Определение № 2822 от 24.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2822 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20261100205076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба от 20.07.2026 г. на обвиняемия Г. Д. Д., депозирана чрез адвокат М. К. от САК, редовно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 20.07.2026 г. за привличане в качеството на обвиняем н а Д. в частта, в която на същия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро, по пр.пр. № I.0016/2022 г. по описа на Европейската прокуратура.

В депозираната жалба се твърди, че е неправилно и необосновано постановлението за привличане, в частта в която на обвиняемия Д. е определен размер от 5 000 евро на взетата му мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Твърди се, че постановлението в обжалваната му част е немотивирано, защото липсва индивидуална преценка на относимите към случая предпоставки, както и не са изложени съображения въз основа на които прокурора приема, че сумата от 5000 евро е необходима и съответства на целите на мярката за неотклонение „Парична гаранция“, която не е съобразена и с имущественото състояние на обвиняемия, неговите доходи, семейно положение и трудова заетост. Посочва, че обвиняемият през цялото време е оказвал пълно съдействие на разследващите органи, с което е демонстрирал последователно, добросъвестно и лоялно поведение към тях, поради което не е налице намерение да се укрива. Твърди, че размера на взетата на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция“ е определен формално и без фактическа и правна обосновка. В тази връзка жалбоподателя се позовава на 1 приложена към жалбата декларация за семейно и материално положение на обвиняемия, касаеща липсата на притежавани от него недвижими имоти, МПС, парични средства, банкови влогове, ценни книжа или друго имущество, които биха могло да му позволят да внесе определената, от органите на досъдебното производство, парична гаранция. На следващо място се твърди, че обвиняемият е безработен, видно от справката на НАП и няма трудови доходи, поради което и на това основание определения размер от 5 000 евро е обективно непосилен за него. Твърди се още, че обвиняемият е с установена самоличност и с постоянен и настоящ адрес на местоживеене, които са известни на органите на разследване, поради което не е налице опасност да се укрие и да избегне участието си във воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното постановление в частта, в която на обвиняемия Д. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 евро и вместо нея да бъде определена мярка за неотклонение „Подписка“, алтернативно се моли за изменение на постановлението като се намали размера на паричната гаранция, който се моли да е съобразен с имущественото и имотно състояние на обвиняемия.

Към жалбата се прилагат Справка за имотно и имуществено състояние на обвиняемия Д. и Справка от НАП.

Софийски градски съд, НО, 1-ви състав, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от активно легитимирано за подаването й лице и в рамките на законоустановения за това 3-дневен срок, считано от 20.07.2026 г. - датата на която е предявено постановлението за привличане в качеството на обвиняем на жалбоподателя Г.

Д. Д..

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

С постановление от 20.07.2026 г., Г. Д. Д. е привлечен от Европейски делегиран прокурор в качеството на обвиняем по пр.пр. № I.0016/2022 г. по описа на Европейската прокуратура затова, че в периода от неустановена дата през 2019 г. до 13.07.2022 г. на територията на областите Варна, Силистра и 2

Шумен е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно на девет лица, с ръководител И.В.П. и участници Р.Ц.Н., Д.К.С., К.К.А., П.Н.К., М.С. Д.а и С.С.С., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – а именно престъпления по чл. 248а, ал. 2 и ал. 5 и чл. 254б, ал. 1 НК, свързани с представяне на неверни сведения пред Технически университет Варна, Варненски свободен университет, Икономически университет Варна и Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, за да бъдат получени средства предоставени от Европейския съюз /чрез Европейската комисия/ на българската държава по Програма Еразъм+ и разходване на получени такива средства не по предназначение, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

Със същото постановление е взета на обвиняемия Г. Д. Д. мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000,00 /пет хиляди / евро, вносима в 10 дневен срок, считано от датата на предявяване на постановлението.

Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на обвиняемия Д. на 20.07.2026 г. лично и в присъствието на редовно упълномощения му процесуален представител адв. М. К..

В конкретния случай е взета на обвиняемия Д. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 евро, със съставеното на основание чл.

219, ал. 1 НПК постановление за привличане в това му качество. Вярно е в случая, че в така съставеното постановление липсват изрични мотиви, съобразно заложеното в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК изискване към органите на досъдебното производство, за да може да се установи ясно и недвусмислено волята на съставителя на акта и по този начин обвиняемото лице да разбере не само в какво е обвинено, при конкретно посочената правна квалификация на престъплението, но също така и да може в случай, че му бъде взета мярка за неотклонение да упражни в пълнота правото си на защита срещу нея. Действително, липсата на мотиви в съставеното на основание чл.

219, ал. 1 НПК постановление, в случай на несъгласие от страна на обвиняемия с взетата му мярка за неотклонение, не може да бъде запълнена от съда при неговото произнасяне със съдебен акт, но доколкото съдът е сезиран 3 с искане за отмяна на взета от орган на досъдебното производство мярка за процесуална принуда, то той е длъжен да се произнесе по законосъобразността и правилността на същата. В противен случай и съдът би допуснал идентични по смисъл процесуални нарушения, с които неоснователно би се засегнало правото на защита на обвиняемото лице и същото да продължи да търпи взетата му мярка за неотклонение, в случай че същата се явява неоснователна или непропорционална на изискванията за нейното вземане, съгласно чл. 56, ал. 3 НПК и чл. 61, ал. 2 НПК. Ето защо, макар и проверяваният акт – постановление от 20.07.2026 г. за привличане в качеството на обвиняем на Г. Д. Д., който е атакуван пред съда в частта, в която на същия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 евро, да не е мотивиран, то съдът намира, че дължи произнасяне.

В производството по чл. 61 НПК, съдът следва да прецени законосъобразността и правилността на взетата на обвиняемия мярка за неотклонение „Парична гаранция”, като съобрази основанията и предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК, касаещи вземането въобще на една мярка за неотклонение, от изрично посочените в чл. 58 НПК. Също така е необходимо да се прецени не само, че едно лице е привлечено в качеството на обвиняем по дело от общ характер, но също така и дали от доказателства по делото може да се направи обосновано предположение, че привлечения обвиняем е вероятно съпричастен към престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност, и е налице основание по чл. 57 НПК. В тази връзка съдът следва да прецени не само дали е налице обоснованото подозрение относно авторството на деянието или че обвиняемия Г. Д. е вероятно съпричастен към деянието, за което е привлечен в това му качество и което е квалифицирано като престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК , но и да прецени налице ли са доказателства по делото, които да сочат, че по отношение на обвиняемия съществува реална опасност същия да се укрие или да извърши престъпление.

Наред с горното, настоящият съд следва да прецени и наличието на установените, от законодателя, предпоставки в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК, а именно: степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата събрани до момента, касаещи вероятната съпричастност на обвиняемия към престъплението, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и другите данни за неговата личност, 4 съдържащи се в материалите по настоящото дело, както и имущественото му положение, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 НПК.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки правната квалификация на престъплението, за което на обвиняемия Д. е ангажирана наказателната отговорност, с предявеното му на 20.07.2026 г. постановление за привличане в качеството на обвиняем, констатира, че в конкретния случай се касае за деяние, което съставлява умишлено престъпление от общ характер или такова по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК. За това престъпление е предвидено, в санкционната част на диспозицията на материално правната норма, наказание „лишаване от свобода“ в размер от три до десет години. При това положение се налага извод, че е допустимо вземане на мярка за неотклонение в конкретния случай, т.к. за престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем Д. се предвижда наказание „лишаване от свобода“, а с оглед размера на същото е видно, че се касае и за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

За да бъде обаче взета една мярка за неотклонение, на привлеченото към наказателна отговорност лице, следва да е налице най-важната предвидена за това предпоставка, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието или че обвиняемия Д. е вероятно съпричастен към инкриминираната деятелност, за която е привлечен в това му процесуално качество, а в случай, че обоснованото предположение е разколебано, то може да бъде взета по-лека мярка за неотклонение от вече взетата или да не бъде взета такава. Извод за наличието на обоснованото подозрение относно авторството на деянието следва съда да изведе съобразно събраната до момента, от органите на досъдебното производство, доказателствена съвкупност. В конкретния случай са събрани достатъчно по обем гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, както и са изготвени средства за тяхната проверка, от които може да се изведе един обоснован извод, че обвиняемия Д. е вероятно съпричастен към престъпната деятелност за която е привлечен в това му качество. Ето защо и съдът намира събраните до момента, в хода на воденото разследване, доказателства за логични, последователни и взаимно допълващи се при изясняване на основните признаци от обективната страна на изпълнителното деяние на престъплението, за което обвиняемия Д. е привлечен към 5 наказателна отговорност. При така изложеното, съдът намира, че събраната до момента доказателствена съвкупност обезпечава по един убедителен начин, дори и на този ранен етап, от воденото досъдебно производство, най-важната от кумулативно заложените, за вземане на мярка за неотклонение, предпоставки, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието касателно обвиняемия Д., поради което същото не е разколебано.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на обвиняемия Д. не е налице опасността същия да се укрие, т.к. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, на които адреси може да бъде открит, призован и осигурен за нуждите на воденото срещу него наказателно производство.

Съдът, съобразявайки приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия Д., както и липсата на други образувани спрямо него наказателни производства, а също така и липсата на регистрирани криминални прояви, намира, че не е налице и реалната опасност от извършване на престъпление от обвиняемия.