Решение № 1122 от 19.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13394/2024
- Вид
- Решение № 1122
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1122 гр. София, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100513394 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 17697/02.10.2024 г. по гр. д. № 28 861/2021 г. по описа на СРС, 73 с-в е признато за установено по предявения от ЗАД АРМЕЕЦ АД против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА иск с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 431,01 лв. обезщетение за претърпените вследствие на ПТП от 27.01.2019 г. на “Самоковско шосе“ с посока на движение от Панчарево към гр. Самоков, на около два км от с.
Долни Пасарел, имуществени вреди от собственика на МПС Ауди Кю 7, с рег. № ********, в резултат на попадане на МПС в необозначена и необезопасена дупка на републикански път, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2023 г., до изплащане на сумата, както и сумата от 466,23 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 11.12.2020 – 11.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.12.2023 г. по ч.гр.д. № 68 233/2023 г. по описа на СРС.
Подадена е въззивна жалба от 22.10.2024 г. от ответника АПИ против решението. Въззивникът оспорва наличието на необозначена и необезопасена дупка на републикански с посока на движение от Панчарево към гр. Самоков, на около два км от с. Долни Пасарел към 27.01.2019 г. – дата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вредите и причинната връзка между тях и ПТП. Сочи, че протоколът за ПТП е непълен, неточен и неясен, в него не са посочени размерите на неравността на пътното платно. Сочи, че недоказано останало препятствието да е несигнализирано. Навежда твърдения за съпричиняване, а именно че съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът е длъжен да се съобразява с пътната обстановка.
1
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗАД АРМЕЕЦ АД от 06.11.2024 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.
Не е било спорно в отношенията между страните, а и се установява, че относно увреденото МПС Ауди Кю 7, с рег. № ******** е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в сочения размер. Това се установява от полица №0307к**********/ 18.01.2019 г., в която е посочено, че МПС се застрахова по клауза Пълно Каско, която според ОУ покрива щети от ПТП при попадане в неравност на пътното платно – т. 12 вр. т. 8,3, раздел първи от ОУ, приети с подписване на застрахователния договор. Видно от платежно нареждане от 20.06.2019 г. по сметка на сервиза са заплатени 1 329,52 лв., както и 91,49 лв. за репатрак /две спукани гуми на МПС/. Не е било спорно и че участъкът от пътя, където е реализирано ПТП, е републикански.
Спорен между страните е бил механизмът на ПТП, настъпването му по твърдения от ищеца начин и на соченото място, настъпването на вреди в причинна връзка с ПТП, както и техния размер. Ответникът се е позовал на съпричиняване, като единственият обоснован и конкретен довод в тази връзка е управление на МПС с несъобразена скорост.
Правилно районният съд е приел за установено от протокола за ПТП от 27.01.2019 г., разпита на свидетеля Д. и от експертизата, че уврежданията по МПС са настъпили вследствие на преминаване на МПС през дупка на пътното платно по време на движение на МПС.
Установява се от протокола и показанията на свидетеля, които са последователни, логични и намират опора в останалия доказателствен материал, че повредите по предна и задна десни гуми на МПС са настъпили вследствие на преминаване на МПС на дата 27.01.2019 г. на през дупки на пътното платно на “Самоковско шосе“ с посока на движение от Панчарево към гр. Самоков, на около два км от с. Долни Пасарел. Пътят е двупосочен и двулентов, като от едната му страна е скала, а от другата – дере, с много завои. Отразено е в протокола за ПТП след посещение на мястото на ПТП от компетентните органи, че ПТП е настъпило на 27.01.2019 г., при облачно и мокро време, сутринта, поради налични неравности на пътното покритие. Свидетелят дава показания, че е управлявал МПС в група с други, за да отидат да карат ски на Боровец. Дава показания, че МПС попаднало с предна дясна и задна дясна гуми в две последователни дупки. Сочи, че насреща идвал микробус и не било възможно дупките да се заобиколят, навлизайки в платното за насрещно движение. МПС управлявано от свидетеля, спукало дусните гуми, както и колата след него също спукала гума в същите дупки. В този смисъл е и заключението на САТЕ, според което вредите по МПС се намират в пряка причинна връзка с 2 преминаването му през дупка на пътя.
Недоказани са останали възраженията на ответника за съпричиняване. .
Ответникът не доказа препятствието да е било надлежно сигнализирано.
Установи се по делото и наличието на пряка причинно – следствена връзка между наличието на неравности на пътното платно и нанасянето на вредите по процесното МПС. Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на вредите е 1336 лв., а ищецът /сега въззиваем/ претендира по-малка сума. Правилно е бил уважен искът относно главницата за заплатено обезщетение по застраховка Каско.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид тяхната характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение /във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т.к. ремонтът и поддръжката на пътя са пряко свързани с правилната експлоатация на пътищата. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г. възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду натоварените с работата лица е причинило вредите.
Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища. Според чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 19, ал.
1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ. В чл. 21, ал. 2 от закона е записано, че Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София.
Според чл. 30, ал. 1 Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгл. чл. 47, ал. 1 от Правилника, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Следователно нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидени препяствия по тях. Наличието на метален предмет на пътното платно на скоростен път създава непосредствена опасност за движението и подобни предмети следва да бъдат своевременно премахвани. Налице е виновно бездействие на лицето, комуто АПИ е възложило поддържката на пътя, поради което АПИ по линията на гаранционно –обезпечителната отговорност отговаря за вредите, причинени от действията или бездействията му.
Правилно е уважен и искът за лихва за забава. Претендира се лихва за период от три години преди входиране на заявлението.
3
За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съдът определя 100 лв юрк възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17697/02.10.2024 г. по гр. д. № 28 861/2021 г. по описа на СРС, 73 с-в.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК 121076907, разноски за настоящото производство в размер от 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4