Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 13.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
403/2009
Подписан
13.11.2009

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 29, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 219, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.167 · Търговски закон
  • чл.226 · Търговски закон
  • чл.231 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

10

Година

27.02.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.17

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20075100600279 по описа за

2007 година

С присъда № 99/18.09.2007 г., постановена по НОХД № 972/2006 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Р. Т. Р. от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че месец октомври 2001 в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К. Т. А. от гр.Кърджали, с ЕГН **********, че ще му прехвърли /джироса/ 700 броя поименни акции, с право на глас, от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 7 000 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК.

С присъдата е отхъврлен и предявеният от К. Т. А. от гр.Кърджали, с ЕГН ********** срещу подсъдимият Р. Т. Р. от гр.Кърджали, с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, в размер на 8000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на 7000 лева и неимуществени вреди в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2001 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и като такава следвало да бъде отменена, тъй като обвинението било доказано по несъмнен и безспорен начин. При наказателноправната измама, предмет на рÓзглеждане по настоящото дело, деецът, за да постигне крайната цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, въздействал първо върху измаменото лице, създавайки в съзнанието му неверни представи относно определени факти от действителността, свързани с основанието или условията, при които последния ще осъществи акт на имуществено разпореждане. В тази връзка един от релевантните факти за доказване по делото бил характера и съдържанието на заблуждението, създадено от подс.Р. в съзнанието на А. В настоящия случай в обвинението било посочено, като съдържание на заблуждението, обещание от страна на подсъдимия, че ще прехвърли на св.А. собствеността върху 700 /седемстотин/ броя поименни акции, част от капитала на дружеството "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, срещу сумата от седем хиляди лева, представляваща тяхната стойност по номинал. Обстоятелствената част и диспозитивът на обвинението не могли да бъдат други, освен така, както били посочени в обвинителния акт и постановлението за привличане по чл. 219, ал.1 от НПК, тъй като се основавали на установените факти по делото, сочещи към онова съдържание на заблуждението, каквото е било изградено от подсъдимия в съзнанието на измаменото лице /св.А./. А доказателствата по делото водели към извода, че подсъдимият, за да набави за себе си имотна облага, обещал на св.А. прехвърляне на поименни акции, а не - прехвърляне на временно удостоверение, издадено на основание чл.167 от ТЗ. Извън последното, следвало да се посочи, че удостоверение № 00026, издадено на името на Р. Т. Р. от "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, което подсъдимият предал на св.А., заедно с пълномощното от 18.10.2001г., нотариално заверено на 19.10.2001г., не носело формалните белези на временно удостоверение. В разпоредбата на чл.11 от Устава на "Рила-98"-АД, гр.Кърджали /приобщен като доказателство към делото/ било посочено, че за да бъде такова, удостоверението следва да носи изрично означението -"Временно удостоверение", а в самото съдържание следвало да се отбележат броя на записаните акции от акционера. В приложеното по делото удостоверение № 00026, първо - не се съдържа наименованието временно и, второ, което било по същественото, в него било посочено, че подс.Р. Р. притежавал (а не е записал) 700 /седемстотин/ бр. поименни акции от Акционерно дружество "Рила-98", гр.Кърджали. Важно доказателство за характера и съдържанието на заблуждението, което подс.Р. възбудил у св.А., се съдържало и в т.1 от диспозитива на пълномощното от 19.10.2001г., където било посочено, че подсъдимият е упълномощил св.А.: "да управлява притежаваните от мен 700 /седемстотин/ броя поименни акции, с право на глас от капитала на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали....". Обстоятелството, че, към м. октомври 2001г., а и понастоящем от "Рила-98"-АД, гр.Кърджали, не са били емитирани реално поименни акции, по никакъв начин не означавало, че липсвало заблуждението, като елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, така както било посочено в обвинението, защото, дори и удостоверение № 00026 да се приеме като временно, то, последното, като ценна заповедна книга, било основание за получаване на акции от лицето, на името на което е било издадено или от лицето, на което е било прехвърлено /джиратар/ - по аргумент на чл.187, ал.2, вр. чл. 185, ал.2, вр. чл. 167, ал.2 от Търговския закон.

Според обвинението, св.А. е могъл да бъде заблуден и поради това, че към момента на сключване на договора между него и подс.Р. за прехвърляне на акциите, притежание на последния, представляващи част от капитала на "Рила-98"-АД, гр.Кърджали /а също и преди 2001г. и след това/, уставът на акционерното дружество не е забранявал прехвърляне на поименни акции и временни удостоверения на трето лице-неакционер. Следвало е да се спази само точно установен ред за прехвърляне - такъв, какъвто бил посочен в чл.17 от устава. Забраната по чл.13, ал.6 от същия устав, на която се позовава подсъдимия в обясненията си, подкрепени в тази им част и от показанията на св.Колева и св.Дюлгеров, касаело само публичното предлагане на акции, което обаче се извършвало по друг ред, установен в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /обн. ДВ, бр. 114 от 30.12.1999г./, който не дерогирал прехвърляне на акции или временни удостоверения по реда на чл. 17 от устава.

Събраните доказателства, сочещи, че е налице извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна, били напълно достатъчни, за да доведат съда до извода, че подс.Р. е виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен. Така от гласните доказателства - показанията на свидетелите - св. К. А., св. Ив. Василев, св. Н. Чавдаров, се установявало времето /периода/ и мястото на сключване на договора между Р. и св.А., с предмет - прехвърляне на 700 бр. поименни акции, собственост на подсъдимия, представляващи част от капитала на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали; фактът, че подс.Р. е обещал на св.А. да предприеме необходимите действия по прехвърлянето/джиросването/ на акциите; фактът, че пълномощно, от дата 18.10.2001г., нотариално заверено на 19.10.2001г., е било издадено, за да послужи като гаранция, че ще бъде спазен формалния ред за прехвърляне на акциите от подсъдимия. Датата на изготвянето му съвпадала с периода на сключване на договора между Р. и А. Обстоятелството, че писменото пълномощно било изготвено от подсъдимия само, за да затвърди неверните представи в съзнанието на св. А., че ще му бъдат прехвърлени на последния 700 бр. поименни акции, се извеждало, освен от показанията на св.А., но и от показанията на св. Колева, а също и в писмо на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, с изх. № 86/2006г., от които ставало ясно, че подс.Р. дори не е уведомявал СД на дружеството, за изготвянето на писменото пълномощно от 18.10.2001г. Близо четири години по-късно, на 18.02.2005г., подсъдимият уведомил писмено изп. директор /св.Колева/, но за оттеглянето на пълномощията дадени на св.А.;

Доказателство, подкрепящо извода, че подсъдимият е обещал на св. А. да извърши надлежните действия по прехвърлянето на акциите, а не само да го упълномощи за доверително управление, било и обстоятелството, че оригиналът на удостоверение №00026 бил предаден от подсъдимия на св. А., заедно с изготвяне на пълномощното. Ноторно било обстоятелството, че, за изпълнение на договор - с предмет само доверително управление на поименни акции и представляване на акционера /притежателя им/ пред ОС на дружеството, на упълномощения не му бил нужен оригинал на такова удостоверение/, а само писмено пълномощно - по аргумент на чл.226 ТЗ; Заплащането от А., по сметка на подсъдимия в банка "ДСК"-ЕАД, клон -Кърджали, на сумата от 7 000 лева, представлявала номиналната стойност на 700 броя акции. Последната парична сума представлявала и размера на причинената вреда на св.А., респ. - размер на получената от подсъдимия имотна облага, поставена, като цел при въвеждането в заблуждение на св.А.

Доказателствата, обосноваващи субективната страна на извършеното от подсъдимия Р., престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, а именно, че при сключването на договора със св. А., първият не е имал никакво намерение да изпълни задълженията си по този договор, се извеждали от: Показанията на св. Колева, св. Дюлгеров и св. Чавдаров - всички членове на СД на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, в периода 2001г.-2005г. /а и понастоящем/, от които било видно, че подс. Р., в периода 2001г. - 17.02.2005г./датата на оттеглянето на пълномощното/, не бил уведомявал писмено /а дори и устно/ СД на дружеството за намерението си да прехвърли акциите на св.А. - така както изисква чл.17, изр. 3-то от Устава; Оттеглянето на пълномощията, през м. февруари 2005г., от упълномощителя /подс. Р. /по договор/ пълномощно/ от 18.10.2001г., не е било съпроводено с връщане на св.А. на сумата от седем хиляди лева, въпреки, че подсъдимият не е имал никакво основание да задържа и/или прихваща в такъв (или част от такъв) размер сума, защото през периода 2001г.-2005г., а и от създаването си - до 2007г., "Рила-98"-АД, гр. Кърджали не било изплащало дивиденти на своите акционери, респ. св.А., като пълномощник, съгласно т.2 от договора /пълномощното/ от 18.10.2001г., не бил получавал нито лев такъв дивидент. В тази връзка несериозна изглеждала версията на подсъдимия, че той имал намерение да върне парите на св.А., още с оттеглянето на пълномощното, но пострадалият отказвал да си получи парите и освен това Р. не знаел личните му данни, за да откриел сметка в банка, на която да ги преведе. Тази версия се отпровергавала от факта, че личните данни на К.А., при положение, че подсъдимият не е имал намерение да го мами, са могли да бъдат взети от пълномощното, с дата 18.10.2001г.. Все в тая връзка, как следвало да се обясни и факта, че е била открита сметка № 13456226, на името на св.А. в банка "ДСК"-ЕА─, гр. София, клон-Кърджали, от 29.01.2007г. /след започване на съдебното производство по НОХД 972 от 2006г., на КРС/, по която е била внесена сумата от седем хиляди лева.

Макар и да имало гражданскоправен /търговски и облигационен/ елемент в отношенията между св.А. и подс.Р., не можело да се приеме аргумента, че е налице гражданска измама /чл. 29, ал.1 ЗЗД/, тъй като събраните по делото доказателства сочели, че целта на подс.Р. не е била само сключването на договора със св.А., без намерение за изпълнение /където свършвала гражданската измама/, но и преследване на користна цел - да набави за себе си имотна облага /в случая поставената от подсъдимия цел е била постигната/. Тази користна цел в съзнанието на подсъдимия била водеща при сключването на договора. Освен това на св. А., /като страна по същия договор и измамено лице/ била причинена имотна вреда, а последната не била задължителен елемент при гражданската измама.

Поради изложеното, се иска да бъде отменена оправдателната присъда на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдмият Р. Р. да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършено престъление по чл.209, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказние „лишаване от свобода”, към средния размер, предвиден в санкционната част на същата норма, отчитайки съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста.