Определение № 164 от 11.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20252001000143 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частната жалба на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Будапеща“ № 17, ет. 4, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 – адв. Г. В. против Определение № 652 от 16.07.2025 г., с което Бургаският окръжен съд е прекратил пред себе си производството по търговско дело № 20252100900237/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Бургаския районен съд.

Делото е образувано по иск на жалбоподателя против „Булгариен Директ Райзен“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, хотел Приморец за заплащане на сумата от 8308,50 лева, представляваща възнаграждение по договор от 21.06.2012 г. за разрешаване използването на музикални и литературни произведения - обект на авторски права чрез публичното им възпроизвеждане, дължимо за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 7710,17 лева, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 27.06.2025 г., и законната лихва от завеждането на делото до окончателно изплащане.

Жалбоподателят Сдружение „Музикаутор“ е подал частна жалба, с която моли за отмяната на определението като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че предвид цената 1 на иска, която е под 25000 лева, облигационният спор е подсъден на районен съд – по аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК. Съдът не съобразил, че спорът е за защита на авторски права и подлежи на разглеждане от окръжен съд според специалната разпоредба на чл. 96 от ЗАПСП.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима – тя е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Тъй като атакуваното определение е постановено преди конституирането на ответника (не е извършена размяна на книжа по чл. 367 от ГПК), настоящото производство се развива едностранно.

За да се произнесе по същество, съдът приема следното:

Ищецът Сдружение „Музикаутор” се легитимира като организация по чл. 94а, ал.2 от ЗАПСП за управление на авторски права, регистрирана в Министерството на културата.

В това си качество ищецът сключил с ответника „Булгариен Директ Райзен“ ЕООД договор от 21.06.2012 г. за разрешаване използването на музикални и литературни произведения - обект на авторски права чрез публичното им възпроизвеждане срещу заплащане на възнаграждение.

Предявеният иск е за сумата от 8308,50 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г., ведно с обезщетение за забава.

Повдигнатият спор се основава на регламентиран понастоящем в чл. 58 от ЗАПСП. неизпълнен договор,

Разпоредбата на чл. 96 от ЗАПСП предвижда, че споровете по този закон са подсъдни на окръжен съд. Не е проведено разграничение дали нарушенията на авторските права имат договорен или извъндоговорен характер. Следователно регламентираната специална подсъдност по чл. 96 от ЗАПСП важи и за настоящия иск, тъй като неизпълненият договор има за предмет използване на произведения с авторски права.

В същия смисъл има формирана съдебна практика – виж напр.:

Определение № 3190 от 10.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3200/2024 г. на САС и Определение № 2899 от 11.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2866/2024 г. на САС;

Решение № 10 от 03.02.2014 г. по т.д. № 1514/2013 год. на ВКС, І търг. отд..

Родовата подсъдност по чл. 96 от ЗАПСП не важи единствено по вътрешни спорове между организациите за колективно управление на права и 2 техните членове във връзка с изпълнението на отчетните сделки за полученото по договорите за управление на авторски права.

Ето защо въззивният съд приема, че исковото производство неправилно е било прекратено с изпращане на делото по подсъдност на районен съд. Това налага отмяната на обжалваното определение и връщането на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 652 от 16.07.2025 г. за прекратяване на търговско дело № 20252100900237 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Бургас и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20252001000143 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частната жалба на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Будапеща“ № 17, ет. 4, със съдебен адрес гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 – адв. Г. В. против Определение № 652 от 16.07.2025 г., с което Бургаският окръжен съд е прекратил пред себе си производството по търговско дело № 20252100900237/2025 г. и е изпратил делото по подсъдност на Бургаския районен съд.

Делото е образувано по иск на жалбоподателя против „Булгариен Директ Райзен“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, хотел Приморец за заплащане на сумата от 8308,50 лева, представляваща възнаграждение по договор от 21.06.2012 г. за разрешаване използването на музикални и литературни произведения - обект на авторски права чрез публичното им възпроизвеждане, дължимо за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 7710,17 лева, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 27.06.2025 г., и законната лихва от завеждането на делото до окончателно изплащане.

Жалбоподателят Сдружение „Музикаутор“ е подал частна жалба, с която моли за отмяната на определението като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че предвид цената 1 на иска, която е под 25000 лева, облигационният спор е подсъден на районен съд – по аргумент от чл. 104, т. 4 от ГПК. Съдът не съобразил, че спорът е за защита на авторски права и подлежи на разглеждане от окръжен съд според специалната разпоредба на чл. 96 от ЗАПСП.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за допустима – тя е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Тъй като атакуваното определение е постановено преди конституирането на ответника (не е извършена размяна на книжа по чл. 367 от ГПК), настоящото производство се развива едностранно.

За да се произнесе по същество, съдът приема следното:

Ищецът Сдружение „Музикаутор” се легитимира като организация по чл. 94а, ал.2 от ЗАПСП за управление на авторски права, регистрирана в Министерството на културата.

В това си качество ищецът сключил с ответника „Булгариен Директ Райзен“ ЕООД договор от 21.06.2012 г. за разрешаване използването на музикални и литературни произведения - обект на авторски права чрез публичното им възпроизвеждане срещу заплащане на възнаграждение.

Предявеният иск е за сумата от 8308,50 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г., ведно с обезщетение за забава.

Повдигнатият спор се основава на регламентиран понастоящем в чл. 58 от ЗАПСП. неизпълнен договор,

Разпоредбата на чл. 96 от ЗАПСП предвижда, че споровете по този закон са подсъдни на окръжен съд. Не е проведено разграничение дали нарушенията на авторските права имат договорен или извъндоговорен характер. Следователно регламентираната специална подсъдност по чл. 96 от ЗАПСП важи и за настоящия иск, тъй като неизпълненият договор има за предмет използване на произведения с авторски права.

В същия смисъл има формирана съдебна практика – виж напр.:

Определение № 3190 от 10.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3200/2024 г. на САС и Определение № 2899 от 11.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2866/2024 г. на САС;