Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6 от 09.01.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 204/2022
Вид
Определение № 6
Подписан
09.01.2023
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Варна, 09.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500204 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 7882/16.12.2022г. адв. Р. И., назначена на основание чл.29 ГПК като особен представител на детето М. Р. М. – ответник по предявения от майката иск за оспорване на бащинство, е сезирала съда с искане за изменение на постановеното по делото решение № 159/07.11.2022г. в частта му относно определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Изложени са доводи, че минималният размер на същото, определен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.88/04.11.2022г./ е 1 200 лева, поради което и счита, че следващото й се възнаграждение е в този размер.

В срока по чл.248 ГПК не е постъпил отговор от останалите страни по делото.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице, доколкото назначеният по реда на чл.29 ГПК процесуален представител има право на заплащане на възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, чийто размер се определя от съда. С оглед на това същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение от 07.11.2022г. съдът е определил окончателно възнаграждение на адв.Р. И. в размер на 1 200 лева, от които 600 лева е следващото й се възнаграждение за предходното разглеждане на спора от касационната инстанция, на основание чл.294, ал.2 ГПК, а останалите 600 лева са възнаграждението й за въззивното производство. Тези размери изцяло съответстват на минималните размери, посочени в чл.7, ал.1, т.3 от Наредба 1

№ 1/2004г. относно исковете за бащинство и оспорване на бащинство съобразно редакцията на този нормативен акт към датата на приключване на устните състезания, съответно пред ВКС /28.03.2022г./ и АпС – Варна /12.10.2022г./. Именно това е и меродавния момент към който съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение. Последващото изменение на Наредбата, обн. в ДВ бр.88/04.11.2022г. е ирелевантно, поради което и искането на процесуалния представител за съобразяване с размерите съобразно това изменение е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Р. И., назначена на основание чл.29 ГПК като особен представител на детето М. Р. М. за изменение на постановеното по делото решение № 159/07.11.2022г. в частта му относно определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2