Определение № 1008 от 25.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 25.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601222 по описа за 2023 година

Лишеният от свобода С. Н. Н. (ЕГН: **********) е оспорил пред САС с частна жалба по реда на чл. 440, ал.2, вр. гл. 22 НПК отказа на Софийския градски съд (с протоколно определение от 05.10.2023 г. по н.ч.д. № 3372/23 г.) да го освободи предсрочно (чл. 70 НК) от изтърпяваното в момента наказание 29 години и 11 месеца лишаване от свобода, наложено му като обща санкция (чл. 25, ал.1, вр. чл. 23 НК) след извършено от Плевенския окръжен съд „групиране“ по чл. 306, ал.1, т.1-2 НПК.

Осъденият е недоволен преди всичко от пренебрегнатото (според него) от СГС становище на затворническата администрация, която в първоинстанционното дело е изразила положителна нагласа за предсрочното му освобождаване и настоява пред въззивния съд да се проведе открито заседание със събиране на доказателства (изслушване на свидетел). Градският съд е упрекнат, че „неправилно е интерпретирал наличните доказателства“ и не е съобразил доброто поведение на затворника и протичащия поправителен процес.

САС намери частната жалба за неоснователна.

Не се налага поисканото с нея открито въззивно заседание, защото и без това обемното досие на първоинстанционното дело съдържа всички необходими доказателства, от които да се направи преценката по чл. 70 НК. СГС не е игнорирал нито едно от твърденията на молителя Н., защото в няколко заседания е изисквал и приобщавал относими и неотносими материали, за да удовлетвори претенциите му. Те, обаче, не водят до извода, че затворникът е „дал доказателства за своето поправяне“, защото съдебното му минало (включващо не просто едно инцидентно осъждане, а налагане на множество - впоследствие групирани - наказания за тежки престъпления) е изисквало тези „доказателства“ да са действително убедителни, а не плод на демонстрирано в конкретен период от време поведение. Защото предсрочното освобождаване изисква „да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието“ (чл. 439а, ал.3 НПК), а „значим напредък“ (както се е изразил СГС, л. 327, гръб от н.ч.д.) затворническата администрация при него е установила едва след 2020 г. (трудова и общественополезна дейност, завършена образователна степен, няколко поредни награди). Той наистина следва да бъде 1 адмириран, защото е плод на множество усилия на л.св. Н. да докаже поправянето си в контекста на чл. 36 НК, но няма как (въпреки позитивната нагласа на началника на СЦЗ за освобождаването му) в случая да бъдат игнорирани други отчетени от първата инстанция факти, които разкриват, че личността му не е „безпроблемна“, а поправянето не е необратимо – стойностите на риска от рецидив (50 т.), все още непромененият общ режим на изтърпяване на санкцията, данните за поредно дисциплинарно нарушение (държане на забранени вещи), които – макар и да са установени, по необясними причини не са довели до налагане на наказание.

Не е малък и остатъчният период (близо 4 години и 11 месеца) от изтърпяваното общо наказание (29 г. и 11 м. ЛС) и това обстоятелство е само една допълнителна илюстрация към нуждата поправителните дейности с осъдения Н. да продължат до постигането на трайни и стабилни резултати във всички области по плана за изтърпяване на присъдата. По тези съображения Софийският апелативен съд прецени, че следва да потвърди обжалваното пред него определение и на осн. чл. 345, ал.1 НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4537/05.10.2023 г. по н.ч.д. № 3372/23 г. на СГС (НО, 21 с.).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2