с ЕГН-****** *** поддържа, че й е наложена възбрана върху недвижим имот който е несеквестируем. Не излага конкретни доводи и не аргументира по никакъв начин твърдението си, че имотът й се ползва от закрилата на чл.444 т.7 от ГПК. Със същата жалба се изразява несъгласие от сумата която дължи по изпълнението в размер на 1891.60лв като заявява, че не знае как е формирана и за какво се дължи и че не е получавала покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. Счита, че не може да й бъде налагана възбрана върху единствения й имот за вземане в размер на 300лв. Възразява и по размера на адвокатския хонорар на взискателя като счита, че той следва да бъде определен в размер на 200лв, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК взискателят по изпълнението М.М.Ю. *** чрез пълномощника си адв.Х.К. е постъпило писмено възражение срещу жалбата като поддържа, че сумата от 1891.60лв е формирана не само от вземането по издаден изпълнителен лист в общ размер на 1000лв, но и направени разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително производство от 800лв, разноски за държавни такси за образуване на изпълнителното дело от 58.60лв и за проучване имуществото на длъжника плюс такси за вписване на възбрана от 18лв и още 15лв такса за налагане на възбраната, като за всички разноски взискателят е представил съответните доказателства. На второ място се поддържа, че заплатеният от взискателя адвокатски хонорар от 800лв не е прекомерен, доколкото липсва хипотеза на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата и че се касае за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и че процесуалното поведение на длъжника, подавайки жалба само по себе си усложнява производството. Като последен довод сочи, че налагането на възбрана върху жилището е вид обезпечение и че не може да бъде продадено ако е несеквестируемо. Моли да се остави жалбата на длъжника без уважение.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ДСИ при РС-Велинград поддържа, че налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот е допустимо изпълнително действие доколкото към момента не са предприети същински изпълнителни действия, които да са изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника.На следващо място се поддържа, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, връчена му лично на дата 29.10.2019г. По искането да намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност се поддържа, че длъжникът не е отправил искане към датата на подаване на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение, а това е посочено директно в жалбата до Окръжен съд, като едва на 16.01.2020г. е постъпило искане за намаляване на хонорара. Твърди се още, че ДСИ се е произнесъл по разноските с разпореждане за образуване на делото, връчено на длъжника чрез ПДИ на 29.10.2019г., а жалбата е изпратена на 08.11.2019г. при което едноседмичния срок е изтекъл, като искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е направено по-късно на 13.01.2020г. и се явява недопустима.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 14.10.2019г. пред Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Велинградски районен съд е инициирано изпълнително производство /ИД №20195210400168/ по искане на взискателката М.М.Ю., с ЕГН-********** чрез пълномощника си адвокат Х.Ц.К. от САК и против длъжника Х.А.Ю., с ЕГН-**********,*** за принудително събиране на парично вземане в общ размер на 1000лв представляващи сторени общо разноски за пред първата и пред въззивната инстанции по приключило с осъдителна присъда НЧХД №217/2018г. на РС-Велинград.

С молбата за образуване е поискано длъжникът да заплати и разноските по водене но изпълнителното дело-държавни такси и адвокатско възнаграждение. Поискано е на длъжника да се изпрати ПДИ, и да се извърши справка за декларирано недвижимо имущество, МПС, открити банкови сметки. Към молбата са представени доказателства за внесена сума от 58.60лв като държавна такса за образуване на изпълнителното производство и за проучване имуществото на длъжника плюс договор за правна защита и съдействие от 11.10.2019г. за изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело и за извършване на справки, представяне на документи, снабдяване с документи налични по изпълнителното дело, в размер на 800лв заплатени в брой. В пълномощното към договора адвокат К. е упълномощен за образува изпълнително дело от името на взискателя и да извършва всички необходими действия за целта, с право да преупълномощава трети лица. Към молбата е приложен и изпълнителен лист №801 от 27.09.2019г. издаден от РС-Велинград според който съгласно влязлата на 04.07.2019г. присъда №9 от 19.02.2019г. по НЧХД №217/2018г. длъжника Х.Ю. е осъдена да заплати на М.Ю. общо 1000лв разноски /300лв +700лв/ за двете инстанции, тоест изпълнителният лист е издаден близо 3/три/ месеца след влизането в сила на присъдата по която се дължат процесните суми от Х.Ю., като принудителното изпълнение е започнало след 3 месеца и 10дни. Представен е и препис от диспозитива на присъдата присъждаща процесните разноски в полза на взискателката за първата инстнация.

С разпореждане от 15.10.2019г. /л.7/ ДСИ е постановил образуване на изпълнително дело №2019521400168, като са посочени всички дължими суми, включително и по съдебното изпълнение-58.60лв държавна такса за изпълнението плюс 800лв за адвокатско възнаграждение. С молба от 15.10.2019г. взискателката чрез пълномощника си адв.К. е поискала да се наложи възбрана върху недвижим имот надлежно индивидуализиран по представен нотариален акт за което искане е внесена и държавна такса от 18лв за възбрана.

С постановление от 15.10.2019г. ДСИ е наложил възбрана върху самостоятелен обект в сграда-първи етаж от жилищна сграда-къща, на два етажа, застроена на площ от 95кв.м. построена в поземлен имот, находящ се в с.Д.Д., общ.Велинград, собственост на Х.А.Ю., целия с площ от 1185кв.м. представляващ парцел VІІІ за имот №66 от кв.12, при съответните съседи. Извършена е и справка от ДСИ в НАП дали длъжника има задължения или наложени обезпечителни мерки като е отговорено, че лицето няма задължения.

На длъжника Х. Ю. е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на дата 15.10.2019г. в която подробно е посочен размера на паричното задължение което има към взискателя и как е формирано по пера, включително е посочена и сумата от 800лв за адвокатско възнаграждение , както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК, като общия размер на задължението възлиза на 2055.40лв. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена лично на длъжника на дата 29.10.2019г. . За наложената възбрана върху етажа от къщата длъжникът е уведомен на дата 18.12.2019г., /л.57/ като с молба от 16.01.2020г. е поискано от последния да бъде намален размера на адвокатския хонорар от 800лв на

200лв. С Разпореждане от 20.01.2020г.

ДСИ е оставил искането без разглеждане като просрочено. Разпореждането не е обжалвано от длъжника по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

С молба от 07.11.2019г. №5375 /л.17/ длъжникът по изпълнението е поискал от ДСИ да спре изпълнението на основание чл.454 ал.1 от ГПК като са внесени от него 417.96лв представляващи 20% от дълга и се задължава да внася всеки месец по 10% или по 208.90лв. Изпълнението е спряно с постановление на ДСИ на основание чл.454 от ГПК на 11.11. 2019г. /л.19/.

Недвижимият имот върху който е наложена възбрана от страна на ДСИ като собствен на длъжника Х. А.Ю. е придобит по дарение от 11.12.2002г., като площта на първия етаж от жилищната сграда е от 95кв.м./н.а.№584, том

ІІІ,рег.№4481,н.д.№572/2002г. на нотариус Г.Х.-с район на действие РС-Велинград/.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и против подлежащ на обжалване акт на ДСИ-Постановление за разноски инкорпорирано в ПДИ / чл.435 ал.2 т.7 от ГПК/, както и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /чл.435 ал.2 т.2 от ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба неоснователна.

Не се установява от събраните до момента доказателства по изпълнителното дело процесният имот да е несеквестируем. За да е несеквестируем, по делото следва да се установи, че се касае за жилище и че длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Освен това ако жилището надхвърля жилищните нужни на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС /Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство -ПМС №31/2008г./, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39 ал.2 от ЗС /чл.444 т.7 от ГПК/.

В конкретния случай категорични доказателства за това, че длъжникът и неговото семейство нямат друго жилище освен възбраненото няма събрани. Нещо повече, ДСИ не е пристъпил още към опис и публична продан на имота, а само е наложил възбрана с която се обезпечава запазването на жилището в патримониума на собственика му длъжник. Налагането на възбрана дори имотът да е несеквестируем не води до незаконност на насочването на изпълнението доколкото се касае за допустими изпълнителни действия, като при пристъпване към извършване на същински изпълнителни действия –опис, оценка и публична продан, в тежест на ДСИ е да събере всички изискуеми се данни за възбранения имот и за имущественото и семейно състояние на длъжника и да установи дали са налице предпоставките на чл.444 т.7 от ГПК въз основа на които да може да се приеме, че процесният имот има характер и естество на изцяло или частично несеквестируемо имуществото, водещо до невъзможност срещу него да се насочи / изцяло или частично/ същинско принудително изпълнение чрез осребряването му за погасяване на задължението, което има по делото. Както се посочи, налагането на възбрана върху непотребими вещи е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи като елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира, забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. /В тази връзка виж и т.1 от ТР Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков/.

В този смисъл насочването на изпълнението върху първия етаж от жилищната сграда не е незаконосъобразно, като за следващите изпълнителни действия ДСИ следва да събере съответните данни, съгласно чл.444 т.7 от ГПК досежно длъжника и процесния имот и да извърши съответната преценка във връзка с възможността или невъзможността за осребряването на имота. Следва да съобрази и етапа на изпълнението на задължението от длъжник до момента и необходимостта и наложителността от извършване на публична продан.