Решение № 8 от 13.01.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Враца, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500697 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. М., с ЕГН **********, от *** против решение № 216/15.07.2024 г. по гр. д. № 748/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Г. М., че ищците П. И. А., от *** и Ц. И. Ц., с ЕГН **********, от ***, са собственици на основание наследяване от праводателя М. М. Г., починал на *** на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18281/08.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6557 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца и от поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-281/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 32782 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ.

Хайредин, обл. Враца, и двата с предишен идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-281/08.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 39339 1 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца, с номер по предходен план - 102002, а съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *** – нива от 39.385 дка, трета категория, в местността „***“, имот №102002, по плана за земеразделяне на с. ***, обл. Враца. С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК като незаконосъобразен констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот – земеделска земя, придобит по наследство и давностно владение № 143, том – 8, рег. №7135, дело 1032 от 16.07.2007г. на нотариус В. М., рег.№*** на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Козлодуй, в частта, в която М. Г. М., е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-281/08.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6557 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца и от поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД18-281/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 32782 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ. Хайредин, обл. Враца, и двата с предишен идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-281/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 39339 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, при категория на земята - трета, в местността „***“, с. ***, общ. Хайредин, обл.

Враца, с номер по предходен план - 102002, а съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

*** – нива от 39.385 дка, трета категория, в местността „***“, имот №102002, по плана за земеразделяне на с. ***, обл. Враца, останал в наследство от праводателя М. М. Г., починал на *** на П. И. А. и Ц. И. Ц.. Със същото решение е осъден М. Г. М. да заплати на П. И. А. и Ц. И. Ц., сума в размер на 829,30 лева, представляваща направените по делото разноски.

Жалбоподателя обжалва решението изцяло, като намира същото за необосновано и незаконосъобразно. При постановяване на решението, съдът обсъдил погрешно събраните по делото доказателства, вследствие на което постановил неправилен съдебен акт. Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1 от 2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Безспорно, ако всеки от съсобствениците е имал правната възможност да се ползва от общия имот, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, и че ако се опитат да я упражнят, те ще бъдат отблъснати от владелеца. Счита се, че лицето е отнело 2 владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин. Аналогичен е и случаят когато другите съсобственици не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин, който показва, че го счита за свой - Решение № 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I. г.о.. В настоящия случай били спазени и двете изисквания на закона. С решение № 15001/15.10.1999 г. на ОСЗ - Козлодуй, на наследниците на М. Младенов Г., било възстановено правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот № 102002 - представляващ нива от 39.385 дка., находящ се в землището на село Хайредин, местността „***". След решението на ОСЗ Козлодуй и независимо, че собствеността на нивата е възстановена на общия наследодател на страните, те били във владение единствено на М. Г. М., който ги ползвал и добивал реколта от тях. Първоначално той обработвал нивите лично, а в последствие наемал хора и техника за обработка на имота. Този факт, бил добре известен на останалите наследници, сред които и майката на ищците - С. Б., но нито един от тях нямал желание да се грижи за имота, поради което никой не оспорвал владението, което ответника осъществил над имота през годините. Впоследствие ответника сключвал договори за аренда за имота, като арендното плащане за целия срок на договора било заплащано единствено на М. М., който до настоящия момент не предоставил парични средства на нито един от останалите наследници, сред които ищците и техния наследодател. Не споделя извода на съда, че М. М. не е уведомил съсобственика С. Б., че се е снабдил с документ за собственост. Напротив, от показанията на всички свидетели се доказало, че М. М. уведомил останалите наследници, сред които и наследодателя на ищците - С. Б., както за това, че счита земеделската земя за своя, така и за обстоятелството, че се е снабдил с документ за собственост. Това било причината същата до смъртта си през 2014 г. да не подаде иск за отмяна на КНА по отношение нейните идеални части от имота. Това било и причината наследниците на С. Б. ищците П. И. А. и Ц. И. Ц., да не подадат иск заедно с И. А. И. през 2017г., въпреки, че били уведомени за делото. Доказа се и обстоятелството, че владението е манифестирано от ответника на ищците за което свидетелствали дори доведените от тях свидетели - Р. И. и Д.

Г.. В разпита си като свидетел Р. И. на няколко пъти заявила, че през годините ответника многократно отблъсквал ищците, като не им позволявал да ползват, владеят или влизат в имота. Също така не им давал и рента. Съда следвало да даде вяра на тези показания, защото този свидетел бил част от наследниците на общия наследодател, на който била възстановена земята съгласно решението на ОСЗ - Козлодуй и отлично бил запознат с отношенията между страните и споровете им за този имот. Освен това тя свидетелствала за обстоятелства, които възприела лично. В показанията си тя заявявала, че през годините Ц. и П. не обработвали земите, защото не ги получили, не им били дадени от М. М. – ответникът. Ответника не ги допуснал до земите им. Аналогични били и показанията на свидетелката Д. Г., която заявила, че Ц. и П. не ползват нивата, като спора бил с М., какво им се полага по наследство, М. отричал това наследство, Ц. и П. не получавали рента. Съда следвало да даде вяра на показанията на тези свидетели, защото те били част от наследниците на общия наследодател и отлично запознати с отношенията между страните и споровете им за имота, а и свидетелствали за факти и обстоятелства, които са възприели лично. В този смисъл били и 3 показанията на доведените от жалбоподателя свидетели С. Т. и В. Т.. Предвид гореизложеното, безспорно било, че първоначално наследодателя на ищците, а впоследствие и самите ищци не са имали достъп до имотите, не са допускани да ги обработват и не са получавали рентата за тях. Това било достатъчно основание да се приеме, че ответника е демонстрирал намерението си за своене и в същото време отблъсквал майката на ищците, а впоследствие и самите ищци. От своя страна, ищците също не твърдят да са имали достъп до имотите или да са ги ползвали, поради което следвало да се приеме, че ответника е изпълнил изискванията на закона и ползвайки целия имот преобърнал държането на идеалните части на ищците и техния наследодател във владение в резултат на което станал собственик на целия имот.

Счита, че иска е недопустим и незаконосъобразен, тъй като след снабдяването си с КНА през лятото на 2007г., ответника М. М. уведомил наследодателя на ищците - майка им С. Б. за издадения нотариален акт и тя не възразила. Същата била жител на с. Хайредин, живяла поС.но в селото и доколкото ответника също живее в селото, се срещали често. М. и С. поддържали добри и приятелски отношения до смъртта й на ***, като в разговорите им тя му казала, че е споделила и с децата си за издадения КНА за имота. Срока за предявяване на иска бил пет годишен, поради което изтекъл на 25.02.2019 г., а доколкото иска е заведен след тази дата, същия се явявал недопустим и незаконосъобразен.

Съобразно закона и съдебната практика, правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се считал за верен до доказване на противното, като тежестта за неговото оборване се носела от оспорващата страна (Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тьлк. дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). Следвало да се приеме, че намерението за своене е установено категорично. Това намерение било демонстрирано още с предприемането на действия по снабдяване с КНА № 143, том 8, нот. дело № 1092 от 16.07.2007г. на нотариус № *** В. М., за собственост на имота по давност и уведомяването на ищците за неговото издаване. В случая, придобивна давност в полза на ответника М. М., която е констатирана от нотариуса издал нотариалния акт изтекла още през 2007 г.. В проведеното нотариално производство, същия разпитал свидетели и след като се убедил в достоверността на показанията им, го признал за единствен собственик на имотите на основание давностно владение. Доведените от М. М. свидетелите са негови съселяни, които отлично са запознати с имотите и факта, кое е лицето което се грижи за тях и ги обработва.

Част от тях били разпитани и пред съда и потвърдили казаното пред нотариуса преди 15 години, а имено: че и тогава и сега имотите се ползват единствено от М., който ги обработва без прекъсване и без да плаща рента на някой от наследниците. Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива в случая не се установявали, а други действия, вън от ограничително посочените - като устни, писмени, нотариални, фактически смущения на владението, извършвани от собственика, не могли да прекъснат течението на започналата 4 придобивна давност. Така от момента в който М. М. владял процесните имоти - началото на 2000-та година, до момента, в който владението му било смутено с предявяването на иска, изтекъл срок от 23 години, през които както ищците, така и наследодателя им могли да предприемат действия за защита на правото си на собственост, но не го сторили. Предвид гореизложеното, М. М. станал собственик на целия имот, тъй като в негова полза изтекла абсолютната придобивна давност по отношение на процесния имот. Същия необезпокоявано владял имота повече от 20 г. със съзнанието, че е негов пълноправен и единствен собственик. Владението му било явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно упражняване на фактическа власт върху целия имот с намерение за придобиване на вещно право на собственост на целия имот, като ищците били наясно с това. Показателно за това било дори обстоятелството, че КНА е издаден през 2007г., а иска бил подаден през 2022 г.. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентирали давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобивало с непрекъснато владение в продължение на 5 години (чл. 79, ал. 2 ЗС). В настоящия случай били налице и двете хипотези на чл. 79 СК за придобиване на имот по давност, тъй като М. М. ползвал имота самостоятелно повече от 20 години, през които само той получавал рентата за имота и не предоставял част от нея на останалите наследници на М. Г.. Следователно М. Г. М. придобил имотите по давност, като от снабдяването му с КНА на 16.07.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 05.07.2023г. изтекли 16 години, т.е. той владял и ползвал имотите повече от 10 години, каквото било изискването за придобивна давност съгласно разпоредбите на ЗС. През тези години ищците не предприемали действия за оспорване на нотариалния акт или за нарушаване на владението му, поради което ответника придобил имотите по давност.