Определение № 548 от 27.06.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 408/2022
- Вид
- Определение № 548
- Подписан
- 27.06.2022
- В сила
- 27.06.2022
- Състав
- Теменуга Иванова Стоева, Павлина Нейчева Паскалева, Георги Методиев Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.21 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548 гр. гр. Добрич, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменуга Ив. Стоева
Членове:
Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20223200500408 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр.чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1808/20.05.2022 г. по вх. регистър на РС Б., подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Панайот Волов“ №29 ет.3 срещу Разпореждане №411 от 05.05.2022г., постановено по ч. гр. д. №215 по описа за 2022 г. на РС Б., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СТ. Д.
Г., ЕГН **********, от с.С., община Б., ул.“***“ №2 за присъждане на парични задължения, както следва: 400 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и СТ. Д. Г. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга; 26,72 лв. представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2020г. до 13.02.2021г.;
165,28 лв. представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, 60,00 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; 53,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2021г., 1 които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 202527341 с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и приложение №1 към него от 01.06.2021г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по подаденото заявление.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. №215/2022 г. на Районен съд Б. е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 202527341 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СТ. Д. Г., ЕГН ********** за сумите, както следва: 400 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и СТ. Д. Г. и платена на заемодателя от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дълга; 26,72 лв. представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2020г. до 13.02.2021г.;
165,28 лв. представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, 60,00 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; 53,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2021г., които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 202527341 с договор запокупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020г. и приложение №1 към него от 01.06.2021г., както и за направените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.
9 и т. 12 от заявлението, с оглед на което се установява, че правопораждащите юридически факти, от който произтичат предявените права са сключения между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и заявителя договор за покупко-продажба на вземания от 01.06.2021г., произтичащи от 2 договора за предоставяне на поръчителство от 20.10.2020г., сключен между "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и СТ. Д. Г., и обезпечаващ изпълнение на задължението на последния по Договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и СТ. Д. Г.. Посочените договори са представени със заявлението.
За да отхвърли заявлението, предмет на частната въззивна жалба, заповедният съд е приел, че не са представени доказателства, установяващи материалната и процесуалната легитимация на заявителя.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.21 т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
В т. 2. б. на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 21.10.2020 г. между 3
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и СТ. Д. Г., обезпечаващ изпълнение на задължението на последния, възникнало по силата на сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г., в качеството му на заемодател, съответно договор за прехвърляне на вземането в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“. Твърди се, че заемателят не е погасил задължението по кредита като "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е заплатило всички негови задължения към кредитодателя, което обосновава правото на заявителя да встъпи в правата му, вкл. да претендира дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
От представения със заявлението Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2022 г., както и Договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на СТ. Д. Г. кредит в размер на 400 лева, подлежащ на връщане на 16 месечни вноски от по 26,67 лева, или общо следва да бъде погасена сумата от 426,72 лева. Възнаграждението на поръчителя "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е определено на 10,33 лева месечно или възлиза общо 165,28 лева, като месечната сума е дължима на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно представения погасителния план по договора за кредит.
В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/.
При това незаконосъобразно районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 400 лв. – главница по договор за паричен заем №3956965, сключен на 21.10.2020 г.; 26,72 лв. представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2020г. до 13.02.2021г. и мораторна лихва в размер на 53,20 лв. за периода от 01.11.2020г. до 26.04.2022г. В тази част разпореждането следва да бъде отменено и разпоредено издаването на 4 заповед за изпълнение за посочените суми.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство:
Видно от приложения Договор за потребителски кредит и погасителен план към него „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на СТ. Д. Г. кредит в размер на 400 лева за срок от 16 седмици при условията на фиксиран лихвен процент. Съгласно уговореното в договора, длъжникът следва да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, банкова гаранция с бенефициент – заемодателя или договор за предоставяне на поръчителство, сключен с одобрено от заемодателя дружество – поръчител.
Със сключения възмезден договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020г. СТ. Д. Г. се е задължил за срока на ползване на кредита да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер на 10,33 лева месечно или общо сумата от 165,28 лева.
Съгласно извършена служебна справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Доколкото законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност (арг. от чл.145, ал.2 от ЗЗП), в конкретния случай приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.
С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма ( чл.138, ал.1 от ЗЗД).
Отношенията между поръчителя и длъжника се уреждат според правилата на договора за поръчка, в конкретния случай – договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020 г.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 21.10.2020г. в частта, в която е договорено възнаграждение е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради следните съображения:
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при 5 тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
Безспорно кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по договора за кредит.