Определение № 1332 от 23.06.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1332 гр. Бургас, 23.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Я. Д. А - МИТЕВА като разгледа докладваното от Я. Д. А - МИТЕВА Частно наказателно дело № 20232120201979 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба от Ж. Д. С., ЕГН: н**********, срещу Постановление на РП – гр.Бургас от 17.01.2023г., с което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.199 НК наказателното производство по Досъдебно производство №84/18г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас , водено за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В жалбата се изразява несъгласие с Постановление на прокурор при БРП – Б. К. от 17.01.2023г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №84/18г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас. Жалбоподателят счита, че изводите на БРП са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни доводи в тази връзка.

По допустимостта:

Нормата на чл.243 НПК предвижда два процесуални пътя за ревизиране постановленията на наблюдаващия прокурор, с които се поставя край на наказателното производство – единият е по реда на съдебния контрол, а другият е по пътя на вътрешно инстанционния ред в рамките на прокуратурата. Посочените две възможности са уредени в условията на алтернативност. Внимателният прочит на разпоредбата на чл.243, ал.10 от НПК налага извода, че на страните е предоставено правото на избор към кой от двата пътя за правна защита на твърдените от тях права да се насочат.

В конкретния случай жалбата е подадена от надлежна страна – пострадало лице, депозирана преди изтичане на предвидения 7-дневен срок за обжалване /жалбоподателят е получил постановлението на БРП на 06.02.2023г., а жалбата е депозирана на 09.02.2023г./, поради което и същата се явява допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Досъдебно производство №84/18г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас, е образувано за това, че в периода 2012г. - 2015г., в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудило и поддържало 1 заблуждение у различни лица и с това им причинило имотна вреда - престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

От материалите по ДП се установява следната фактическа обстановка:

Е.С.Й. и Т.Д.Й. са съпрузи, като свидетелят Й. работел като технически мениджър по поддръжка на кораби и лодки към нигерийска фирма. Негов съсед бил свидетелят Я. Й. Х., с когото пътували заедно за Република Нигерия, където работели на кораби. На 16.11.2012г.

Е. Й. поканил свидетеля Х. в дома си, където задно със съпругата си Т. Й. му предложили да им даде сумата от *** лева, за което щял да получи дивидент - по *** лева на месец.

Свидетелят Х. се съгласил и предоставил исканата сума от *** лева. В тази връзка на 16.11.2012г. бил издаден запис на заповед, с издател Т. Й.а, в която било упоменато, че същата като издател се задължава да заплати на Х. сумата от *** евро и ***,00 лева на дата 16.02.2013г. Под подпис на издателя, било дописано „удължен за още три месеца“. Като гарант в записа на заповед се подписал съпругът на Й.а - Е. Й.. В продължение на две години и седем месеца, свидетелят Е. Й. върнал на свидетеля Х. сумата от 10850лв.

На 21.07.2013г. свидетелят Й. поискал от свидетеля Х. паричната сума от *** евро, във връзка с която заявил, че на всеки 45 дни ще му изплаща дивидент в размер на ***,00 лева до връщането на главницата. Свидетелят Х. отново се съгласил и предоставил исканата сума в размер на *** евро. В тази връзка на 21.07.2013г. бил издаден запис на заповед с издател Е. Й.. В съдържанието на заповедта било записано, че Й. се задължава да заплати на Х. сумата от *** евро с падеж 01.09.2013г. Действително, свидетелят Й. заплатил на свидетеля Х. сумата от *** лева.

В периода от 2014г. до 2015г. свидетелят Х. на три пъти предоставил на Т. Й.а суми, възлизащи общо на *** лева. Във връзка с предоставянето на същите не били съставЯ. документи. От така предоставената сума на свидетеля Х. били върнати *** лева, в която връзка отново не били съставЯ. нарочни документи.

На 28.01.2015г., свидетелката Й.а и свидетелят Х. се срещнали случайно. При тази им среща Й.а поискала от Х. в заем паричната сума от *** лева, която й била необходима за осъществяването на фирмени операции. Свидетелят Х. се съгласил и предоставил така поисканата сума. В тази връзка на 28.01.2015г. отново бил издаден запис на заповед, в който било посочено, че Т. Й.а се задължава да заплати на свидетеля Х. сумата от *** лева на падеж 28.02.2015г. В началото на месец март 2015г. Й.а върнала сумата от *** лева на Х..

През 2015г. свидетелката Й. отново се свързал със свидетеля Х. и му казал, че ако му предостави сумата от *** евро, два месеца по - късно ще му върне същата, ведно с още 1*** евро. Х. и синът му В. Х. имали спестена парична сума в този размер, поради което той се съгласил. Сумата била предадена от Х. на Й. на две части както следва: на 09.03.2015г. - *** евро и на 10.03.2015г. - *** евро. В тази връзка на 09.03.2015г. бил съставен запис на заповед, по силата на който Й. се задължил да предаде на Х. сумата от *** евро, с посочен падеж 25.04.2015г. По тази запис на заповед на 02.06.2015г. Х. получил сумата от *** евро, а на 18.08.2015г. - сумата от ***,00 евро.

На 09.03.2015г. Х. предал на Й. и паричната сума от *** евро, за което бил издаден запис на заповед за сумата от *** евро с падеж 25.04.2015г. Така поетото задължение не било изпълнено, като свидетелят Х. получил на 10.06.2016г. единствено сумата от *** евро.

Свидетелката Т. Й.а е племенница на свидетеля Ж. С., като двамата били в близки отношения. На неустановена дата в периода от месец февруари до месец март на 2014г., семейство Й.и посетили дома на свидетеля С., като му поискали заем, за който му обещали 2,5 % лихва върху предоставената сума месечно. Свидетелят С. решил да им услужи с пари, но тъй като не разполагал с такива изтеглил кредит от *** лева през месец март 2014г.

Поръчител по кредита станала свидетелката Т. Й.а. На 07.03.2014г. свидетелят С. предал на семейство Й.и сумата от *** лева. В тази връзка бил издаден запис на заповед, по силата на 2 която, свидетелят Й. се задължил да заплати на свидетеля С. сумата от ***лв. на падеж 30.10.2015г. Свидетелите Й. и Й.а върнали на свидетеля С. за период от три месеца паричната сума от ***,00 лева. След този момент обаче, те преустановили плащанията, посочвайки като мотив - финансови затруднения. Именно с този аргумент двамата помолили С. да им даде още средства. Последният се съгласил и предал сумата от ***,00лв. на Т. Й.а. Единствената уговорка между страните била парите да бъдат върнати максимално бързо на свидетеля С.. През периода от месец март на 2014г. до месец септември на 2015г. семейство Й.и върнали на свидетеля С. паричната сума от 9*** лева, за което била подписана разписка. Двамата обаче и до настоящия момент не са върнали останалата част от така предоставената им в заем сума.

Свидетелите Г. П. В. и Е. Й. били в приятелски отношения. През месец април 2015г. двамата се срещнали, като Й. поискал от В. в заем паричната сума от *** лева. Той заявил в тази връзка, че е в бизнес отношения с чуждестранна фирма, но в момента имал затруднение с парите на фирмата, тъй като банката ги била блокирала. В. се съгласил да даде на Й. паричната сума от *** лева., като уговорката между двамата била Й. да му ги върне в рамките на един месец. За тази сума, не бил подписван запис на заповед или друг документ.

През месец май 2015г. Й. поискал от В. в заем още средства, като последният се съгласил и изтеглил сумата *** лева в брой от „Пощенска банка“ в гр.Бургас, която сума впоследствие предал на Й.. Пет дни по - късно В. поискал от Й. да съставят документ за дадената сума и тогава Й. му предложил да подпише запис на заповед, като попълнил четири бланки на записи на заповеди, всяка от които на стойност *** лева. Уговорката между тях била сумата от *** лева, да се върне до два месеца, като дивидентът щял да бъде от 6 %. През месец юни 2015г., В. предал още *** лева на Й., на две вноски от по *** лева всяка. От този момент до 2017г. Й. върнал на В. паричната сума от 31 ***лева.

Свидетелите Б. Л. Л. и Й. се познавали, тъй като и двамата работели като моряци, като поддържали близки отношения. През 2012г. Й. поискал от Л. сумата от *** евро, като уговорката между тях била сумата да бъде върната в срок от 2 месеца, ведно с лихва в размер на 50,00%. Действително, от тази сумата били върнати ***,00 евро. Четири месеца след предаването на първата сума, Й. отново поискал пари от Л. – този път сумата от *** евро. През 2015г. Л. отново предал на Й. и парична сума в размер на *** лева. За тази сума, Й. обещал на Л. 50 % дивидент. Уговорката била паричната сума да бъде върната на Л. до един месец. Л. обаче така и не е получил дадената в заем парична сума.

Д. Л. Й. също дал пари на заем на свидетеля Й.. В края на месец февруари 2015г. Й. му предложил да се включи с него в бизнес начинание, с доста добра възвращаемост. Й. заявил също така, че до четиридесет дни ще върне парите на свидетеля Й., ведно с лихва от 30 % върху главницата. Й. дал на Й. *** лева в брой, във връзка с което не били подписвани документи, поради наличие на доверие между тях. Когато изтекъл срокът, в който Й. следвало да върне парите на Й., същият не го направил. Пред Й. той посочил, че ще се забави плащането, тъй като имал проблеми, без да посочва какви. След този момент свидетелят Й. не е разговарял повече с Й. и не е искал връщане на дадената в заем парична сума.

В хода на воденото досъдебно производство било установено, че Е. Й. и Т. Й.а притежавали множество банкови сметки в различни банки. Въз основа на разкрита банкова тайна и назначена съдебноикономическа експертиза било установено, че Е. Й. генерирал доходи от трудови възнаграждения в чуждестранни фирми за целия процесен период, както имал и други доходи. Видно от заключението на назначената експертиза, Е. Й. и Т. Й.а оперирали и с множество други сметки, по които също имало парични постъпления в различни размери, включително приходи от наеми в размер на ***,14 лева. Съгласно изготвеното заключение на вещото лице по съдебноикономическата експертиза и приобщените писмени документи, Е. Й. и Т. Й.а притежавали множество недвижими имоти, 3 придобити в периода от 2003г. до 2008г. През този период Й. придобил 5 недвижими имоти, а Т. Й.а 3 такива. Отделно от това, Е. Й. бил собственик на 5 моторни превозни средства.

С Постановление от 17.01.2023г., районен прокурор при РП-Бургас е прекратил производството, по Досъдебно производство № 84/18г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас, като приел, че не е осъществен съставът на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.

Като взе предвид наличния по Досъдебно производство №84/18г. по описа на ОСлО-ОП-Бургас доказателствен материал, БРС намира следното от правна страна:

Престъплението по чл.209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва, че криминализираната измама по чл.209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и специалната цел имотна облага.

От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен основният състав на престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/ два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.