Решение № 5134 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5134 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110150828 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл. 10а, предл. 2 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Т. К. С. - С. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 30375/2020 г. по описа на СРС. Предявен е осъдителен иск за сумата, за която подаденото заявление е отхвърлено.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2018 г. между него и ответника, бил сключен договор за потребителски кредит № 3033547645, по силата който предоставил на последния кредит в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска – 309,11 лева, ГПР – 49,89 %, ГЛП – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, при което общо задължение по кредита възлизало на сумата от 7418,64 лева. Поддържа, че ответникът избрал и закупил и допълнителен пакет от допълнителни услуги на стойност 4643,76 лева, с размер на вноска от 193,49 лева.

Сочи, че така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 12062,40 лева, а общия размер на вноската – 502,60 лева. Твърди се, че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума, но не е изпълнил поетото с договора задължение за нейното връщане съгласно погасителния план, като е платил само седем месечни вноски и една непълна вноска или сумата от общо 3995,83 лева.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, но поради оспорване на издадената 1 заповед и частично отхвърляне на част от заявлението, обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство искове. Поддържа, че след издаване на заповедта по чл.410 ГПК длъжникът – настоящ ответник направил доброволно плащане, с което била погасена претендираната законна лихва за периода от 31.07.2019 г. до в размер на 81,23 лева. Ето защо, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3910,05 лева, представляваща главница по потребителски кредит № 3033547645/10.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането, както и сумата от 557,82 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 22.05.2019 г. до 31.07.2019 г. Предявява осъдителен иск за сумата от 3136,97 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Преди първото по делото открито съдебно заседание е подадено становище, в което се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излагат се и доводи за нищожност на договора за кредит, поради липса на механизъм за изчисляване на ГПР, че клаузите за закупуване на пакет от допълнителни услуги противоречат на закона и го заобикалят. По изложените в отговора съображение се изразява становище, че ответницата дължи връщане само на получената сума от 5000,00 лева. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 30375/2020 г. по описа на СРС, 142-ри състав е, че по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 3910,05 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3033547645/11.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 81,23 лева, представляваща законна лихва, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 12.03.2020 г, сумата от 557,82 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 22.05.2019 г. до 31.07.2019 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.

С разпореждане от 15.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 30375/2020 г. по описа на СРС съдът е отхвърлил заявлението в частта му за сумата от 3136,97 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги.

Между страните не се спори, а и от представените по делото искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне 2 на информация, договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" и общи условия, се установява, че между „Профи Кредит България" ЕООД, в качеството на кредитор и Т. К. С. - С., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3033547645/11.07.2018 г., по силата на който дружеството-ищец е предоставило на ответника сума в размер на 5 000,00 лв., при поето от него задължение да погаси заема в срок от 24 месеца, на месечни вноски от по 309,11 лв. месечно, при ГПР 49,89 % и ГЛП 41,17 % , лихвен процент на ден 0.11 %, дължима сума по кредита 7418,64 лв. Видно още от договора е, че страните са договорили пакет допълнителни услуги при възнаграждение в размер на 4643,76 лева платимо на вноски от по 193,49 лв., като общо поетото задължение на ответника към ищеца възлиза на 12062,40 лв., а размера на всяка вноска – 502,60 лв. Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 07.08.2020 г.

В договора за кредит е отбелязано /б. А от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. Г от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т.н.

По делото е приложено уведомително писмо от ищеца до ответника, за което няма данни да е редовно връчено на адресата, съгласно което към 22.06.2020 г. непогасената част от задължението по договора възлиза на 7604,84 лева, 481,23 лева – лихва за забава и 500,00 лева – такси по тарифа.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице след анализ на представените по делото документи е посочило, че единственият разход, който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ е договорната лихва. Вещото лице е посочило още, че ако при изчисляване на ГПР се добавят и дължимите суми за допълнителни услуги, то изчисления размер на ГПР възлиза на 387,16 %. От извършените проверки вещото лице е констатирало, че платените от ответника суми по процесния договор за кредит възлизат на сумата от общо 2 308,23 евро, с коята сума е погасена главница в размер на 557,29 евро, договорна лихва в размер на 549,04 евро, закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 770,41 евро, лихва за забава в размер на 228,16 евро и такси по тарифа в размер на 56,24 евро.

3

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК:

Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9, ал.1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съгласно чл.15.1 от ОУ, „Допълнителни услуги“ представлява приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, която клауза настоящият съдебен състав намира, че противоречи на добрите нрави и е неравноправна.

Съгласно разпоредбата на чл.10 а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В конкретния случай т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено възнаграждение в размер на 4643,76 лева не попада в приложното поле на горецитираната правна норма. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора – сумата се дължи за възможност за ускорено разглеждане на искането му. С оглед предходното, това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава.

В случая, наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата – увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може де бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено 4 към уговореното възнаграждение по договора /а и само по себе си/, възнаграждението за допълнителните услуги очевидно води до многократно превишаване тавана на ГПК, което обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че ГПР е уговорен на 49,89 %, без да е включено допълнителното възнаграждение, като след прибавянето му към уговорения ГПР последния възлиза на 387,16 %, т.е. налага се извод, че общият размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален размер съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че така предвидената такса е нищожна, като противоречаща на закона и на добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.

Потребителят следва да заплати възнаграждение с неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С така уговорената допълнителна сума се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК.

Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава неравноправността на клаузите, предполагащи заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.