Решение № 34 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. А., чрез процесуален представител адвокат М. Ибриямов, против решение № 588 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 3296/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в. С него, след частична отмяна на обжалваната осъдителна част на решение № 5533 от 31.10.2023 г. по гр. д. № 9369/2022 г. на СГС, I-во ГО, 3 с-в, е бил отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 15 000 лева до 70 000 лева (присъдени от първата инстанция), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № 11-048/1999 г. на ВОП – София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2022 г. до окончателното изплащане и първоинстанционното решение е било потвърдено в останалата обжалвана част.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

1

Ответникът- Прокуратура на Република България (ПРБ) не е обжалвал въззивното решение в потвърдителната част, с която като краен резултат претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е била уважена до 15 000 лева, поради което в тази част е влязло в сила.

Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС и не се е съобразил със съдебната практика в сходни хипотези и доводите му. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост чл. 52 от ЗЗД и е достигнал до необоснован извод, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева. Иска отмяна на решението в частта, с която исковата му претенция е била отхвърлена за разликата над 15 000 лева до 70 000 лева и уважаването в пълния претендиран размер от 100 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

С определение № 1182 от 13.03.2025 г. по настоящото гр. д. № 3294/2024 г. на ВКС, IV г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на обжалваната осъдителна част на решение № 5533 от 31.10.2023 г. по гр. дело № 9369/2022 г. на СГС, е бил отхвърлен предявеният от И. А. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на разликата над 15 000 лева до 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № 11-048/1999 г. на ВОПСофия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2022 г. до окончателното изплащане. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на съда при определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за 2 критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, как се прилага и отчита той относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, както и за задълженията на въззивната инстанция при определянето му да изложи мотиви, като обсъди доводите и възраженията на страните, и направи съвкупна преценка на доказателствата, включително когато формира извод за прекомерност на присъдения от първата инстанция размер на обезщетението.

Със същото определение касационната жалба на И. А. е оставена без разглеждане в частта по иска за неимуществени вреди относно разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева и касационното производство е прекратено в тази част, като определението в тази му част не е обжалвано от касатора и е влязло в сила.

И. Х. А. е починал в хода на касационното производство- на 02.03.2025 г., и на основание чл. 227 ГПК е заместен от своите наследници по закон- Ф.

А. А., Е. И. И., Н. И. А., И. М. Антонов и А. М. Антонов, конституирани с определение № 2147 от 29.04.2025г. по настоящото дело. Съгласно представените по делото удостоверения с изх. № 1038 и 1039 от 28.10.2025 г. по ч. гр. д. № 185/2025 г. на РС - Котел ненавършилите пълнолетие наследници И. М. Антонов и А. М. Антонов са приели наследството по опис, като по отношение на тях по делото е постъпил социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Котел.

Насрещната страна- Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор. В открито съдебно заседание, чрез прокурор Арнаудова от ВКП, изразява становище за частична основателност на касационната жалба, като счита, че присъденото с въззивното решение обезщетение в размер на 15 000 лева е занижено поради несъобразяването му с практиката на ВКС по сходни казуси, при които е определяно обезщетение от около 30 000 лева, но намира за прекомерен претендирания размер от 70 000 лева.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по които е било допуснато касационното обжалване:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на 3

Пленума на Върховния съд № 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната по чл.

290 ГПК практика на ВКС, цитирана и от касатора, по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.

2б от ЗОДОВ за дейност на органите на съдебната власт, довела до нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. В тази практика обобщено се приема, че такива обстоятелства поначало са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, като на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото поведение. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. При специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ, в ал. 2 от разпоредбата самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. При определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съдът изхожда от общия критерий за справедливост по чл. 52 4

ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., като за база взема икономическите показатели и стандарт в страната, към момента на увреждането и съобразява как се възприема понятието справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намерило израз в съдебната практика по идентични казуси. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени претърпените вреди, при определяне размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото, личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния” срок предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. процесуалното й качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са изчерпателно посочени, се преценяват от съда с оглед на конкретния спор.

Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата му от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. Вредите над обичайните подлежат на установяване, като обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита, че осъждането на държавата по чл. 2б ЗОДОВ (признаване факта на увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Когато уврежданията са идентични (вредите са резултат от идентична дейност, осъществена по отношение на различни страни, но по едно и също дело), независимо че за всяка личност начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е еднакъв, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на 5 неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. При установяването на сходни конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за размера на приетите за дължими обезщетения за претърпени сходни неимуществени вреди, следва да бъдат определяни сходни по размер обезщетения за неимуществени вреди. Моментът, към който се преценява увреждането, е този, в който е приключило производството, което може да стане и в хода на съдебното производство по иска по чл. 2б ЗОДОВ (чл. 235, ал. 3 ГПК). Когато забавеното производство е все още висящо, съдът преценява увреждането към датата, на която е даден ход на устните състезания пред съответната инстанция по съществото на спора. Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка. Във всички случаи съдът е длъжен да изложи мотиви към решението си, в които да даде убедителен отговор на това защо присъжда обезщетение в приетия от него размер. Когато формира извод за прекомерност по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определя друг по-нисък размер, въззивният съд трябва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото (така решение № 338 от 10.06.2024 г. по гр. д. № 3020/2023 г., III г.о., решение № 214/18 г. по г. д. № 3921/17 г., IV г.о., № 62 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 4227/2022 г., III г.о., № 506 от 30.07.2024 г. по гр. д. № 4306/2023 г., IV г. о., № 521 от 16.09.2025 г. по гр. д. 2543/2024 г., IV г.о., № 382 от 27.06.2025 г. по гр. д. № 3589/2023 г., IV г.о., № 620 от 23.10.2025 г. по гр. д. № 461/2025 г., III г.о., № 667 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 4616/2023 г., I V г.о., № 691 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 926/2025 г., I V г.о., № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., IV г.о., № 50280 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2021 г., IV г.о., № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., № 117 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 1194/2023 г., III г.о., № 283 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1838/2023 г., IV г.о., № 50087 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 3431/2022 г., III г. о., № 215 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1287/2014 г., III г. о., № 435 от 10.07.2025 г. по гр. д. 4315/2024 г., III г.о. , № 590 от 17.10.2025 г. по гр. д. № 195/2025 г., III г.о., някои от които постановени междувременно, след подаване на касационната жалба, на които касаторът се е позовавал допълнително).