Решение № 45 от 01.03.2022, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 559/2021
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 01.03.2022
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Ботевград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20211810200559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) № 610647-F615096 от 11.11.20219г., издадено от **** – Началник отдел „Оперативни дейност”- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с което на „******” ЕООД, с ЕИК *****, на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл. 83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева /, за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министерството на финансите (МФ) във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез адв. М.Н. от САК, в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Основава искането си на доводи, че наказващият орган не е отчел действителната фактическа обстановка при установяване на 1 твърдяното нарушение като не са отчетени представените от санкционираното лице доказателства, установяващи липсата му на вина – сключен договор между дружеството-жалбоподател и трети лице за обслужване на фискалното устройство в проверения обект. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява упълномощения му представител – адв. М.Н. от САК.
Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.
Допълнително сочи, че поради наличието на договор за абонаментно обслужване на касовия апарат, друго е лицето, което е следвало да носи отговорност. Претендира направените в производството разноски.
Въззиваемата страна (Началник отдел „Оперативни дейност”- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд гл. юрисконсулт **** при ТД на НАП изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против „******” ЕООД, с ЕИК *****, за това, че при извършена проверка на 26.05.2021 г. в 16.20 ч. в търговски обект по смисъла на &1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр. Ботевград, ул. "****" № 6 стопанисван от „******” ЕООД, с ЕИК ***** от инспекторите в ЦУ на НАП – В.Н. и С.Т., била извършена контролна покупка на стойност 2, 20 лв., за която била издадена фискална касова бележка. Инспекторите проверили съответствието 2 на касовата бележка с нормативните изисквания, при което установили липсата на QR код. Било констатирано от тях, че в обекта било въведено в експлоатация фискално устройство марка “TREMOL ZM-KL”, ИН на ФУ "ZK040351" и с ИН на ФП "50045915", потвърждение № 3907786/27.03.2018г. не отговаряло на функционалните и технически изисквания, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, свидетелството № 536 за одобрен тип от БИМ, непритежаващо функционална възможност за изпращане на издаваните фискални касови бележки/бонове към НАП, като наличното ФУ не предавало автоматични по дистационната връзка към НАП данни от всяка фискална бележка.
По повод на тази проверка св. В.Н., в присъствието на св. С.Т., съставила Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА, бланков № 0460480 от 26.05.2021г.
На 04.06.2021 г. свидетелката В. Д. Н. съставила АУАН № F 615096/04.06.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател, предявен и връчен на същата дата на управителя му, в който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министерството на финансите (МФ).
Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и правна квалификация, на 11.11.2021г. **** – Началник отдел „Оперативни дейност”- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., издал обжалваното НП.
Наказателното постановление е получено от управителя на „******” ЕООД, на 01.12.2021г., видно разписката за връчване на НП, и е обжалвано с жалба, входирана при наказващия орган на 06.12.2021г., видно от отбелязването върху жалбата.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите В.Н. и С.Т.; писмени – протокол за извършена проверка серия АА, бланков № № 0460480 от 26.05.2021г.; заповед № ЗЦУ1149 от 25.08.2020г. на изп. директор на НАП; 1бр. фискален бон от 3
26.05.2021г.; гаранционна карта на ФУ “TREMOL ZM-KL”; договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет № 2374 от 12.05.2021г., сключен между ***** ЕООД и „******” ЕООД; свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.03.2018г.и др. От съвкупната преценка на относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и разполагат с доказателствена стойност, съдът прие за безспорно установени по делото горепосочените факти. Показанията на свидетелите са вътрешно непротиворечиви, обосновани и достоверни. Твърденията им за фактически данни кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: протокол за извършена проверка серия АА, бланков № № 0460480 от 26.05.2021г.; заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изп. директор на НАП; 1бр. фискален бон от 26.05.2021г.; гаранционна карта на ФУ “TREMOL ZM-KL”; договор за абонаментно сервизно обслужване на касови апарати с фискална памет № 2374 от 12.05.2021г., сключен между ***** ЕООД и „******” ЕООД; свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.03.2018г. и др.
Видно от приложената по делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП съдът достига да извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е съставено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били 4 нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, един от задължителните реквизити на НП е пълното описание на нарушението с неговите признаци от субективна и обективна страна, както и посочване на обстоятелствата, при които същото е извършено. В конкретния случай неправилно е посочена като санкционна разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министерството на финансите (МФ), според която "Не се приемат декларация/и образец № 1 и образец № 6, подадени от лицата по чл. 3, ал. 3, т. 1 или от осигурителна каса, когато не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 4.". Такова нарушение не е визирано нито в АУАН, нито в наказателното постановление. В случая описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение се свежда до издадена фискална касова бележка при липсата на QR код. В този смисъл съдът счита, че е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, тъй като с описаното деяние не са нарушени разпоредбите на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на Министерството на финансите (МФ). Очевидно е несъответствието на описаното нарушение и фактическата обстановка, при което е осъществено, с дадената му правна квалификация. Нарушението, обаче, не е довело до накърняване правото му на защита, до колкото е налице идентитет между обективните признаци на вмененото нарушение, не се налага изменение обстоятелствата по твърдяното нарушение, по които санкционираното лице се е бранило в хода на производството. В такива случаи въззивната инстанция е задължена да извърши преквалификация на санкционната разпоредба /арг. от Тълкувателно решение № 8 по т.д. № 1/2020г. на ВАС; чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2, предл. 1 НПК, която изрично допуска прилагането от въззивния съд на закон за еднакво наказуемо престъпление/нарушение/ без съществено изменение на фактите/. В случая е налице пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление, както и едно и също предвидено по вид и размер наказание, както за първоначално повдигнатото, така и за изменено като правна квалификация, от съда, 5 нарушение.
Актосъставителят е спазил преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен за запознаване и подписан. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН било издадено и обжалваното НП.
По приложението на материалния закон:
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл. 8, ал. 1, т.
1 от Наредбата фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1. В раздел III, т. 4 от Приложение № 1 към Наредбата се предвижда, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. От своя страна нормата на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата изисква фискалната касова бележка от ФУ да съдържа двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Този QR код според Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки документ за продажба/сторно операция непосредствено преди текста "Фискален бон"/"Системен бон". Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал.