Решение № 989 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110152126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 145,80 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение от ищеца в качество му на застраховател по имуществена застраховка „каско стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704240200002134, за щети върху л.а. „Ф**“ с рег. № **ТТ, причинени при ПТП на 30.03.2024 г. на път между с. Кокаляне и с. Пасарел, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба (03.09.2024г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди по автомобил, обект на сключена при него имуществена застраховка, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно.

Твърди, че мястото на инцидента е републикански път и отговорност за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и това бездействие на служителите на ответника ангажирало отговорността му за платеното обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че не са представени по делото действащите Общи условия към договора, поради което не било доказано настъпване на покрит от застраховката риск. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване, защото водачът на автомобила е нарушил правилото по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Водачът не бил тестван и за алкохол, поради което нямало доказателства, че при настъпване на събитието не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. От представените доказателства – застрахователна полица, не било ясно кои са покритите от застраховката рискове. Не било доказано, че по твърдения договор за застраховка се 1 покриват щети на гуми. Не било доказано по несъмнен начин, че причина за настъпване на произшествието е препятствие на пътното платно. Освен това описаните щети били резултат от обикновеното ползване на автомобила. В тази връзка оспорва наличието на причинноследствената връзка на процесните щети с твърдяното събитие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, което се стопанисва от ответника, както и че настъпилото събитие е покрит риск по застраховка по имуществено застраховане, сключена при ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 30.03.2024г. в гр. София водачът на л.а. „Ф**“ с рег. № ** ТТ се е движил по пътя от гр.

София към гр. Самоков, като по време на движение в района между село Кокаляне и село Пасарел е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на платното за движение, което е станало причина за увреждане на автомобила.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетото без възражения от страните заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което се кредитира от съда.

Вещото лице е заключило, че предвид представените по делото доказателства и след запознаване със снимков материал по заведената щета от техническа гледна точка уврежданията върху процесния автомобил, изразяващи се в увреда на предна дясна гума, е възможно да се получат вследствие на твърдяното събитие.

По делото като свидетел е разпитан В. С., чието име фигурира като лице, завело щета при ищцовото застрахователно дружество от името на „Евро Рента Кар“ ЕООД (л.6 от делото). Свидетелят потвърди, че е постъпил и подписал приетото като доказателство заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Същият посочва, че е попълнил и подписал заявлението в изпълнение на трудови задължения, свързани със завеждане на щети. Съобщава, че не може да възстанови спомените си за конкретната щета, защото завежда голям брой щети – около 5 бр. на ден. Информация за щетите свидетелят получавал устно от водача на автомобила, като в конкретния случай бил получил сведения за щетата от служител на фирмата – собственик на автомобила. Събитието се било случило по време, в което автомобилът бил отдаден чрез услуга „рент–а–кар“. По телефон получил информация за настъпила щета със спукана гума, като свидетелят не може да даде сведения за точно място и период, в който е настъпило събитието.

В приетото като доказателство заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, заведено при ищеца, подписано от разпитания като свидетел В. С., е отразено, че процесният автомобил е бил увреден при събитие от 30.03.2024г. на пътя София – Самоков – Пасарел, като по време на движение автомобилът попаднал в дупка и била спукана предна дясна гума.

Съдът кредитира събраните свидетелски показания. Макар свидетелят да не е възприел пряко конкретното събитие и да няма ясен спомен за процесното събитие, същият дава сведения, че отразеното от него в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, в т.ч. време, място и начин на нанасяне на щетите върху автомобила, почива на сведения, получени от водача на автомобила. Отразеното в заявлението относно причина за инцидента се потвърждава и от посоченото от вещото лице като възможна причина за настъпване на щетата. По делото няма данни за обстоятелства, които да опровергават извода за настъпване на пътнотранспортно произшествие при описания механизъм на посоченото място, нито такива, които да сочат, че констатираните щети върху автомобила са настъпили по начин, различен от описания. Не е основание да се приеме нещо различно от това, че по делото не е съставен протокол за ПТП, защото процесното събитие се доказва посредством 2 събраните по делото доказателства.

Неоснователно се възразява, че посочените в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение данни не са достатъчно точни. В заявлението за изплащане на обезщетение не е необходимо да се сочи точният час на настъпване на събитието, нито точният километър от пътя, на който е настъпило събитието или конкретните размери на препятствието на платното за движение. От значение е да се посочи дата на настъпване на събитието (от значение за това дали попада в периода на застрахователното покритие), причината за събитието (от значение за проверка дали същото попада в обхвата на застрахователното покритие) и причинени щети (във връзка с обема на отговорността на застрахователя съгласно ОУ), както и мястото – т.е. на какъв път е настъпило събитието, което е от значение за проверка дали се касае за републикански и общински път, свързано с реализиране на регресни права на застрахователя към правния субект, отговорен за поддръжка на пътя, на който е настъпило произшествието. Обстоятелствата следва да бъдат декларирани в степен на конкретика, която да позволява да се направи проверка за наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочените обстоятелства в случая са коректно попълнени в заявлението.

От приетата като доказателство двустранно подписана застрахователна полица № 4704240200002134 се установява, че към датата на процесното събитие л.а. „Ф**“ с рег. № **ТТ е бил обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане (л.8 от делото).

По делото като доказателства са приети и Общите условия към договора за имуществено застраховане, които са подписани от страните по договора на 15.01.2024г. и върху които е отбелязано, че са приети с решение на УС на застрахователното дружество на 05.12.2011г. Видно от отбелязването върху застрахователната полица, застрахователният договор е сключен при клауза „Пълно каско“. При това в обхвата на застрахователното покритие се включва допълнителния риск „пътнотранспортно произшествие“ (събитие, възникнало в процеса на движението на ПТП и предизвикало … повреда на пътното превозно средство …) – Глава Втора от Общите условия. Не се доказва (при тежест на ответника за това – арг. чл.154 ГПК) да са налице обстоятелства, обосноваващи наличие на изключен застрахователен риск съгласно Общите условия. При това съдът приема за доказано, че процесното събитие е покрит от застраховката риск.

Не е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради обстоятелството, че по подаване на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение не е представен протокол за ПТП съгласно изискването на т.I.5 oт Глава Трета от ОУ. В клаузата на т.6 от същия раздел е посочено, че при щети, настъпили при ПТП, за което няма съставен протокол за ПТП, на база декларативни показания на водача, както и на база писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС, застрахователят обезщетява : по т.6.3 - при щети по гумите, когато увежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности по пътното платно застрахователят обезщетява до две увредени гуми. В конкретния случай са спазени изискванията на клаузата на т.I.6.3 от Глава Трета от Общите условия, като освен декларация от водача на автомобила – М.Б., пред застрахователя е подадена и декларация и от свидетел - “М.К.”, които декларации са обективирани на една и съща страница – документи на л.5 от делото. Действително по делото няма данни да е бил уведомен орган на полицията след настъпването на събитието, но от клаузата на т.I.1 от Глава Трета става ясно, че уведомлението на полицията е с цел издаване на необходимия документ, а както се посочи по - горе, непредставянето на протокол за ПТП при конкретното застрахователно събитие – попадане в дупка, не е необходимо, щом пред застрахователя се представят и писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахователния и упълномощения водач и след като обезщетението се отнася за увреждане до две гуми. Неоснователно се възразява, че 3 декларацията за събитието от страна на водача няма дата на съставяне – върху нея е поставен номер и дата на завеждането й в регистрите на застрахователя, а именно № 1696 от 15.04.2024г. Посочената дата следва да се приеме за дата, на която декларацията е доведена до знанието на застрахователя.

От събраните по делото доказателства се установява, че събитието е настъпило на републикански път – чл.3, ал.4 от Закона за пътищата, вр. решение № 945 на МС от 01.12.2004г. За поддръжката на този път отговаря ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.29 и чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, чл.48, ал.1, т.2 от Правилник за прилагане на Закона за пътищата. Поддръжка на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване – пар.1, т.14 от Закона за пътищата.

Поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл.47, ал.1 и ал.2 ППЗП, чл.3, ал.1 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗП. В случая ответникът чрез лицата, на които е възложил работата по стопанисване на пътя, има задължение да поддържа процесния пътен участък в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок – чл.167, ал.1 ЗДвП. По делото се установява още, че на пътното платно, което ответникът има задължение да поддържа, е имало препятствие по смисъла на пар.1, т. 19 от ППЗДвП , което се намира на пътя и създава опасност за движението, което не е обозначено на надлежния ред - чл.52, ал.1 ППЗДвП, чл.13, ал.1 ЗДвП. Следователно, констатираното препятствие на пътното платно (дупка) е резултат от неизпълнение на задълженията на служители на ответника да сигнализира и отстрани препятствието съгласно изложеното по – горе, вследствие на което са настъпили процесните вреди. Ето защо е налице противоправно поведение под формата на бездействие, което е основание за ангажиране на отговорността на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на възложител на работата по чл.49 ЗЗД.