Решение № 611 от 21.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Казанлък, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510100283 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от П.Р.П. - Изпълнителен директор и инж.

М.С.Ц. - Председател на Управителен съвет, чрез пълномощника Ф.И. – юрисконсулт, против В. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

**********, **** и Х. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, ****. Твърди се, че на 15.01.2024 г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 11927 срещу В. Н. К., ЕГН ********** и Х. Х. К., ЕГН **********, в условията на разделна отговорност при квоти по 1/2 за сумата от 879,19 лева, от които 795,00 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 84,19 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по гр. дело № ********** г., по описа на Районен съд-Казанлък, 2 състав било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от дружеството на 11.02.2025 г. съдията-докладчик по цитираното дело указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ срещу В. Н.

1

К., ЕГН ********** и Х. Х. К., ЕГН **********, за топлоснабден имот на адрес: **********, ****, за процесния период. Твърди се, че ответниците, в качеството на собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците били клиент на ТЕ и за тях важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответниците използвали доставяната от ищцовото 2 дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не били заплатили задължението си. Твърди, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Техем сървисис” ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал. 1, т.

2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадали просрочените задължения, като се започвало от най-старото.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Н. К., ЕГН ********** и Х. Х. К., ЕГН **********, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сума в размер на 879,19 лева, от които 795,00 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 84,19 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства , както следва: В. Н. К., ЕГН ********** - 1/2, а именно: сума в размер на 439,60 лева, от които 397,50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 42,10 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства; Х. Х. К., ЕГН ********** - 1/2, а именно: сума в размер на 439,59 лева, от които 397,50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 42,09 лева 3 мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците. Заявяват, че не дължат изпълнение на вземането по исковата молба на ищеца.Твърдят, че през 1991 г. изявили желание да получават услугите на „Топлофикация София” ЕАД. Към този момент имали приходи от заплата от около 1500 лв. и услугата на Топлофикация - София била символична и поносима за тях и можели да си я позволят. По-късно, и особено през 2017 г., ситуацията с приходите на семейството им, драстично се променило и можели да разчитат единствено на своята месечна пенсия в размер на около 600 лв., а днес – 390 евро. Без да имат никакви други приходи, семейството не можело да си позволи заплащането по калкулациите на „Топлофикация София” ЕАД, аналогични на цялата им пенсия. Вследствие на това, подали до „Топлофикация София“ ЕАД Заявление за отказ от доставката на всички услуги за топлинна енергия. вх. № ********** г. От момента на подаване на горното заявление с наличните приходи ответниците не били в състояние да заплащат и за това не ползвали „Топлофикация София“. Твърдят, че на практика се касаело за непоискана, нежелана и изрично отказана услуга, която не ползват, но ищецът настоявал да му заплатят.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание не изпращат представители.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На 15.01.2024 г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 11927 срещу В. Н. К., ЕГН ********** и Х. Х. К., ЕГН **********, в условията на разделна отговорност при квоти по 1/2 за сумата от 879,19 лева, от които 795,00 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 84,19 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане, постановено по гр. дело № ********** г., по описа на Районен съд-Казанлък, 2 състав било уважено искането и била издадена заповед за изпълнение № **********г. по ч. гр. д. № **********г. по опис на КРС за разделно осъждане на длъжниците. В срока по чл. 414 от ГПК двамата 4 длъжници са възразили срещу заповедта.

Със съобщение, получено от дружеството на 11.02.2025 г. съдиятадокладчик по цитираното дело указвал, че дружеството може да предяви иск срещу длъжниците относно вземането си в едномесечен срок.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, предявява искове за установяване на съществуването на вземането.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.