Определение № 205 от 25.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500832 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Р. Р. Д. срещу Определение № 307 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 287/2022 г. по описа на РС – Своге, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповед за незабавно изпълнение № 2 от 06.01.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 3/2011 г. на РС – Своге, е редовно връчена на длъжника едва на 04.06.2021 г. и следователно е влязла в сила на 06.07.2021 година, поради което и неправилно е достигнал до извод, че ищецът се позовава на факт настъпил преди влизане в сила на заповедта за изпълнение – изтекла за времето от 14.07.2015 г. до 14.07.2020 г. подасителна давност за вземанията по заповедта.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника в първоинстанционното производство „Б.Д.“ ЕООД е подаден писмен отговор на частната жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за незабавно изпълнение № 2 от 06.01.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 3/2011 г. на РС – Своге, е разпоредено длъжникът Р. Р. Д. да заплати на кредитора „Б.Д.” ЕАД следните суми: главница в размер на 5 160,36 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 15.01.2010 г. до окончателното 1 изплащане на сумата, 2 097,69 лева – договорна лихва и 502,90 лева – разноски. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 3 от 07.01.2011 година и е образувано изп. д. № 804/2015 г. на ЧСИ Уляна Димолорова.

От приложената по делото разписка с вх. № 204 от 13.08.2015 г. се установява, че във връзка с връчването на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 804/2015 г., връчителят е търсил Р. Р.

Д. на 14.08.2015 г. и на 17.08.2015 г. на посочения по делото адрес – с. В.Т. ул. 2-ра № 19, но лицето не е открито, поради което на 18.08.2015 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на имота.

Основният спор по делото е свързан с редовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, заедно с приложените книжа: копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение.

Следва да се отбележи, че в молба с вх. № 1557/22.05.2023 г., подадена във връзка с изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба, жалбоподателят изрично заявява, че по изпълнително дело № 804/2015 г. на ЧСИ Уляна Димоларова не е получавал покана за доброволно изпълнение, нито му е била връчвана заповед за изпълнение, поради което и не твърди да е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, защото не е узнал за нея. Едва с частната жалба, подадена пред настоящата въззивна инстанция, се претендира, че връчването, осъществено чрез залепване на уведомление от ЧСИ Димоларова, е било надлежно, тъй като всички посещения са били извършени на правилния адрес на длъжника.

Съгласно действащата към 2015 година редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Невъзможността на ответника да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с три посещения. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. Изискване, което в конкретния случай не е спазено.

От приложената по делото разписка с вх. № 204 от 13.08.2015 г. се установява, че във връзка с връчването на поканата за доброволно изпълнение 2 по образуваното изпълнително дело № 804/2015 г., връчителят е търсил Р. Р.

Д. на 14.08.2015 г. и на 17.08.2015 г. на посочения по делото адрес – с. В.Т. ул. 2-ра № 19, но лицето не е открито, поради което на 18.08.2015 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на имота. Трите посещения са направени в период по малък от един месец, а именно в период от четири дни – от 14.08.2015г. до 18.08.2015 година, поради което и не може да се приеме, че заповедта за незабавно изпълнение е била редовно връчена на длъжника с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК.

Производството по изпълнително дело № 804/2015 г. на ЧСИ Уляна Димоларова е било прекратено, видно от приложеното по делото съобщение от частния съдебен изпълнител до „Б.Д.“ ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист № 3 от 07.01.2011 година е образувано друго изп. д. № 0008/2021 г. на ЧСИ Васил Недялков, по което поканата за доброволно изпълнение е връчена на 04.06.2021 г. на Славка Костова Младенова – лице от домашните на длъжника, негова баба, живееща на адреса. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и настоящият съдебен състав намира, че на 04.06.2021 е било извършено надлежно връчване на Р. Р. Д. на заповедта за незабавно изпълнение. Срещу заповедта в едномесечния срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което същата е влязла в сила на 06.07.2021 година.

Според константната практика на ВКС извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът не разполага с право на друг иск за защита. В чл. 414 от ГПК законодателят е предоставил на длъжника възможността да направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което предвид спецификата на заповедното производство, по естеството си представлява оспорване основателността на претенцията. Не е необходимо възражението да е обосновано, защото при подаването му в срок, тежестта да установи съществуването на вземането е за кредитора, който следва да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, като единствената възможност, която остава за длъжника е да предяви иск по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК.

Първата хипотеза на специалната защита на длъжника по чл. 424 от ГПК касае оспорване на вземането на заповедта за изпълнение, основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок. Втората хипотеза на защита на длъжника чрез иска по чл.

439 от ГПК е предвидена при предприети срещу него изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като оспорването на вземането може да се основава само на новонастъпили факти след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Преценката за допустимост на двата иска се прави на база изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, обуславящи извод за недължимост 3 на вземането по заповедта за изпълнение. Ако в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени такива факти, за ищеца не е налице правен интерес да претендира да бъде установено по исков ред несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

В случая в исковата молба ищецът не се позовава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са му били известни до изтичане на срока за подаване на възражението срещу заповедта или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба възражение, че вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение са погасени поради изтичането на предвидената в закона давност в периода от 14.07.2015 г. до 14.07.2020 г. не са относими и към иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. Този иск е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, основана на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В исковата молба не са изложени твърдения за факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, само на каквито факти може да се основава оспорването на изпълняемото право от длъжника. Оспорването на вземането по изпълнението се основава на възражение за изтекла в периода от 14.07.2015 г. до 14.07.2020 г. погасителна давност, а заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на 06.07.2021 година. И тъй като предявеният иск се основава на факти настъпили преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение съдът намира предявеният иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК за недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 307 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. № 287/2022 г. по описа на РС – Своге.

4

ОСЪЖДА Р. Р. Д. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконскултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5