Решение № 63 от 04.08.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Габрово, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600134 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия В. И. Б. от гр. Севлиево, чрез договорния защитник адв. С. Т. от АК Габрово, против присъда № 6/13.02.2023 г. по НОХД № 154/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

С присъда № 6/13.02.2023 г. по НОХД № 154/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево подсъдимият В. И. Б. е признат за виновен в това, че в периода 10.08.2020 г. до 13.01.2021 г. включително, в гр. Габрово и в гр. Севлиево системно следил Т. М. К., като осъществил спрямо нея поведение със заплашителен характер - показвал й, че я наблюдава и навлизал в нежелана комуникация с нея, а именно:

- На 10.08.2020 г., в гр. Габрово, отишъл до жилищен блок на ул. „П.“ № **, където К. живеела към момента, и навлязъл в нежелана комуникация с нея чрез ползвания от същата телефон с мобилен номер ***;

- На 12.08.2020 г., в гр. Габрово, навлязъл в нежелана комуникация с К. чрез ползвания от нея телефон с мобилен номер ***;

- На 24.08.2020 г., в гр. Габрово, отишъл до жилищен блок на ул. „П.“ № **, 1 където К. живеела към момента, и навлязъл в нежелана комуникация с нея чрез ползвания от същата телефон с мобилен номер ***;

- На 27.08.2020 г., в гр. Габрово, отишъл до жилищен блок на ул. „П.“ № **, където К. живеела към моментаq и навлязъл в нежелана комуникация с нея чрез ползвания от същата телефон с мобилен номер ***;

- На 28.10.2020 г., в гр. Габрово, навлязъл в нежелана комуникация с К. чрез ползвания от същата телефон с мобилен номер ***;

- На 13.01.2021 г., в гр. Севлиево, навлязъл в нежелана комуникация с К. първоначално в личен разговор, а след това и чрез ползвания от същата телефон с мобилен номер ***, и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето на К., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и е извършено в условията на домашно насилие, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 144а, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът се е произнесъл за веществените доказателства - 1 бр. флаш-памет, 4 броя оптични носители CD-R и 45 броя екранни снимки от мобилен телефон, като е постановил унищожаването им, след влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият В. Б. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 1458,30 лв., както и 5 лв. лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно, както и да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в размер на сумата от 108,49 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд превратно е анализирал събраните по делото доказателства, което от своя страна водело до необоснованост на атакуваната присъда. Свидетелите можели да се групират в три групи – такива близки до „пострадалата“ К., такива близки до подсъдимия и непредубедени такива – най-вече полицейските служители. Свидетелите, близки на пострадалата, говорели едно – логично било то да е в полза и подкрепа на тезата на обвинението, и това били свидетелите М.К., Б.К.., В.С. и Е.Ф.. Свидетелката В.С. практически нищо не казвала във връзка с обвинението, освен, че била съседка на пострадалата в гр. Габрово; на 10.08.2020 г. чула разправия и погледнала, като видяла мъж, който не познава и установила, че с него разговарят полицейски служители.

Според тази свидетелка неясно било как мъжът бил спукал гумите на автомобил, който мислела, че е на пострадалата. Неясно било как точно това установява следене, под 2 формата на нежелана комуникация. Освен това автомобилът, за който ставало въпрос, бил не на пострадалата, а на подсъдимия, т.е. ако се приемело, че е бил той и са спукани гуми, бил спукал гуми на собствения си автомобил. Нищо не можело да се установи от показанията на свидетелката Ф., която била адвокат на пострадалата. Тя била записала на 12.08.2020 г. един разговор, който според нея бил на пострадалата с подсъдимия. Поставя се въпроса доколко е било редно този разговор да бъде записван в нарушение на конституционната забрана, да се приобщава към делото и чрез техническа фоноскопска експертиза да се изследва съдържанието му. В жалбата се застъпва позицията, че записът е събран в нарушение на НПК, както и, че не се знаело дали опосредява разговор, проведен от телефона на подсъдимия. Втората група гласни доказателства били тези на близки на подсъдимия и те също, както първата група, не установявали нищо от обвинителната теза. Установявали обаче мотивите на пострадалата, за да правЕ.И.зявленията, както и цялостното й поведение през периода на брака й с подсъдимия, което обяснявало до голяма степен подбудите й при всяко позвъняване от страна на подсъдимия по телефон да се обажда на телефон 112.

Групата на непредубедените свидетели – полицейски служители, също не установявала нищо от обвинителната теза. Тези свидетели били ходили на място при обаждания от страна на К. и в повечето случаи въобще не са установявали подсъдимия в района, където тя твърдяла че е. Само и единствено на 10.08.2020 г. били установИ.П.одсъдимия, но пред блока, когато той отишъл да вземе детето си. Според заявеното в жалбата по делото се установявала следната фактическа обстановка: През 2020 г. отношенията между подсъдимия и „пострадалата“ К. се влошили, поради неща, които не касаят обвинението и не са предмет на наказателно преследване. На 09.08.2020 г. подсъдимият не бил допуснат до собственото си жилище в кв. „Х.“ в гр.

Севлиево от пострадалата, а бил искал само да прибере багажа си. На датите, посочени в обвинителния акт като такива, на които се твърдяло, че било имало „нежелана комуникация“, дори и подсъдимият да се бил обаждал на пострадалата, то е било само и единствено, за да му разреши да види детето си – В.Б.. На следващо място, в жалбата се заявява, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с приобщаването на веществени доказателства – записи от проведени разговори, включително и такива, проведени чрез „Вайбър“.

В депозирано на 19.06.2023 г. от адв. С. Т. допълнение към въззивната жалба се доразвиват съображенията от първоначалната жалба. Първо, заявява се, че аудио и видеофайловете, отразяващи разговори между Т. К. и подсъдимия и запис от разговор по мобилен телефон между подсъдимия и Т. К., проведен според обвинението на 12.08.2020 г., записан от свидетелката Ф., са приобщени по делото в нарушение на чл.

32, ал. 2 от КРБ. Второ, излагат се съображения за това, че приетото от районния съд като материално-правна квалификация по чл. 144а, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК е в нарушение на изискуемото по чл. 93, т. 31 от НК, поради липса на системно 3 упражняване на домашно насилие. Трето, твърди се, че са несъстоятелни изводите на районния съд, че подсъдимият е осъществил спрямо пострадалата поведение със заплашителен характер.

Пред въззивната инстанция подсъдимият В. Б. се явява с упълномощения от него защитник адв. С. Т.. Подсъдимият и защитникът поддържат жалбата. По съществото на делото адв. Т. се придържа към подробните доводи, изложени в жалбата и допълнението към нея. Подсъдимият Б. изразява съгласие с позицията на защитника си. Счита, че цялата ситуация е изключително голяма манипулация.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По съществото на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

Частният обвинител Т. К. не се явява в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Представлява се от повереника адв. В. П. от АК – Габрово. По съществото на делото повереникът пледира за потвърждаване на присъдата, във връзка с което излага подробни съображения.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият В. Б. моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в установения в процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Настоящият състав, след като провери правилността на фактическите изводи на първия съд и извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. И. Б. е роден на *** г. в гр. Д.. Живее в гр. С.. Същият е български гражданин, ***. Данните от справката за съдимост сочат, че подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е по предходно осъждане).

Пострадалата Т. М. К. и подсъдимият В. И. Б. сключили граждански брак на *** г. Първоначално двамата живеели на квартира в гр. С., а впоследствие заживели в закупеното от тях жилище, намиращо се в ***., ул. „Х.“ *. На ***г. се родило и детето им В.Б..

През пролетта на 2020 г. отношенията между съпрузите започнали да се влошават. В периода месец април – месец май на същата година свидетелката Т. К. научила за съществуването на извънбрачна интимна връзка на съпруга й с друга жена.

В същия период подсъдимият се изнесъл от семейното жилище и заживял другаде.

4

В края на месец юни 2020 г. Т. К. и В. Б. възстановили семейната си връзка, като подсъдимият се върнал и заживял заедно със съпругата и детето си в семейното жилище в СО „Х.“. Последващите отношения между съпрузите обаче били съпътствани от чести скандали, съпроводени с взаимна вербална агресия.

В началото на месец август 2020 г., след пореден скандал, В. Б. отново напуснал семейното жилище и не се прибрал в продължение на няколко дни. Върнал се на 08.08.2020 г. вечерта, като признал на съпругата си, че не се е прибирал, тъй като бил с приятелката си на море. Между двамата възникнал пореден скандал, при който В. Б. отправил спрямо пострадалата закана за нанасяне на побой и й казал, че ще я съблече гола и така ще я върне на баща й. След това напуснал общото жилище.

На 09.08.2020 г. , около обяд, пострадалата отишла до дома на родителите си в гр. Севлиево - свидетелите М.С.М. и Б.Б.К., за да обядват заедно. След това, придружена от баща си, се върнала до къщата си в „Х.“, тъй като имала уговорка с подсъдимия да му събере личните вещи. По-късно през деня В. Б. отишъл да си вземе багажа и тогава между него и свидетелката Т. К. отново възникнал спор, при който подсъдимият започнал да чупи вещи навън пред къщата. Пострадалата се уплашила от поведението на съпруга си и се заключила в жилището, заедно с детето си. Обадила се в полицията и съобщила за случилото се. През това време подсъдимият успял да счупи с камък едно от стъклата на прозорец на къщата. Малко след това на място пристигнал патрулен екип на РУ на МВР – Севлиево, като полицейските служитЕ.И.звели Б. извън двора на къщата и му съставили разпореждане по реда на ЗМВР. Разпореждане по реда на ЗМВР било връчено и на свидетелката Т. К.. На същата дата пострадалата събрала личните си вещи и заедно с детето напуснала семейното жилище, като се пренесла да живее в дома на родителите си в гр. Габрово на адрес ул. „П.“ № **.

На 10.08.2020 г. Т. К. депозирала в Районен съд – Севлиево молба по реда на Закона за защита от домашно насилие, по която било образувано гр. дело № 773/2020 г. по описа на същия съд. В молбата си до съда пострадалата се позовава на извършени от съпруга й актове на домашно насилие на датите 08.08.2020 г. и на 09.08.2020 г. По така образуваното гражданско дело била издадена Заповед за незабавна защита № 8 от 10.08.2020 г., съгласно която подсъдимият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. К., бил отстранен от съвместно обитаваното в *** жилище и му било забранено да се приближава до пострадалата на по-малко от 200 метра за срок до издаване на заповед за защита или отказ по реда на чл. 19 от ЗЗДН. Препис от заповедта за незабавна защита, ведно с разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на съдебно заседание и призовка за страна били връчени лично на ответника В. Б. на 12.08.2020 г. С решение № 260003 от 10.09.2020 г. по същото дело била издадена Заповед № 260001/10.09.2020 г., с която подсъдимият бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, бил отстранен 5 от съвместно обитаваните жилища в кв. „Х.“ и в гр. Габрово за срок от 18 месеца, като спрямо подсъдимия бИ.П.остановена и забрана да се приближава до пострадалата, както и до домът й в кв. „Х.“ и в гр. Габрово, ул. „П.“ № **, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца. Така цитираната Заповед за защита от домашно насилие била връчена лично на Б. на 15.09.2020 г. Решението на районния съд бИ.П.редмет на въззивен съдебен контрол, като с решение № 5/19.02.2021 г. по в. гр. дело № 65/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово първоинстанционният съдебен акт бил отменен в частта, в която В. Б. бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в кв. „Х.“ и в частта относно забраната да приближава пострадалата в дома й на същия адрес - гр. С. ул. "Х." № **. Била издадена нова Заповед за защита № 1/19.02.2021 г. на Окръжен съд - Габрово, съгласно която В.