Решение № 185 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Т. Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300502668 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. Д. против Решение № 3064/07.07.2024г., пост. по гр.д.№ 16310/2023, ПРС, с което е признато за установено по отношение на П. Д. Д., че В. И. П. е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт вх. рег. № *** на Служба по вписванията, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх. рег. № *** на Служба по вписванията, поправен с нотариален акт вх. рег.

№ *** на Служба по вписванията; договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх. рег. № *** на Служба по вписванията; договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт вх. рег. № *** на Служба по вписванията и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с № *** г. на нотариус Светла Й.анов, с вх. рег. № *** на Служба по вписванията, на 120/126 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. ***, одобрени със заповед № РД-18-861 от 12.12.2009г. на изп. дир. на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 08.02.2023 г., адрес: с. ***, местност ***, площ 4187 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план: 013126; при съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и *** и е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр.посл. от ГПК НА за собственост по обстоятелствена проверка по наследство давностно владение с № ***г. на нотариус Елена Андасарова- 1

Ангелова, с рег. № 401 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № ***г. до размер от 120/126 ид.ч.

Жалбоподателят П. Д. поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че от писмените и гласни доказателства по делото се установява по безспорен начин, че е извършена неформална делба между съсобствениците и че тя е установила владения върху процесния имот от възстановяването му и до момента, като в годините се е снабдила и с констативен НА. Излага конкретни доводи във връзка със свидетелските показания, като сочи цитати, които, обосновават тезата й. Посочва, че първото оспорване на собствеността й е извършено през втората половина на 2022г., като тя категорично е демонстрирала, че владее имота за себе си. Поддържа и че при продажбата на наследствените си дялове, останалите сънаследници изобщо не са имали съзнанието, че продават и идеални части от нейния имот, доколкото никой от тях не се е интересувал какво точно продава. Навежда и доводи за нищожност на договора за дарение, който легитимира ищеца като привиден – прикриващ договор за покупко-продажба. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. П. е подал отговор, в който поддържа неоснователност на жалбата. Счита, че изводите на съда са правилни и законосъобразни, при правилна преценка на доказателствения материал. Поддържа, че жалбоподателката не е доказала анимуса си да държи имота за себе си и не е налице проявление на този анимус пред останалите сънаследници. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. П. за признаване за установено между него и ответницата П. Д., че е собственик на 120/126ид.ч. от процесния имот, подробно описан, на основание транслативни сделки – дарение и покупко-продажба от останалите сънаследници на Д. И.. Поддържа, че ответницата Д. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот. С това обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск, посредством който да установи със СПН че е собственик на твърдените идеални части.

Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Правният интерес от водене на този установителен иск ищцецът установява с твърдението за снабдяване с констативен нотариален акт от ответница и спора им за това налице ли е съсоственост.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен, като е прието, че ищецът се легитимира като собственик на 120/126ид.ч. от процесния имот, а ответницата не доказва възражението си да е придобила имота на основание давностно владение.

2

От фактическа страна по делото се установява безспорно, че с Решение № 18205/17.03.1998г. на ПК-Родопи на наследниците на Д. И. е възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота сред които е и процесния от 4,187дка, м. ***, в землището на с. ***. Представено е и удостоверение за наследници на Д. И., поч. ***г., видно от което една от наследниците му е и П. Д./ като наследник съпруг на починалия внук на наследодателя А. Д./. Безспорно се установява и от представените копия на НА, че през 2022г. В. П. е придобил чрез дарение и възмездни сделки с останалите наследници собствеността върху 120/126ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.

По делото е представен от П. Д. НА № ***г. по описа на нотариус Е. АндасароваАнгелова, с който е призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение продължило повече от петнадесет години. Приложени са и копия от документите по нотариалното дело – протокол за разпит на свидетелите и постановление на нотариуса.

По делото е изискано копие от прокурорска преписка, образувана по жалба на П. Д. за това, че В. П. се е снабдил с нотариални актове за собствения й имот, но съдът намира същата за ирелевантна за спора, доколкото чрез нея не се установяват относими към спора факти, а и няма краен акт, който да е задължителен за съда по реда на чл.300 от ГПК.

Събирани са и гласни доказателства относно твърдението за установяване на давностно владение от страна на П. Д..

Свидетелят С. Г., племенник на П. Д./ двамата от коляното на С. Д. – дъщеря на Д. И./, твърди, че преди за почине през 2002г., майка му е говорила с него за имотите, останали в наследство от Д. И., като го е уведоМ., че се е разбрала с братята си всичко да остане за тях.

Казала е на свидетеля и на сестра му е да не претендират нищо от тези имоти. Твърди, че родът напоследък се събирал само по лоши поводи, но въпреки това не е чувал да има някакви спорове за имоти. В годините е разговарял с П. Д., която му е споделяла, че с внук й обработвали едно парче земя до С. Тя му споделила, че внук й много искал да се грижи за него, облагородявал го. Свидетелят никога не е вземал пари от аренда. По повод продажбата на имотите твърди, че някакви хора са го намерили и го уведомили, че останалите наследници продават частите си от някакви наследствени имоти. Видял списък с наследници, затова се обадил на свои братовчеди, които му казали, че продават земите, при което той подписал пълномощно без да се интересува кои са тези имоти.

Свидетелят Г. Д. твърди, че има земя в м. *** и е съсед на П. Д.. Помни, че през 1999г./ когато купил своето място/ видял П. да почиства местото си, което преди било градина. Тя му казала, че това место е наследствено от съпруга й, имало много наследници, но те им отстъпили тази земя. Тя искала да насади малини. Почистила местото, разорали го и го фрезовали. Свидетелят лично им помагал като правил вади, а после засадили малини.

Набили и сонда в местото, за да поливат. П. си правила и разсад на това място в парници.

Свидетелят твърди, че познава и други наследници от този род –Д. Ц.. Тя му е споделяла, че са много наследници и ако се поделят, няма да получат никаква земя. Затова дали на А. и наследниците му тази земеделска земя, т.к. била близо до тях и така щяла да се запази. / От УН се установява, че Й.. Ц. е внучка на Д. И. от коляното на сина му А. И./. Свидетелят 3 твърди, че за същото е свидетелствал и пред нотариуса. Свидетелят твърди, че посещава редовно своята земеделска земя и вижда мястото на Д.. До есента било засято със селскостопански култури. Свидетелят описва подробно и как П. Д. си е правила парниците за разсад.

Свидетелят В. М., син на Й. М. / която е от коляното на К. Д., дъщеря на Д. И./, твърди, че не е чувал за делби или уговорки между наследниците на Д. И. за делба на имотите му. Твърди, че лично е получавал рента на нивата в м. ***, но не знае дали имотите са два. Преди около 30г. майка му говорила за делба на имотите, но той я посъветвал да не предприемат нищо, т.к. интересът им е малък. Не знае колко наследствени имота има в м.

***, както и никога не ги е виждал. Не знае дали майка му е продала имотите си или ги е дарила. Не е чувал името П. Д..

Свидетелят Д. А. твърди, че е действал заедно с В. П. при закупуване на идеалните части от имотите на Д. И.. В повечето случаи лично той е уговарял хората. Свързал се с В.

М., който му казал, че ще продава своята идеална част. Всички наследници продали идеалните си части, като останали само наследствените квоти на А. и П.. Твърди, че към момента на придобиването имотът бил тревясъл и буренясъл. Твърди и че към момента никой не обработва имота. За първи път видял имота през септември 2022г., като го посещавал през три месеца. Не е забелязъл да има някаква промяна. Заявява, че за продажбата на частите на П. и дъщерите й разговарял с А. Л., който му заявил, че когато се прибере от чужбина ще говорят. Провели срещата през м.09.2023г. и Л. заявил, че разполага с нотариален акт по обстоятелствена проверка за този имот.Твърди че той не е правил проверки за собствеността, с всичко необходимо се занимавали наследниците, те уреждали документите за продажба. Никой от тях и не споделил, че някой от имотите е индивидуална собственост на някой наследник.

Пред въззивната инстанция са разпитани още двама свидетеля – К. Д. и А. Д..

К. Д. е племенник на П. Д. / внук на С., дъщеря на Д. И./. Той твърди че е присъствал на среща между П., майка му Т. Д. и В. Г., на която се уговорили тази земя в м. *** да остане за П.. Твърди, че тя обработва земята. Тези разговори се водили преди около двадесетина години. Знае, че за тази земя П. Д. се е снабдила и с нотариален акт, като дори майка му също е ходила да съдейства за документите. Досежно продажбата на идеалните части твърди, че не разбрал кои точно земи продава. Разписал пълномощно за продажба на двама мъже и една жена. Те му казали че и останалите наследници са продали, а и бързали, затова той не разгледал никакви документи. Подписал пълномощното в къщата си.

Свидетелят А. Л. е внук на П. Д., поради което показанията му следва да се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост. Той твърди, че още през 1998 баба му започнала да обработва имота. Свидетелят ходел да й помага. Имотът бил ябълкова градина, която те разчистили, а съседите Г. Д. и С. я изорали. Те им помагали и с насажденията. След 2000г. баба му поставили сонда и насадили по-голямата част с малини. П. гледала и други култури – чушки, домати, картофи и зеленчуци. Знае, че имотът е бил наследствен, но 4 наследниците са коментирали, че тази земя ще остане за П.. Присъствал е на разговори в роднини в гр. П. и в с. ***, които са заявявали, че тази земя остава за баба му. Тя в продължение на години се грижила за имота и през 2015г. се снабдила с констативен нотариален акт. Свидетелят твърди, че многократно баба му и баща му са разговаряли и с Й.

М. , която е заявила, че не е против и дори предложила да бъде свидетел пред нотариуса.

Баба му отказала на това предложение, т.к. имало достатъчно свидетели за пред нотариуса.

Свидетелят твърди, че е чувал и от Й.. Ц., която е дъщеря на А. И., че не е против имота да остане за баба му. Тя многократно му споделяла, че знае от баща си, че „този имот е за А. и П.“. Свидетелят твърди, че при различни срещи с роднини баба му е споделяла какво гледа в имота, какъв добив има. Твърди, че не е имало роднина, който да се противопостави или да оспори правото на баба му. Твърди да е имало семейни събирания, на които се е говорило за делба на имотите, като в края на 90-те години или 2000-та г. са разпределили имотите.