Решение № 179 от 10.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000169 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 345 от 25.10.2024 година, постановено по т. дело № 328/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. ..., р-н „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Д.“ № 1, да заплати на наследниците на А. Г. Р., ЕГН **********, починала на 19.01.2024 г., след завеждане на делото, припадащите им се наследствени части от дължимото обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й при ПТП, станало на 06.01.2023 година, както следва:

- на Х. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №15, /син/, сумата 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023г. - датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното й изплащане;

- на И. И. Р. ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 2, /син/, сумата 6000 лв. , ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й 1 изплащане;

- на В. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ №12, /син/, сумата 6000 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й изплащане;

- на Д. И. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г.“ № 6, /син/, сумата 6000 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й изплащане;

- на И. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г., общ.Б.Д. № 6, /внук/, сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й изплащане;

- на Х. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д. № 6, /внук/, сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й изплащане;

- на М. Г. Р., ЕГН **********, от с.Ч.Г. общ. Б.Д.“ №1,/внучка/, сумата 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Х. И. Р., ЕГН ********** , И. И. Р., ЕГН **********, и Д. И. Р., ЕГН **********, направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1012,50 лв., съобразно уважената част от исковете.

Осъдени са Х. И. Р., И. И. Р., В. И. Р., Д. И. Р., И. Г. Р., Х. Г. Р. и М. Г. Р. да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., направените в първоинстанционното производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1300 лв..

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд Стара Загора сумата от 1200 лв. държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и сумата 183,75 лв. разноски, платени от бюджета на съда.

Отхвърлен е искът, предявен от А. Г. Р., ЕГН **********, починала входа на процеса /на 19.01.2024 г./ и заместена от своите наследници по закон, против Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ..., за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 80 000 лв., като неоснователен.

2

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач Х. Д. А., ЕГН .....

Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, ЕИК ....

Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че то е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД.

Искането е да се отмени решението в обжалваните осъдителни части, евентуално да се намали значително присъденият размер на обезщетението, както поради несъответствието му с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, така и поради значителния процент съпричиняване на пострадалата.

Поддържа се, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева е прекомерно завишено с оглед характера и степента на причинените увреждания на първоначалната ищца, интензитета и продължителността на болките и страданията й. Обезщетението не било съобразено със съдебната практика при сходни случаи, не били обсъдени възрастта на ищцата и нейното влияние върху възстановителния период.

Втората група доводи са свързани със съпричиняването от пострадалата, което според жалбоподателя било в размер на поне 70% и се изразявало в това, че тя се е движила неправомерно по пътното платно, през тъмната част на денонощието, като не е използвала светлоотразителни дрехи или знаци с цел безопасност. Твърди се също, че ищцата е предприела неправилно и изключително рисково пресичане на пътното платно на необозначено и непредназначено за това място.

Претендирано е присъждане на разноските, направени от дружествотожалбоподател в първоинстанционното и във въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ищците в първоинстанционното производство.

Третото лице –помагач на страната на застрахователното дружество – Х. Д. А., чрез процесуалния си представител адвокат А. Н., е изразило писмено становище, че поддържа жалбата и подкрепя изложените в нея оплаквания. Искането му е да се намали значително размерът на обезщетението, като се отчете и процента съпричиняване от страна на 3 пострадалата.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителните части на първоинстанционното решение, като при подаването на жалбата е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените по делото доказателства се установява, че първоначалната ищца А. Р. е сезирала ответното дружество на 22.03.2023 година с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди, причинени й при ПТП, станало на 06.01.2023 година, по вина на

Х. Д. А. при управление на лек автомобил Ф.Т., за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството-ответник.

Безспорно е, че както към датата на исковата молба – 28.08.2023 година, така и до настоящия момент застрахователното дружество не е определило и изплатило обезщетения за неимуществени вреди нито на първоначалната ищца, нито на нейните наследници по закон.

Непосочването на банковите сметки на конституираните наследниците до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не може да се приеме за неоказване на съдействие от ищците като кредитори, доколкото няма данни застрахователното дружество да е изразило готовност за изплащане на обезщетения и единствената причина за неплащането им да е непосочването на банковите сметки. От завеждането на делото до настоящия момент ответникът изразява становище, че не дължи обезщетения за неимуществени вреди. С въззивната жалба решението е обжалвано изцяло в осъдителните му части, като искането за определяне на по-нисък размер на обезщетенията е при условията на евентуалност. Последицата от неизпълнение на задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ за посочване на 4 банковата сметка е уредена в ал. 3 на чл. 380 от КЗ, според която забавата на кредитора по отношение на плащането води до недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 от КЗ. Т.е. единствената последица е освобождаването на длъжника от последиците на собствената му забава. Непосочването на банковата сметка не касае дължимостта на обезщетението, елемент от което е и лихвата по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ, а само неговото изплащане в хипотезата, при която има реално определено обезщетение от застрахователя. Съдебната практика непротиворечиво приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от КЗ, не е определил дължим размер на застрахователното обезщетение и оспорва претенцията на увреденото лице, включително в съдебно производство по чл.

432, ал. 1 от КЗ, разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ не намира приложение. / решение № 167 от 30.01.2020 година по т. дело № 2273/2018 година на второ т.о. на ВКС/.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че исковете за обезщетения за неимуществени вреди пред съда са допустими съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, както и че застрахователят дължи лихви за забава от датата на сезирането си със застрахователната претенция / 22.03.2023 година.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото в жалбата, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, касаещи справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на А. Г. Р., както и степента на съпричиняване, даваща основание да се намали размера на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Досежно съпричиняването следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел наличие на такова в размера на 50% и е намалил дължимото обезщетение с този процент. При липсата на въззивна жалба от ищците, правилността на решението в тази му част е извън предмета на въззивното производство. То е ограничено до искането на застрахователното дружество за определяне на по-нисък размер 5 на обезщетението за неимуществени вреди от общия такъв от 60 000 лева , приет от първоинстанционния съд и до по-висок процент на съпричиняването – 70% вместо 50%. Следва да се посочи също, че макар да иска отмяна на първоинстанционното решение в осъдителните му части изцяло, жалбоподателят е изложил доводи и оплаквания, свързани с размера на обезщетението и степента на съпричиняване, но не и такива за пълна неоснователност на предявените искове.

За неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, които първоначалната ищца А. Р. твърди, че е претърпяла и търпи в резултат на ПТП от

06.01.2023 година, в първоинстанционното производство са събрани доказателства – медицинска документация, съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания.

От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че при процесното ПТП, при което като пешеходка е ударена от преминаващ автомобил, А. Р. е получила фрактура на лявата срамна кост и контузия на гръдния кош, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

В заключението си вещото лице д-р М.С. е посочило, че счупването на лявата срамна кост е средна телесна повреда. То е болезнена травма, при която се нарушава функционалността на левия долен крайник, като се затруднява основната му дейност – гладка, балансирана походка, налице е невъзможно клякане за дълъг период от време, трудно навеждане, затруднено сядане и изправяне от седнало положение. Травмата е придружена от силна болка, особено през първите 15 - 20 дни, която впоследствие затихва постепенно, но я има до края на втория-третия месец. Периодът на възстановяване при консервативно лечение е около 2 - 3 месеца, като през първите три-четири седмици режимът е леглови, след което започва постепенно приучване към ходене с две патерици за две-три седмици, а след това – с една патерица или с бастун за две седмици. Следва период от още дветри седмици за изглаждане на походката.

Контузията на гръдния кош / без контузия на белия дроб, без вътреплеврален излив, без счупване на ребра и без вътреплеврален хематом, за каквито няма данни при ищцата/, е лека телесна повреда, причиняваща болка за период от около 1 -1,5 седмици, по-силна до петия ден, с възстановителен период от около 10 дни. Посочено е, че в медицинската 6 документация няма данни тази травма да е съчетана с подкожни и интрамускулни хематоми, като те биха предизвикали болка при вдишване и издишване за около 15 дни.