Решение № 13542 от 21.10.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13542

Варна, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20267050702523 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от Д. И. Т., с постоянен адрес в гр. Варна, срещу Решение № 1072 от 22.07.2026 г. на Началника на Националната служба за охрана (НСО) по заявление на оспорващия за достъп до обществена информация с вх. № 3766/10.07.2026 г., в частта, с която на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, във вр. с чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), е отказан достъп до информацията по въпрос № 1.2. от заявлението.

Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част и за наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Твърди се, че не е изпълнено задължението за преценка на частичен достъп (чл. 37, ал. 2 ЗДОИ), което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се, че въпрос № 1.2. съдържа две ясно отделими компоненти: а) описание на границите и организацията на охранявания периметър – информация, която действително може да се съдържа в класифициран план за охрана; б) обстоятелството дали три конкретни, публично индивидуализирани поземлени имота – ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** (морски плажове „Евксиноград – 1, 2 и 3“), попадат в обхвата на охранявания обект и на какво правно основание. Според оспорващия втората компонента е отговорима с еднозначно „да/не“ и посочване на правно основание, без разкриване на организацията, режима, силите и средствата за охрана. Изтъква се, че границите на самите имоти са публични – те са установени с влезли в сила актове за държавна собственост и в КККР, а обхватът на стратегическия обект е нормативно определен в обнародвания акт (т. 2.10 от приложението към ПМС № 181/2009 г., изм. с ПМС № 240/2023 г.) чрез препращане към чл. 6, ал. 4, т. 1 и 2 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Заявява се, че отнасянето на публично определен нормативен обхват към публично индивидуализирани имоти не съставлява класифицирана информация. На следващо място се твърди, че липсват конкретни мотиви за класификацията спрямо исканата информация, като позоваването на гриф за сигурност на цял документ (плана за охрана) не освобождава органа от задължението да мотивира защо цялата искана от заявителя информация съвпада с класифицираното съдържание. Доколкото не се сочи в отказа защо принадлежността на конкретни имоти към обекта – факт с нормативен, а не с оперативен характер, представлява защитена тайна, чието разкриване би увредило интересите по ЗЗКИ, оспорващият намира отказа за бланкетен, като позовавайки се на съдебната практика по чл. 41, ал. 3 от Конституцията и чл. 37 ЗДОИ, изтъква, че ограничението на правото на информация подлежи на стеснително тълкуване и конкретна, а не абстрактна обосновка. На трето място се поддържа, че е налице несъответствие с целта на закона предвид постановяването на отказа в контекст на очевидно надделяващ обществен интерес (§ 1, т. 6 ДР на ЗДОИ) – става въпрос за достъпа на неограничен кръг граждани до морски плажове – изключителна държавна собственост по чл. 18, ал. 1 от Конституцията, актувани с АИДС № 1517 № 1518 и № 1519/19.05.2015 г., при действащо конституционно и законово гарантирано право на свободен достъп (чл. 4, ал. 1 ЗУЧК). Според оспорващия информацията дали тези имоти са включени в охраняван периметър е предпоставка гражданите изобщо да могат да упражняват или да защитят правото си, като използването на класификацията като средство за пълно затъмняване на нормативния обхват на ограничението, противоречи на целта на закона. Искането е да се отмени административният акт в оспорената му част и да се върне преписката на органа за произнасяне и предоставяне на частичен достъп до отделимата некласифицирана информация: попадат ли ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** в обхвата на охранявания обект и на какво правно основание. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В депозирани по делото писмени бележки жалбата се подържа изцяло.

Ответната страна – Началникът на Националната служба за охрана, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юриск. С. Г., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за реквизити по ЗДОИ. Подробни доводи за законосъобразност на административния акт са изложени в депозирани по делото писмени бележки, съдържащи конкретни аргументи за неоснователност на всяко от възраженията в жалбата.

Въз основа на представените от страните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 3766/10.07.2026 г., подадено чрез ССЕВ, от Д. И. Т., на основание чл. 4, чл. 24 и чл. 25 ЗДОИ, е изискана информация и копия от документи, обособени в четири групи въпроси, отправени по компетентност до няколко административни органа – Национална служба за охрана (НСО), Министерски съвет на Република България, Министерството на туризма и Областния управител на област с административен център Варна.

В съдържанието на заявлението са инициирани две административни производства: искане за предоставяне на достъп до обществена информация и сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4, във връзка с чл. 119 АПК, насочен срещу ограничаването на свободния достъп на граждани до морските плажове „Евксиноград 1, 2 и 3“. В частта от заявлението, притежаваща характер на заявление по ЗДОИ, заявителят е формулирал четири въпроса (от т. 1.1. до т. 1.4. от заявлението), по които се изисква произнасяне от страна на НСО, както следва:

Копие от акта (заповед, решение или друг документ), с който Стопанство „Евксиноград“ и/или прилежащите му обекти, включително брегоукрепителната буна и морските плажове, са определени за стратегически обект от значение за националната сигурност, включително датата на издаване и правното основание.

Описание на точните граници (параметри) на охранявания обект, включително дали плажовете „Евксиноград – 1, 2 и 3“ попадат в него и на какво правно основание.

Правното основание за поставяне на табелите и за преустановяване на достъпа до буната, ползвана дългогодишно свободно от граждани.

Правното основание, категориите събирани лични данни и срокът на тяхното съхранение при обработване на заявления на граждани за достъп до територията и плажовете (вкл. изисквания за месторабота, съдебно минало и взаимоотношения с държавни структури).

По заявлението, в частта, с която е поискан достъп до обществена информация от НСО, е постановено оспореното Решение № 1072 от 22.07.2026 г. на Началника на НСО, с което по въпроси №№ 1.2. и 1.3. от заявлението е предоставен достъп до поисканата обществена информация. В частта относно въпрос № 1.4. заявлението е изпратено по компетентност на Министерският съвет на Република България.

По въпрос № 1.2. от заявлението на Т., предмет на настоящото оспорване, от ответния административен орган е прието, че информацията относно границите (периметъра) и обхвата на охраняемия стратегически обект, за който се иска информация от заявителя по ЗДОИ, се съдържа в План за охрана на обекта с инв. № I-239 от 2023 г., класифициран с гриф за сигурност на основание чл. 25 ЗЗКИ и Приложение № 1 към чл. 25, раздел II, т. 21 ЗЗКИ. Посочено е, че предоставянето на изисканата информация относно охранявания обект би довело до разкриване на класифицирана информация относно организацията и режима на охрана на обект от значение за националната сигурност, включен в Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност към Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г., изм. и доп. с Постановление № 240 от 24 ноември 2023 година (обн. ДВ бр. 100 от 1 декември 2023 г., в сила от 01.12.2023 г.). По изложените съображения, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение първо ЗДОИ, във вр. с чл. 25 ЗЗКИ и Приложение № 1 към чл. 25, раздел II, т. 21 ЗЗКИ, достъпът до поисканата информация по въпрос № 1.2. от заявлението на Д. И. Т. е отказан.

Видно от Акт за изключителна държавна собственост (АИДС) № 1517 от 19.05.2015 г., АИДС № 1518 от 19.05.2015 г. и АИДС № 1519 от 19.05.2015 г. морски плаж „Евксиноград – 1“, представляващ ПИ с идентификатор ***, морски плаж „Евксиноград – 2“, представляващ ПИ с идентификатор ***, и морски плаж „Евксиноград – 3“, представляващ ПИ с идентификатор ***, са изключителна държавна собственост. За местонахождение на имотите е посочено общ. Варна, обл. Варна, а за граници – съответните координати на подробните точки, определящи границите на ПИ по координатна система „1970 г.“.

Съгласно Акт за публична държавна собственост № 10761 от 12.02.2024 г. Стопанство „Евксиноград“, представляващо ПИ с идентификатор *** с площ 872328 кв.м. и построените в него 70 броя сгради, 5 броя съоръжения, както и обработваеми площи, подробно описани в акта, е публична държавна собственост. Местонахождението на имота е в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, Район „Приморски“, Стопанство „Евксиноград“, център „Винарска изба Евксиноград“, местност „Евксиноград“, като са посочени границите на имота – съответните ПИ.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Жалбата изхожда от адресата на акта – Д. И. Т., който е подал Заявление вх. № 3766/10.07.2026 г. за достъп до обществена информация, във връзка с което е постановено оспореното Решение № 1072 от 22.07.2026 г. на Началника на НСО. Последното е връчено на Д. Т. на 22.07.2026 г. чрез ССЕВ, като жалбата до съда е подадена на 23.07.2026 г. също чрез ССЕВ, т.е. в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. Изложеното по-горе обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Началникът на НСО, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и притежава материална и териториална компетентност да се произнесе по подаденото заявление.

Съобразно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, във вр. с чл. 9, т. 1 и чл. 10, ал. 2 и 3 от Закона за Националната служба за охрана (ЗНСО), и с оглед представената по делото Заповед № 1046 от 16.07.2026 г. на Началника на НСО, с която за времето от 20.07.2026 г. до 26.07.2026 г. включително полковник Б. С. В. – заместник-началник на НСО, е определен да осъществява функциите на началник на НСО, като последният е постановил обжалваното решение в условията на заместване.

Оспореното решение е в предписаната от закона писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за неговото издаване, за да позволи осъществяването на съдебен контрол. Противно на твърденията в жалбата процесният отказ за предоставяне на обществена информация съдържа конкретни мотиви. Ясно и недвусмислено е посочено фактическото основание за постановения отказ, а именно, че исканата с въпрос № 1.2. от заявлението информация касае стратегически обект и се съдържа в План за охрана на обекта с инв. № I-239 от 2023 г. (Плана за охрана), класифициран с гриф за сигурност на основание чл. 25 ЗЗКИ и Приложение № 1 към чл. 25, раздел II, т. 21 ЗЗКИ, като предоставянето й би довело до разкриване на класифицирана информация относно организацията и режима на охрана на обект от значение за националната сигурност, включен в Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. Изрично е посочено и правното основание за постановяване на отказа за предоставяне на достъп до обществена информация – чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение първо ЗДОИ, във вр. с чл. 25 ЗЗКИ и Приложение № 1 към чл. 25, раздел II, т. 21 ЗЗКИ. Предвид горното не са налице формални пороци на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, налагащи отмяната му само на това основание.