Решение № 260119 от 24.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260119 гр.Пловдив 24.09.2020г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№937/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

Обжалвано е решение №679/25.02.2020г. по гр.д.№14542/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в,с което е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно построените в имота сгради,както и позиционираните в недвижимия имот автомобили,тъй като същите пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоначалното производство.Счита,че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови ново,като се уважи изцяло първоначално предявеният иск и ответниците бъдат осъдени да премахнат сградите в имота,както и леките автомобили.

Въззиваемите считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и молят същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.****,като цялата площ на имота е 11882кв.м.Собственик на процесния имот бил Д. П. Т.,който с нот.акт за дарение на недвижим имот

№195/10.01.1996г. подарил на сина си Д. Д. Т. и дъщеря си Е.Д.С. по ¼ ид.част от имота,а на внуците си Д. Т. Т.,А. Т. Т.,М. П. Д. и Г. П. Т. подарил по 1/8 ид.част от процесния имот,съставляващ нива с площ от 11882кв.м.,четвърта категория,находяща се в гр.****,масив 101,парцел 2 по плана за земеразделяне на гр.****.

С нот.акт №166/14.02.1997г. бил сключен договор за замяна на недвижим имот,с който Д. Т. Т.,А. Т. Т.,М. П. Д. и Г. П. Т. прехвърлили на Г. Т. Г. и Г. И. Г. собствените си идеални части,а именно 4/8 от процесния недвижим имот,а в замяна получили лек автомобил „Форд Орион“.

С договор за дарение на недвижим имот по нот.акт №158/02.07.1999г.Г. Г. и Г. Г. подарили 1/20 ид.част от своите 10/20 ид.части от процесния имот на И.Т.И. и на същия ден с нот.акт №159/02.07.1999г. продали на И.Т.И.-ищеца в настоящото производство-останалите 9/20 ид.части от процесния недвижим имот.Ответниците в производството,а в настоящото производство въззиваеми са направили възражение относно нищожност на прехвърлителната сделка на 1/20 ид.част като дарение и на 9/20 ид.части като продажба на недвижимия имот,като считат ,че тези сделки заобикалят закона.Първоинстанционния съд е отговорил на това възражение,като правилно е счел,че така извършените сделки дарение и продажба съобразно константната практика на ВКС не противоречат на закона и не го заобикалят,тъй като нито една от извършените сделки не попада в забранителен режим от законова страна,поради което не е налице нищожност на така извършените сделки.Следователно същия се явява собственик на процесната ½ ид.част от имота.

От представените скици на имота се установява,че нивата,съставляваща парцел 2 в масив 101 съответства на поземлен имот с идентификатор ***,като в имота са заснети две сгради:жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 69кв.м. с идентификатор *** и стопанска сграда на един етаж с площ от 59кв.м. и идентификатор ***.В първоинстанционното производство е била назначена СТЕ,от чието заключение се установява,че най-напред по отношение на имота не са предприемани действия относно смяна на статута на имота от такъв в земеделска земя в парцел за строителство.Освен това се установява,че в южната половина на имота,където се намират заснетите къща и стопанска сграда е налице ограда около пространството,което се използва от ответниците,като площта на това пространство е около 1386кв.м.Видно от представените по делото доказателства така установените постройки в имота са незаконно построени и по отношение на същите има издадени протоколи за събарянето им от страна на органите на общината.Видно е също така,че така извършеното строителство на тези сгради не може да се узакони или да попадне в режим на търпимост.

В първоинстанционното производство са били разпитани свидетели от страна на ищеца св.М. Т.И.,която е негова сестра и св.С. Н. Р.,която е без родство,като и двете сочат,че още към момента на закупуването на имота от страна на ищеца,сградите са били построени и в имота е имало автомобили,които пречат да се засее нивата.От показанията на св.И. Д. М. и св.М. Г. М.,които са от страна на ответниците ,се установява,че постройките са строени много отдавна,тъй като там са гледани крави,а впоследствие са стегнати и са пригодени за живеене,но се установява,че за същите няма издадени строителни книжа и документи,а автомобилите са там,тъй като ответника е **** по професия.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и да постанови ново,с което да уважи исковата претенция поради следното:При предявяване на негаторен иск на доказване подлежи освен правото на собственост върху имота,така и действията ,с които ответника пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. От събраните по делото доказателства се установява,че на първо място построените сгради в имота пречат на ищеца,тъй като същите са оградени с ограда и не е възможно да се влезе в ограденото от ответниците пространство,поради което е ограничено неговото право на собственост върху тази част от имота.Освен това паркираните автомобили също ограничават действията на ищеца относно упражняването правото си на собственост,тъй като същите са паркирани в имота и не разрешават ползването на имота в пълния му обем в тази част,където са поставени.На следващо място следва да се отбележи,че за сградите липсват всякакъв вид строителни книжа и документи,поради което същите са построени незаконно и не подлежат на узаконяване,което е видно от представената по делото преписка от общината,а така също не подлежат и на търпимост по смисъла на ЗУТ.Следователно единствената възможност за ползването на имота в пълния му обем от страна на ищеца,тъй като имота е в съсобственост с ответниците,е събарянето на сградите и извеждането на автомобилите от имота,за да не е налице пречка в ползването му.Имота е съсобствен в идеални части,поради което не може да се установи точно кой от съсобствениците коя част от имота ползва,без да е извършено реално разпределение на правото на ползване.В допълнителното заключение на в.л.Г. се сочи,че сградите са построени съобразно Наредба №2 от 20.05.1993г.,но така осъщественото строителство е извършено без знанието и съгласието на съсобственика,както и без представяне на законоустановените строителни книжа.Следователно исковата претенция се явява основателна и настоящата инстанция следва да отмени решението на районния съд и да осъди ответниците да премахнат незаконно построените сгради,както и да премахнат позиционираните в имота леки автомобили.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от жалбоподателя и за двете инстанции и такива са направени от него за заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и за въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 6330лв.,които следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ решение

№679/25.02.2020г. по гр.д.№14542/2018г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с,с което е отхвърлен предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС,предявен от И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.П. против Е.Д.С. с ЕГН-********** и И.Н.С. с ЕГН-********** *** за премахване на построените в имота сгради,както и позиционираните автомобили и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.Д.С. с ЕГН-********** и И.Н.С. с ЕГН-********** *** да премахнат построените в имота сгради,както и позиционираните автомобили,за да може И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.П. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.

ОСЪЖДА Е.Д.С. с ЕГН-********** и И.Н.С. с ЕГН-********** *** да заплатят на И.Т.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:*** чрез адв.Д.П. направените от него разноски по делото пред двете инстанции в размер на 6330лв./шест хиляди триста и и тридесет лв./ за платено адвокатско възнаграждение и д.т.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател:

Членове: