Решение № 121 от 15.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Б., 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана А.а като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200601348 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 9 от 25.01.2023 г. по НОХД № 704/2021 г. по описа на Районен съд-Б.,подсъдимата А. С. К., от гр.Б.,с ЕГН:********** е призната за виновна в това,че в периода от 09.07.2020г. до 18.02.2021г. включително,в гр.Б., ж.к.

Е., в условията на продължавано престъпление като родител - майка на Д.

С.ова К.а, родена на ****г. не е изпълнила Определение № 10210 от 29.10.2019г., постановено по гр.д. № 2423 от 2019 г. по описа на БлРС, с което е определен режим на лични контакти на малолетното дете с бащата С.

Д. К., с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 11.00 часа до 18.00 часа, в неделя с преспиване по местоживеенето на бащата, както и всеки вторник и четвъртък за времето от приключване на детската градина - от 17:00 часа до 19:00 часа, като не е допуснала осъществяването на личен контакт на бащата С. Д. К. с детето Д.

С.ова К.а, родена на **** г., на следните дати - всяка първа и трета събота на съответния месец, в 11.00 часа, на 18.07.2020г., 01 и 15.08.2020г., 05 и 19.09.2020г., 03 и 17.10.2020г., 07 и 21.11.2020г., 05 и 19.12.2020., 02 и 16.01.2021г., 06.02.2021г., както и всеки вторник и четвъртък на месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020 г., както и всеки вторник и четвъртък през месец януари и февруари (до 18.02.) 2021г,представляващо престъпление по чл.182, ал.2 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК и при приложението на чл. 54 от НК е наложил на подсъдимата наказание "пробация" при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по 1 настоящ адрес" за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично; - на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца по график, определен от служителя, както и глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Първоинстанционният съд е осъдил А. С. К. и за друго такова престъпление по чл.182,ал.2 от НК,във вр. с чл.26,ал.1 от НК,за това,че в периода от 01.03.2021г. до 18.04.2021г., включителн о, в гр. Б., ж.к. Е., в условията на продължавано престъпление като родител - майка на Д. С.ова К.а, родена на ****г. не е изпълнила Протоколно определение № 91446 от 18.02.2021г., постановено по гр.д. 2423/2019г по описа на БлРС, с което е определен режим на лични контакти на малолетното дете с бащата С. Д. К., с ЕГН**********, като не е допуснала осъществяването на личен контакт на бащата С. Д. К. с детето Д. С.ова К.а, родена на **** г. в дните 6, 7, 20 и 21 март 2021г., 3 и 17 април 2021г и отново при приложението на чл.54 от НК й е наложил същото по вид и размер наказание.

Приемайки,че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност,на осн. чл.23,ал.1 от НК е определил едно общо наказание за двете престъпления в размер на тай-тежкото от тях- "Пробация" със следните пробационни мерки: - на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.

42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнима два пъти седмично; - на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца по график, определен от служителя, както и глоба в размер на 2000 лв.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на С. К., сумата от 412 лв., представляващи направени от частния тъжител в хода на съдебното производство разноски,от които 12 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.Подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на Б.ския районен съд сумата в размер на 485.92 лв., представляващи направени разноски в хода на съдебното производство, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата-адв.З. А. с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.На първо място се счита,че вменените на подсъдимата престъпни деяния не са доказани по безспорен начин в производството като това възражение не се аргументира с анализ на доказателствения материал.Но в подкрепа на това становище се посочва и допълнителния аргумент ,че подсъдимата не е осъществила деянията от субективна страна,тъй като за целия период на обвинението срещу нея е действала заповед за незабавна защита,издадена по гр.дело №2667/2019г по описа на РС-Б.,съгласно която частният тъжител не е имал правото да доближава подсъдимата и общото им дете.На следващо място се изразява становище,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че предмет на настоящото дело са две продължавани престъпления като се защитава позицията на осъществяване на едно продължавано

2 престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК като приетото от първата инстанция осъждане за две отделни деяния единствено поради факти,че основанието им произтича от различни съдебни актове/определение за привременни мерки и съдебно решение/ противоречи на материалния закон и води до неправилно приложение на същия,тъй като за осъщественото едно деяние подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК предвид наличието на законовите предпоставки за това.

Искането в жалбата е въззивният съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови решение, с което подсъдимата бъде оправдана или да бъде изменена първоинстанционната присъда като бъде прието,че осъщественото от нея представлява едно продължавано престъпление ,след което да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл.78а от НК.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на подсъдимата А. К.,както и на частния тъжител,и неговият повереник,но възражения не са постъпили.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата се явява в две поредни съдебни заседания,на които не е даден ход по нейно искане.В следващите съдебни заседания подсъдимата не се явява като последната демонстрира незаинтересованост към процеса и очевидно нежелание за участие в него.След няколкократно отлагане на делото,поради невъзможността да бъде призована на адрес,както по обичайния ред,така и по реда на чл.178,ал.2 от НПК-чрез органите на РУ-Б.,по предоставена от нея ел.поща,както и на мобилен номер, също предоставен от нея ,но неотговаряща при позвънявания,съдът й назначи служебен защитник и въззивното производство е разгледано без участието на подсъдимата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, служебният защитник на подсъдимата адв.Т.Т. поддържа депозираната въззивна жалба като моли подсъдимата да бъде оправдана и при условията на евентуалност също е на мнение,че осъщественото от нея представлява едно продължавано престъпление и предвид наличието на законовите предпоставки счита за необходимо да бъде приложен чл.78а от НК.

Частният тъжител С. К. участва лично в производството пред въззивната инстанция.Изразява становище за доказаност на депозираната от него частна тъжба и виновно поведение от страна на подсъдимата,поради което иска присъдата да бъде потвърдена.Неговият повереник-адв.Б. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на първоинстанционният съдебен акт,поради което иска неговото потвърждаване.Основната й аргументация е насочена към неоснователност на заложеното в жалбата възражение за несъставомерност на деянието от субективна страна,тъй като през целият период на обвинението е действала заповед за незабавна защита,издадена по реда на ЗЗДН като счита,че коментираната заповед не съдържа забрана бащата да не доближава детето.Освен това,насочва вниманието към факта,че режимът на лични контакти между бащата и детето е базиран на постигнати между страните 3 спогодби,т.е подсъдимата е била съгласна с определения режим,който последствие не е изпълнявала.Ето защо,настоява първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна от гледна точка на извършеното деяние и неговият автор, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствения и непротиворечив извод относно извършеното престъпление от обективна и субективна страна, авторството и виновността,но е направил погрешния извод за осъществяване на две отделни престъпни деяния като въззивният съд намери,че поведението на подсъдимата осъществява едно продължавано престъпление,основанията за което ще изложи по-долу.При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, като я допълни единствено с описание на издадената незабавна заповед за защита по реда на чл.18 от ЗЗДН,предвид на направените възражения във въззивната жалба:

Подсъдимата А. С. К. е родена на **** г. в Б.,където и живее.Подсъдимата е със средно образование,не работи по трудово правоотношение,но се занимава с декорация на торти,не е осъждана,но е освобождавана от наказателна отговорност за извършени от нея престъпления от частен характер със съдебни актове,влезли в сила след датата на разглежданото престъпно деяние.А именно:

-с присъда №93525 от 19.04.2021г постановено по НЧХД №2292/2019г,влязла в сила на 11.10.2021г,РС-Б. е осъдил К. за престъпление по 146,ал.1 от НК,извършено в периода от 23.06.2019г до 18.07.2019г спрямо С. Д. К.,за което е освободена от наказ.отговорност по чл.78а от НК и е наложено наказание Глоба в размер на 1000лева.

-с присъда №905663/19.10.2021г постановено по НЧХД №2291/2019г по описа на РС-Б.,влязла в сила на 04.11.2021 г е осъдена за престъпление по чл.146,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК извършено в периода от 25.06.2019г до 11.07.2019г спрямо Р. С. К.а,за което е освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като й е наложено наказание Глоба в размер на 1000лева.

През 2013г. А. К. и частния тъжител С. К. заживели на семейни начала като от 4 съвместното им съжителство се родила дъщеря им-Д. С.ова К.а/родена на ****г./Поради влошаване на отношенията между двамата,на 06.01.2019г. подсъдимата се изнесла от жилището, в което живеели в гр.Б.,ул. „П.“ **** ,заедно с детето Д. К.а.

Първоначално отношенията им били нормални и тъжителят виждал детето си, но в края на м. май 2019г. поведението на подсъдимата се променило, като същата отказвала всякакъв контакт на К. с дъщеря му, не отговаряла на телефонните му обаждания,а когато отговаряла,всъщност обиждала тъжителя,не се провеждал разговор и комуникацията им прекъснала.Поради тази причина С. К. сигнализирал отдел „Закрила на детето" в началото на юни месец 2019г., където бил отворен случай.Въпреки подаването на сигнала и опитите на компетентната институция да разрешат спора, подсъдимата не давала възможност на тъжителя да вижда детето си.По повод на подадена тъжба от С. К. било образувано НЧХД № 2292/2019г, по което понастоящем е постановена влязла в сила присъда, с която К. е призната за виновна в престъпление по чл.146, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.