Определение № 450 от 16.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Перник, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500388 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от “Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 против Разпореждане № 7368 от 27.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1725/2025 г. на РС Перник, в частта, в която се отхвърля заявлението на “Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д. Й. М. за сумата 2396,21 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г.

Жалбоподателят по подробно изложени доводи и съображения иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

279, вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК). Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ч. гр.д. № 1725/2025 на РС- Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от “Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Д. М. за вземания съгласно договор за потребителски кредит № *** от *** г., включително и за процесната отхвърлена с разпореждането в обжалваната част сума в размер на 2396,21 лева, представляваща 1 договорна лихва, дължима за периода от 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г. Видно от договора за потребителски кредит, същият е сключен при параметри: сума на кредита- 3000 лв., срок на кредита - 24 месеца, Размер на вноската по кредита: 179,15 лева, ГПР 48,55 % и ГЛП 40,00 %.Уговорена е договорна лихва в размер на 1477,95 лева, като след добавяне на чистата сума по кредита - 3000 лв. общият размер на задължението възлиза на 4477,95 лева.

Същевременно за същия период на погасителния план в процесното заявление се претендира заплащането на договорно възнаграждение в размер на 2396,21 лева, което надхвърля уговорения между страните по договора размер на договорната лихва от 1477,95 лева.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извърши преценка за действителността на клаузите от ДПК, регламентиращи задължението за заплащане на процесната отхвърлена с разпорежданетов обжалваната частдоговорна лихва.

Настоящия въззивен състав приема, че претендирания размер на договорна лихва за сумата от 2396,21 лева противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр. трето ЗЗД. В съдебната практиката (Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна /договорна/ лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 10 %, който размер от една страна претендираната сума в размер на 2396,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г. надхвърля три пъти и половина. От друга страна - отчитайки сумата на кредита - 3000 лева и дължимата сума по кредита - 4477,95 лева /включваща само чистата сума по кредита от 3000 лв. и уговорената в договора в размер на 1477,95 лева договорна лихва/, размерът на остатъчния дълг за претендираната сума в размер на 2396,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г., който размер на договорна лихва, изчислен както на годишна база, така и за целия срок на кредита надвишава и установения с договора ГПР от 48,55 %, като освен това сумата от 2396,21 лева възлиза на 79,87 % от размера на предоставената заемна сума (3000 лева). Следователно дори и при налична договорна клауза за размера на претендираната сума в размер на 2396,21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г. и по силата на която заявителят претендира заплащане на договорна лихва, то същата е нищожна и като такава не произвежда правно действие, респ. възникване на задължения за кредитополучателя.

Във връзка с горните изводи настоящият въззивен състав подчертава, че критерият за размера на възнаградителната /договорна/ лихва и относимата практика на ВКС са 2 приложими и след приемането на ЗПК и конкретно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, защото възнаградителната /договорна/ лихва е съществен елемент от договора за кредит, основанието и цената за встъпване в правоотношението, и затова, както и поради засилената защита на ЗЗП и ЗПК, правилността на размера на възнаградителната /договорна/ лихва и съответствието й на добрите нрави подлежи на самостоятелна преценка по горните критерии, като при тази преценка съдът не е обвързан от допустимите размери на ГПР.

Цитираната съдебна практика касае принципа за добросъвестността, който не е дерогиран от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е приложим към процесния случай.

По изложените съображения в съвкупност и поотделно, претенцията на кредиторазаявител за присъждане на сумата 2396,21 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 08.11.2019 г. до 10.12.2021 г. е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд. Поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7368/27.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1725/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3