Протоколно определение № 14173 от 15.07.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 14173 гр. София, 10.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.А при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора А. Д. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Наказателно дело от общ характер № 20231110216150 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:33 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА В. Д. С., явява се, доведена от органите на РД „Охрана“.

В залата се явява определеният да оказва правна помощ на подсъдимата в настоящото производство защитник - адв. Й. П., редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

Пострадалата свидетелка съгласно обвинителния акт Г. Ц. Ц., редовно уведомена чрез повереника си адв. М., не се явява.

В залата е явява упълномощеният й повереник адв. П. М. от САК, редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

ПОДСЪДИМАТА: Знам за какво е делото. Получила съм разпореждане за насрочване на делото и обвинителен акт преди повече от седем дни.

Нямам против адв. П. да ми бъде назначен за служебен защитник.

АДВ. П.: Запознат съм с делото, г-жо Председател, и съм готов да поема защитата на подсъдимата В. С..

СЪДЪТ, като взе предвид становището на подсъдимата С. и на адв. П., определен за неин служебен защитник и като намери, че в настоящия случай интересите на правосъдието изискват подсъдимата да бъде представлявана от адвокат и да й бъде оказана професионална правна помощ, счете, че следва да назначи адв. П., за служебен защитник на подсъдимата в настоящето производство.

1

При тези мотиви и на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. Й. П. от САК за служебен защитник на подсъдимата В.

Д. С. в наказателното производство.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от пострадалата свидетелка съгласно обвинителния акт Г. Ц. Ц. за конституирането й в качеството на граждански ищец в наказателното производство и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в размер на 2000,00 лева. Сумата се сочи, че представлява обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди. Със същата молба е направено и искане пострадалата да бъде конституирана и като частен обвинител в настоящето производство.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила справка от ТД на НАП - София с изходящ № 10-00-6269/20.02.2024 г., по отношение на предприети изпълнителни действия за събиране на глоба, наложена на подсъдимата В. Д. С. по НАХД № 12612/2013 г., по описа на СРС, НО.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото, г-жо Съдия.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Поддържам молбите за конституиране на доверителката ми като частен обвинител и като граждански ищец.

АДВ. П.: Моля, да се даде ход на делото, г-жо Председател.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:

В. Д. С., родена на ххххххххх г. в гр. ххххххххххххх, българка, български гражданин, осъждана, неомъжена (живуща във фактическо съжителство), със средно образование, безработна, живуща в гр. София, ж.к. „ххххххххххххх, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимата правата, които има в настоящото производство в това число и правото на отвод спрямо състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

2

ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ

СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248 ОТ НПК, КАКТО И

СТАНОВИЩЕ ПО НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ОТ ПОСТРАДАЛАТА ЗА

КОНСТИТУИРАНЕТО Й КАТО ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ

ИЩЕЦ И ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ ИСК В НАКАЗАТЕЛНОТО

ПРОИЗВОДСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, за да не губим време, нямам възражение по въпросите на чл.248 от НПК с изключение на точка 4. Считам, че делото следва да бъде разгледано по реда на особените правила, а именно по реда на Глава ХХVIII НПК, доколкото наложеното на подсъдимата административно наказание глоба със съдебен акт от 28.11.2013 г. е с изтекла абсолютна давност, както и е изтекъл срок, равен на този по чл.86, ал.1, т.3 НК и в настоящето производство чл.78 от НК би бил приложим.

В тази връзка по отношение на предявения граждански иск и искането за конституиране като частен обвинител, считам, че не следва да бъдат допускани, доколкото в производството по Глава ХХVIII НПК не се допуска участието на граждански ищец и частен обвинител.

АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, делото е подсъдно на СРС. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия и съдебен заседател. По точка 5 по отношение взетите мерки за процесуална принуда нямам възражение. Нямам искане за събиране на нови доказателства и считам, че може да бъде насрочено делото за разглеждане по общия ред.

Моля да уважите искането ми за конституиране на пострадалата като граждански ищец и частен обвинител.

3

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, на първо място считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Действително няма основание за спиране на наказателното производство, но считам, че е допуснато процесуално нарушение, което е довело ограничаване правата на обвиняемата, доколкото считам, че е налице несъответствие между обвинителния акт според изискванията на чл.246, ал.2 НПК и описаното от прокурора. На първо място, отбелязвам, че съвсем бланкетно е посочено, че подсъдимата С. е демонстрирала безнаказаност и пренебрежение към установените правила, засягащи добрите нрави, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност. Впрочем, тази характеристика и конструкция, намирам за относима за немалко престъпления в НК, касаещи телесната неприкосновеност.

По този начин формирано, че всички телесни увреждания, не конкретно, а по принцип, всички следва да бъдат квалифицирани като телесни повреди по хулигански подбуди. В обвинителния акт не става ясно в какво конкретно се изразява демонстрацията на безнаказаност и пренебрежение. Отделно от това не е посочено по какъв начин пътуващите са останали възмутени. Обръщам внимание на тези обстоятелства, доколкото имено хулиганският мотив в контекста на леката телесна повреда, която се твърди да е причинена от нея, обуславя да бъде производството от общ характер, а не от частен характер. Не е посочено по никакъв начин как е стигнато до този извод. Във връзка със съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса, че посочените в момента непълноти се отнасят именно за съставомерни признаци. В тази връзка са и указанията на ТР № 2/2002 г. На второ място, доколкото е посочено, че подсъдимата е нанесла ритник с крак в областта на гръдния кош и доколкото именно чл.246, ал.2 НПК вменява задължение за посочване на начина на извършване на деянието, считам, че непосочване на обстоятелствата с кой крак, в коя област, с коя част на крака е от съществено значение за механизма от една страна, а и досежно полученото увреждане. Безспорно обвинителния акт определя предмета на доказване в настоящето производство, но в случая са изложени твърдения за един-единствен удар в затворено пространство, където безспорно движенията са ограничени, а именно автобус на градския транспорт. Считам, че тези обстоятелства са от съществено значение за обвинителната теза. В противен случай следва извода, че е без значение с кой крак и в коя област на гръдния кош е нанесено увреждането - дали в лицевата или в тази на гърба. Макар да е 4 посочено, че е установено кръвонасядане в предната дясна половина на гръдния кош, отново досежно механизма не е посочено дали това е в резултат на директен удар. Считам, че всички тези обстоятелства досежно механизма на нанасянето на удара, както и начина на получаване на увреждането, не са посочени, което поставя подзащитната ми в неведение за това в какво е обвинена. В тази връзка считам, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, което е от категорията на съществените и отстраними, доколкото се твърди подсъдимата да е причинила лека телесна повреда по хулигански подбуди, без да е посочено в какво се изразяват те. В никакъв случай не споделям виждането, че липсата на личен мотив, непременно, задължително обуславя наличието на хулигански мотив. В заключение, както с оглед правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и с оглед възможността да се извърши преценка от съда извършено ли е това твърдяно престъпление, трябва ясно да са посочени всички съставомерни признаци от състава му. Поради това намирам обвинението за неясно и допуснатото нарушение за съществено и отстранимо и попадащо в сферата на чл.249, ал.4, т.1 НПК – нарушено е правото на моята подзащитна да научи за какво престъпление е привлечена в това си качество. С оглед на това правя искане за прекратяване на производството. Що се касае за т.4, също считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, вещо лице.

Няма взета мярка за неотклонение и считам, че не са налице основания за взимане на такава. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако не приемете искането ми за прекратяване, моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание.

Досежно искането за конституиране като частен обвинител на пострадалата свидетелка, не се протИ.поставям, доколкото са налице основания за това. Не така стои въпросът според мен досежно допускането на граждански иск в настоящето наказателно производство и правя искане да не бъде приет.

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че хулиганските мотиви, по които е извършено инкриминираното деяние, ясно се извеждат на първо място от посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително присъствието на 5 множество странични лица, липса на предходни лични отношения и на провокативно поведение от страна на пострадалото лице. По отношение на неяснотата на механизма на извършеното деяние от обективна страна, то с достатъчна степен на яснота е посочен механизма му. Посочено е именно в коя област е нанесен инкриминирания удар и с какъв крайник е нанесен удара.

Константната съдебна практика приема, че е ирелевантно за обективната страна на престъплението, именно с кой крайник - ляв или десен е нанесен съответният удар.

АДВ. М.: Изцяло се присъединявам към казаното от държавното обвинение. На следващо място считам обвинението за ясно формулирано и твърдението за бланкет характер за несъстоятелно. Ясно е изведен хулиганският мотив, както и ясно е изведен механизма на осъществяване на престъплението.

В тази връзка да обърна внимание, че това, че няма възмутени граждани не се потвърждава. Константна е съдебната практика, че тези престъпления не изискват изрично изявление на тези лица.

АДВ. П.: Нямам какво да добавя.

ПОДСЪДИМАТА: И аз нямам какво да добавя.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ, след съвещание като взе предвид материалите по делото и доводите на страните, намери следното по въпросите на чл.248 от НПК:

Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и на местната подсъдност. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Съдът намира, че на досъдебното производство не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на обвиняемата или на пострадалата и това е така по следните съображения: Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на защитата за това, че обвинителният акт, внесен от прокурор при СРП, не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК, като констатираните според защитата в него непълноти представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като препятстват от една страна възможността на подсъдимата да разбере конкретно какво е повдигнатото й обвинение, а от друга страна препятстват определяне предмета на доказване в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се посочат 6 престъплението, извършено от обвиняемия според обвинението, времето, мястото, начина на извършваното му, пострадалото лице и размера на вредите, както и други данни. В настоящия случай съдът намери, че тези изисквания в достатъчна степен са удовлетворени в обвинителния акт, въз основа на който е образувано конкретното съдебно производство. В обвинителният акт е посочено мястото, времето на извършване на деянието и начина на извършването му.