Решение № 4603 от 24.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 24.06.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6240/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 67916/22.05.2017 г., предявена от В.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 06.07.2016 г., около 19.20 ч., на път ІІІ-8606-5.500 км. (с.

Брестник – гр. Куклен), А.С.С., при управление на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван от ищеца В.В.Г..

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 526/06.07.2016 г. На виновния водач бил съставен АУАН № 547617/06.07.2016 г.

Ищцата твърди, че при ПТП е загубила съзнание и е била приета по спешност УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив с болки в лява гръдна половина и в областта на левия хумерус. Било установено, че в резултат на ПТП, ищцата е получила: сътресение на мозъка, контузия на гръден кош и на корем, охлузвания на главата, по шията и по левия горен и десен долен крайници; оток и кръвонасядане на главата в областта на лицето; кръвонасядания по двата долни крайника; контузия в областта на лявото рамо. По повод болките в областта на левия хумерус била поставена шина.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпял анеимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били със значителен интензитет в първия месец след ПТП. Травмата на ръката довела до трайно затруднение на функциите на лява ръка, като общият възстановителен период бил между 2-3 месеца. През първият месец от лечението си, ищцата следвало да изпълнява щадящ режим, без натоварвания на увредения крайник. За задоволяване на обикновените си битови потребности, ищцата се нуждаела от помощта от своите близки. Ищцата изпитвала страх от автомобили, преживяла стрес, станала тревожна без видима причина.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******

, включително и на водача А.С.С..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер.

Ответникът оспорва, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******.

Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, и причинно - следствената връзка между твърдените от ищеца телесни увреждания и произшествието. Евентуално, ответникът счита, че предявеният иск е със завишен размер, който противоречи с принципа на справедливостта.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца В.В.Г., като твърди, че последната не е била с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесла значително за настъпване на описаните травми.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителни иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 06.07.2016 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/22/116000702277, валидна от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, включително и на водача А.С.С..

Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 09.01.2018 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 16).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 06.07.2016 г., около 19.20 ч., на път ІІІ-8606-5.500 км. (с. Брестник – гр. Куклен), е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Тойота

Селика“, с рег. № ******, управляван от А.С.С., и насрещно движещия се лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван от ищцата В.В.Г..

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 526, съставен на 06.07.2016 г. от дежурен по ПТП в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, който е посетил мястото на ПТП. Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е посочено, че водачът на лек автомобил лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ****** -

А.С.С., „поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила в завоя на дясно, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска“ лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван от В.В.Г..

Като пострадали лица в Констативния протокол са посочени А.С.С., П.В.Р. и В.В.Г..

На същата дата - 06.07.2016 г., А.С.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-1030-002852/547617, за това, че на 06.07.2016 г., около 19.20 ч., на път ІІІ-8606-5.500 км., при управление на лек автомобил „Тойота Селика“, с рег. № ******, поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се срещу него лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, което става причина за ПТП с пострадали лица – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на АУАН № 16-1030-002852/547617 от 06.07.2016 г. и за описаното в него нарушение, на 20.07.2016 г. е издадено наказателно постановление № 16-10302852, с което на А.С.С. е наложено наказание „Глоба“.

По делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на свидетелите А.С.С. и П.В.Р..

Свидетелят С. е водачът на лек автомобил

„Тойота Селика“, с рег. № ******.

През месец юли 2016 г., свидетелят управлявал автомобила по пътя между с.

Куклен и с. Белащица, със скорост около 70 – 80 км./ч. Било светло, асфалтът бил сух, нямало мъгла, храсти или нещо друго, което да ограничава видимостта.

При навлизане в завой, автомобилът поднесъл рязко, свидетелят натиснал спирачките, предните колела блокирали, при което свидетелят изгубил управление върху автомобила, не могъл да го овладее и автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение. В този момент, в насрещна посока се движел лек автомобил „Роувър 214“. Свидетелят сочи, че „не е могъл да вкара колата в правия път“ и се е „забил челно в „Ровъра“, който си бил в неговата лента за движение.

Свидетелят П.В.Р. е бил пътник лек автомобил „Тойота Селика“. Свидетелят сочи, че автомобилът е бил управляван от А., движели се от с. Куклен към с. Бресник със скорост не повече от 70 – 80 км./ч. Било светло, асфалтът бил сух. На един завой, колата, в която пътувал свидетелят, поднесла, навлязла в лентата за насрещно движение и се ударила в насрещно движещия си в своята лента лек автомобил.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е изготвено заключението по автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, и от която се установява следният механизъм на произшествието:

На

06.07.2016 г., около 19.20 ч., в Община Родопи, на трети клас път № 8606, километър 5+500, в посока от гр. Куклен към с. Бресник, се е движел лек автомобил „Тойота

Селика“, с рег. № ******, управляван от А.С.С., в дясната за посоката му пътна лента, със скорост не по-малка от 74 км./ч. В същия момент, лек автомобил „Роувър 214“, с рег. № ******, управляван В.В.Г., се е движел в обратна посока, със скорост 50 км./ч., също в дясната за посоката му пътна лента. Водачът на л.а. „Тойота“, в района на километър 5+500, навлязъл в десен за посоката му завой, с по-висока от скоростта на странично плъзгане за конкретните пътни условия - 74 км./ч., изгубил напречна устойчивост, употребил аварийно спирачки, при което поднесъл на ляво. Това довело до навлизане в пътната лента за насрещно движение – пътната лента на л.а. „Ровер“. Водачът на л.а.

„Ровър“ нямал техническа възможност да осъществи спиране преди мястото на удара. Ударът за двата автомобила бил челно-приплъзващ с предно страничните леви зони на автомобилите. Л.а. „Тойота“ започнал да се върти в посока обратна на часовниковите стрелки и се установил на мястото, на което бил намерен от компетентните органи. Л.а. „Ровър“ се завъртял в посока обратна на часовниковите стрелки, като бил отхвърлен вляво спрямо посоката на л.а.

„Тойота“. Произшествието настъпило в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо платно за движение.

Видно от АТЕ, причина за ПТП е субективното поведение на водача на л.а.

„Тойота Селика“ - А.С.С., който се е движел със скорост, с която не е имал техническа възможност да премине без загуба на напречна устойчивост през десния за посоката му завой, довело до навлизане в пътната лента на л.а. „Ровер“ и последвалия удар.

По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМА), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация, е приело, че вследствие на процесното ПТП,

В.В.Г. е получила следните увреждания: Контузия на гръдния кош и корема;

Сътресение на мозъка; Охлузвания в лява тилна област и по предната част на шията; Оток и кръвонасядане в областта на лява очна орбита и ляв клепач;

Болезненост в областта на лявата мишнична кост; Синини в областта на дясното коляно с размери 4/3 см. и синини по предната област на лявото бедро с размери 6/7 см. По своята медикобиологична характеристика, тези увреждания са реализирали признака временно разтройство на здравето, неопасно за живота. Същите, би следвало да са преминали за срок от 2-3 седмици без да са оставили последствия за живота и здравето на пострадалата.