Решение № 122 от 18.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500164 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на К. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ст., ул.„*“ № * и М. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., ж.к.* № *, вх.*, ет.*, ап.* срещу решение № 12/09.02.2024 г. по т.д.№ 190/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени исковете на въззивниците срещу Гаранционен фонд за присъждане на сумата от по 50 000 лева за всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния брат – Ат. П. К., настъпила на * г., вследствие на ПТП, виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, на осн. чл.519, ал.1, т.1 вр. чл.557, ал.1, т.2 б.„а“ КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на закона и необоснованост, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноските сторени пред двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, пълномощникът на Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на решението, с молба същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника Р. А. Р. е изразил 1 становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежни страни и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от К. П. К. и М. П. П. срещу Гаранционен фонд, гр.София за заплащане на суми от по 50 000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат им Ат. П. К., настъпила на * г. в следствие на ПТП, настъпило на 12.04.2020 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 19.11.2021 г., до датата на окончателното й изплащане, на основание чл.519, ал.1, т.1, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. с чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като е възразил за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Третото лице – помагач на страната на ответника - Р. А. Р. оспорва иска по основание и размер и твърди съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с влязла на 30.05.2023 г. в сила Присъда № 9/29.06.2022 г. по НОХД № 131/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, Р. А. Р. е признат за виновен в това, че на 12.04.2020 г., при управление на лек автомобил „АУДИ 80“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил на Ив. В. Сп. тежка телесна повреда и смъртта на Ат. П. К., като деянието е извършено в пияно състояние, а деецът не е притежавал правоспособност за управление на МПС, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с чл.343, ал.3, предл.1, предл.4 и предл. 6, б.

„б“, вр. с чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, редуцирано с една трета.

Противоправното поведение на водача, вината му и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Ат. П. К. са установени с цитираната по-горе присъда. Безспорно е, че към датата на пътнотранспортното произшествие лекият автомобил е бил без валидна застраховка за гражданска отговорност.

Заключението на назначената комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, установява, че на 12.04.2020 г., третото лице-помагач е управлявал без свидетелство за правоуправление лек автомобил „АУДИ 80“ с рег. № *. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Вдясно от водача на МПС е пътувал 2 пострадалият Ат. П. К. без поставен предпазен колан, а лекият автомобил се е движел със скорост около 112.32 км./ч. и се ударил в крайпътно дърво.

Технически, причините за настъпване на произшествието са действията на водача, който загубил контрол над автомобила, а поведението му не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.

Безспорно е установено, че Ат. П. К. е получил гръдна травма: счупване на множество ребра двустранно, контузия на белите дробове, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на торакални и лумбални прешлени, счупване на гръдната кост, което е довело до смъртта му. Експертизата е установила наличието на 1.14 промила етилов алкохол в кръвта на пострадалия, отговаряща на лека степен на алкохолно опиване и 1.33 промила етилов алкохол в кръвта на водача на МПС.

Приложеният препис от удостоверение за наследници № 041/21.04.2020 г., изд. от кметски наместник на с.Д., обл.Д. установява, че след смъртта си Ат.

П. К. е оставил за наследници лицата ищците К. П. К. и М. П. П. – негови брат и сестра.

Свид.П. К. П. - дъщеря на ищцата и С. И. С. установяват, че смъртта на Ат. П. К. причинила на ищците душевни болки и страдания. Те били отчаяни и потиснати, болезнено изживели и продължават да изживяват внезапната кончина на своя брат. Между братята и сестрата съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години, когато баща им внезапно починал и за децата се е грижила тяхната майка.

Свидетелите на третото лице – помагач, Ив. Й. А. и Д. А. О. установяват, че преди произшествието Р. А. Р. и Ат. П. К. употребили алкохол, като всички присъстващи знаели, че свидетелството за правоуправление на Р.в било с изтекъл срок на валидност. Свидетелите твърдят, че отношенията на починалия с неговите брат и сестра били влошени поради претенции към наследството, останало след смъртта на покойната им майка.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.519, т.1, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на техния брат при ПТП на 16.07.2020 г., за което вината е на водача на МПС, който няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда, за да обезвреди правоимащите за претърпените психологически болки и страдания. Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.

Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните обстоятелства - степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства, при 3 които увреждането е настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и други фактори.

С ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице. Според т.1, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като в мотивите е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негов брат. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се прецени от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите по делото.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна. При преценката за наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на братя и сестри е необходимо освен формалното родство между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

От събраните по делото гласни доказателства се установяват отношения между ищците и починалия им брат в рамките на нормалната за българската традиция духовна и емоционална близост, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Отношенията им са били типични и обичайни за родствени отношения между братя и сестра. Липсват доказателства за наличие на особени житейски ситуации, характеризиращи се с изключителност и разкриващи по-голяма близост, извън обичайната. Фактът, че в детска възраст братята и сестрата останали без баща, а пострадалият се грижил за ищцата, не сочи на изключителност. Няма данни ищците да са били обгрижвани преимуществено от пострадалия поради невъзможност на родителите им да полагат грижи за тях. Свидетелските показания установяват понасянето на морални болки и страдания, които би изпитал всеки човек – силна и непреодолима скръб от загубата на свой брат, която обаче не надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации.

Предвид горното, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е формирал идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, поради което Варненският 4 апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/09.02.2024 г. по т.д.№ 190/2021 г. на Окръжен съд – Добрич.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5