Определение № 989 от 03.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 989 гр. Плевен, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500453 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 2364/09.05.2025г., подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“, № 89Б представлявано от К. Ч. главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор, чрез адвокат Л. С. от САК против Определение № 212/15.04.2025г., постановено по гр.д. № 694/2024г. на Районен съд гр. Ч.Б. /ЧРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение № 382/20.11.2024г. по същото дело в частта за разноските, присъдени на П. В. К., ЕГН ********** за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.

В частната жалба се твърди, че определението на РС-Ч.Б. е неправилно и незаконосъобразно със законовите изисквания при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, както и с цитираната в молбата им съдебна практика.

Дружеството се оплаква, че неправилно ЧРС е преценил, че разноските за адвокатско възнаграждение не били прекомерни, тъй като за ищеца било изначално известно, че водач на автомобила, причинил щетата, не е бил ответникът.

1

Навеждат доводи, че производството не се отличава с висока или дори със средна фактическа и правна сложност: проведено е само едно съдебно заседание, без никакви усложнения в процеса по събиране на доказателства; извън писмените доказателства други не са събирани - не са провеждани разпити на свидетели, нито са изслушвани вещи лица по експертизи. Касае се за стандартен иск за регресно вземане по реда на чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането.

Моли съда да отмени определението на ЧРС и да постанови друго, с което да уважи молбата от дружеството с правно основание чл.248 ГПК по гр.д. № 694/2024г. по описа на ЧРС за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо сумата от 1 000,00 лева да присъди разноски в размер на сумата от 300,00 лева.

Ответникът по частната жалба П. В. К., чрез своя адвокат Т. В. Т. от АК Плевен е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище, че частната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана. В отговора са изложени подробни съображения, че на ответника повторно е указано да представи Отговор на исковата молба, депозирана срещу него от застрахователното дружество, след като делото е изпратено по подсъдност на ЧРС от Софийски районен съд, където е депозиран отговор по гр.д.№ 7072/2023г. по описа на СРС.

По повод възражението за прекомерност, моли съда при постановяване на акта да бъде съобразено и заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, за което е представена фактура, приложена към исковата молба, а именно фактура № 2150/15.12.2023г., а в молба от дата 11.04.2025г. сочи, че възнаграждението не било 1 960,00 лв., а 480,00 лв., тъй като възнаграждението от 1960,00 лв. включвало още две граждански дела. Това твърдение, според въззиваемата страна не кореспондира по никакъв начин с представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.12.2023г. – л.2 от делото на СРС, т.к. на практика адв.С. оценява своя труд на 1960,00лв. по делото, а трудът на адвокатката на ответната страна - на 300,00лв.

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество ОС Плевен я прие за частично ОСНОВАТЕЛНА.

2

С постановеното Решение № 382/20.11.2024г., по гр.д. №694/2024г. по описа на ЧРС, което като необжалвано от страните е влязло в сила, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б представлявано от К. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор, против П. В. К., ЕГН:

**********, с адрес в гр. Ч.Б., ул. „Ц.К.”, № *, вх. *, ет. *, an. *, иск за дължимост на сумата от 747,53лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” във връзка с щета № ***, в размер на 732,53 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разходи, обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.12.2020г. до 20.12.2023г. в размер на 244,13 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение на ЧРС осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на П. В. К. с ЕГН: ********** сумата в размер на 1 000,00 лева за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

От ищеца ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ***, чрез пълномощника адвокат Л. С. от САК е депозирана молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението на ПРС в частта за разноските, като вместо сумата от 1 000,00 лева да бъдат присъдени на ответника разноски в размер на 300,00 лева без ДДС.

ЧРС с Определение № 212/15.04.2025г., постановено по гр.д. № 694/2024г. по описа на съда е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ***, за изменение на постановеното по гр.д. 694/2024г. решение в частта за разноските.

За да постанови обжалваното определение ЧРС е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че разноските са прекомерни, тъй като за ищеца от самото начало е било известно, че водача на автомобила, причинил щетата не е ответника, предвид приложените по делото доказателства в тази насока, с което наказателното постановление е отменено с мотиви, че не е установено К. да е бил водач на МПС, причинило произшествието.

ЧРС съобразил и това, че делото е заведено от ищеца в Районен съд 3

София, в който съдебен орган адвокат В. е следвало да се запознае и е депозирала отговор на исковата молба, в едно с възражение за неподсъдност на делото пред този орган, а производството в СРС е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Ч.Б.. След постъпване и образуване на делото, ЧРС е разпоредил отново от страна на адв. В. да бъде депозиран отговор на исковата молба, след което делото е насрочено в открито съдебно заседание за което В., не се е явила лично, но е изготвила и депозирала подробно становище.

В мотивите си, ЧРС намерил за установено, че ответника П. К. е представил годни доказателства по делото за сторени от него разноски в размер на 1 000,00лв. адвокатско възнаграждение, поради което такива според съда се следват за първата инстанция.

Първоинстанционният съд обсъдил в мотивите и Наредба № 1 от 09.07.2004г., която урежда единствено минималната граница на възнаграждението за труда на адвоката. Размера на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ, според съда, се определя между страните на база свободно договаряне, но този размер не може да е по- малък от определения в наредбата.

В разглеждания случай като съобразил правната и фактическа сложност на делото ЧРС намерил, че подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на решението в Частта за разноските относно присъдения адвокатски хонорар на адв. Т. В. Т., е неоснователна, т.к. счел същото за справедливо - отговаря на правната и фактическа сложност на делото и възмездява адвоката с оглед качеството на предоставената от него правна услуга.

Тези правни доводи в една Част са правилни и частично се споделят от въззивната инстанция.

Изводът на ЧРС, че не е обвързан от размерите, посочени с Наредба № 1/2004г. е правилен, но Окръжният съд счита, че определеният от ЧРС размер на адв. възнаграждение от 1 000,00 лв. с ДДС е завишен.

Предмет на разглеждане по делото е предявен иск за дължимост на сумата от 747,53 лева, представляваща: изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” във връзка с щета № ***, в размер на 732,53 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разходи; обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.12.2020г. до 20.12.2023г. в размер на 4

244,13 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата. Общата сума на изплатеното застрахователно обезщетение и обезщетението за забава възлиза на сума в размер на 966,66 лева, т.е. присъдените разноски са повече от общия материален интерес по делото.

Съдът съобрази, че в производството пред ЧРС е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на страната адв.Т. не се е явявала, но същата е изготвила отговор на исковата молба, както и молба – становище за съдебното заседание и становище по молбата по чл.248 от ГПК. По делото няма изготвени съдебни експертизи, което да предполага поставяне на задачи от страна на процесуалният представител на страната, както и евентуално оспорване на заключението на вещото лице, което до доведе до обем на работа, който от своя страна да бъде основание делото да бъде определено за дело с фактическа и правна сложност.

От друга страна, обаче, адв.Т. е успяла да защити интереса на своят клиент – ответникът К., който по никакъв начин не е станал повод за завеждане на иска, който иск е отхвърлен от ЧРС като неоснователен и недоказан. След като съдът е приел, че не са налице основанията за ангажиране на регресна отговорност на ответника като пряк причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество, ЧРС отхвърлил предявеният иск и на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода на делото и съобразно представеният списък за разноски, осъдил ищцоцовото дружество да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, което е законосъобразно и правилно т.к. подлежат на възмездяване сторените от страна на ответника разноски.

Съобразно материалния интерес, вида и характера на предявения и отхвърлен иск, обсъдената не висока правна и фактическа сложност на делото и действително положената от пълномощника работа, въззивната инстанция счита, че на адвокат Т. на осн. чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500,00 лева. До този размер следва да измени решението на ЧРС в частта за разноските относно присъденото в полза на адвокат Т. адвокатско възнаграждение. В тази част за разликата над присъдените от ЧРС 500,00 лева, частната жалба е основателна и следва да се уважи, като се отмени определението на ЧРС, а въззивната нистанция се 5 произнесе по същество в горния смисъл.

В Частта, в която се претендира адв. възнаграждение за разликата над това в размер на 500,00 лева до първоначално присъдения с решението размер от 1 000,00 лева, частната жалба е неоснователна.

В горепосочената част обжалваното определение на ЧРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 212/15.04.2025г. по гр.д. № 694/2024г. на ПлРС в Частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищеца за изменение на решението в Частта за разноските на ответника относно адвокатско възнаграждение за разликата между присъдената сума от 1000лв. и дължимата от 500лв. като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение на Районен съд Ч.Б. № 382/20.11.2024г., постановено по гр.д. № 694/2024г. В ЧАСТТА за разноските за адв. възнаграждение, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на П. В. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 500,00лева за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, вместо присъдените с решението 1000лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението на Червенобрежки Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

Разпечатката съдържа 47 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45c0567f-1d4a-430d-a2f5-45595b333894