Определение № 5532 от 01.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5532 гр. София, 01.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Иво Дачев като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело № 20258002101470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Д., подадена чрез адв. А. Й., срещу въззивно решение № 318 от 11.12.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 509/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 389/12.08.2024 г., постановено по гр.д. № 30/2024 г. на Районен съд – Монтана.

С първоинстанционното решение е определен режим на лични отношения между И. Д. Ж. и Д. С. Ж., от една страна, и малолетните им внучки Д. Д. Д. и Е. Д. Д., съгласно който бабата и дядото имат право да виждат внучките си от 11:30 ч. до 20:00 ч. всяка втора събота и неделя от месеца на територията на [населено място], в присъствие на майката и/или друго, определено от нея трето лице, с изключение на времето, когато майката ползва платен годишен отпуск, както и седем непрекъснати дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като се задължават да вземат и връщат децата в дома на майката.

Според жалбоподателката Д. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и преразглеждане на определения режим на лични отношения.

В изложението към касационната жалба се сочат хипотезите на чл. 280, 1 ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло фактическата обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество, да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?

2. Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото, /а именно само СПЕ/, за сметка на останалите такива – социален доклад на ДСП М., всички доказателства, събрани пред първоинстанционния съд - свидетелски показания, вкл. изявлението на представител на ДСП М. в о.с.з. и писмени доказателства, събрани в първата инстанция, представени с отговора на исковата молба?

3. Имат ли значение за режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК амбициите и желанията на молителите - възходящи от втора степен на децата по бащина линия и факта, че са лишавали децата в продължение на една година от контакти с майката и единствения жив биологичен родител, а децата са поставени в конфликт на лоялност между майката и дядото и бабата по бащина линия?

4. По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на децата като условие за определяне режим на лични контакти между тях и разширения семеен кръг по смисъла на чл. 128 СК?

5. Следва ли постановяването на режим на личните отношения на дядото и бабата с децата да бъде съобразен с факта, че същите живеят на разстояние към 380 км. и определеният режим накърнява режима на упражняване на родителските права от майката, която също има нужда да контактува с децата си?

6. Наведеният довод и твърдение от майката и становища на представители на ДСП М. за съществуваща опасност и вреда за психическото и емоционалното здраве, която е била и би била причинена на децата при самостоятелни контакти с техните баба и дядо по бащина линия, елемент ли е от критериите, които следва да бъдат изследвани при преценката на „найдобър интерес на детето/децата“, по какви точно критерии следва да се ръководи съдът и съдът длъжен ли е да приложи засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето/децата, съобразно чл. 128, ал. 1 изр. 1 СК, включително и като назначи съдебно-психиатрична и психологическа експертизи на молителите?

7. При твърдение за новонастъпили обстоятелства, след обявяване на 2 делото пред въззивната инстанция за решаване и представяне на доказателства с касационната жалба, следва ли делото да бъде допуснато до касация и това налага ли да се преразгледа допуснатият режим на контакти?

Ответниците по касация И. Д. Ж. и Д. С. Ж. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и молят да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното:

По делото е установено, че Д. и И. Ж. са баба и дядо на Д. Д. Д., родена през 2014 г., и на Е. Д. Д., родена през 2016 г. Децата са дъщери на техния син Д. Д., починал през 2022 г. Родителите на децата са разведени от 2020 г., като майката Н. Д. е създала ново семейство и има още едно дете. Двете деца живеят заедно с майка си в [населено място], докато бабата и дядото са с местоживеене в [населено място]. По сигнал на Д. и И. Ж. до ДСП Г. през 2023 г. децата са били настанявани в семейството на бабата и дядото, а след това – в семейството на техния чичо (брат на баща им). Заповедите на ДСП-Г. за настаняване са били отменени по жалба на майката и след октомври 2023 г. двете деца са се преместили в [населено място] при нея, където посещават училище и извънучилищни форми на занимания и обучение. По делото се установява, че отношенията между Ж. и Д. са силно обтегнати и конфликтни.

От назначената съдебно-психологична експертиза се установява, че двете деца са привързани и изпитват обич както към своите баба и дядо, така и към майка си. Те осъзнават напрежението между възрастните, поради което са поставени в ситуация на конфликт на лоялност: стараят се да изградят поведение, с което да покажат доброто си отношение към всички, но и да не засегнат някого, ако покажат предпочитание. Психологът е установил и наличие на непреработена травма у двете деца – те осъзнават загубата на баща си, но не са преминали през стадиите на скърбене и чувствата са потиснати.

Психологът е работил също с майката и с бабата и дядото и е установил, че те са психически устойчиви, емоционално стабилни, не съществува риск за децата да общуват с всеки от тях.

При определяне на режима за осъществяване на лични отношения на дядото и бабата с внуците съдът най-напред е посочил, че изключителен критерий за това е интересът на детето. Подходът е индивидуален и ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Децата следва да растат в нормална семейна среда, да контактуват с всеки един от близките си роднини и да не се допусне отчуждаване от близките. Съдът е съобразил изявленията в о.с.з. на майката Д.

3

Ж., която е готова да съдейства за регулярни срещи на децата с бабата и дядото, както и на бабата Д. Ж., която се концентрира повече върху поведението на майката, отколкото върху желанието за общуване с децата.

Съдът е отчел факта, че бабата и дядото живеят в друго населено място [населено място] и предвид далечното разстояние срещите не могат да бъдат особено чести. Освен това децата са ангажирани с посещаване на училище и извънучилищни занимания, а почивните дни са необходими, за да отпочинат от училищното натоварване. Според съдебния състав среща веднъж месечно в присъствието на майката или трето лице е достатъчна за поддържане на отношения с бабата и дядото и запазване на изградената емоционална връзка.

Прието е, че срещите следва да се осъществяват в [населено място] по местоживеенето на двете деца, за да не се смути установеният им режим и навици за обучение и почивка, както и за да не се утежнява с дълго пътуване ежедневието им в периода от годината, в който посещават учебни занятия.

Съдът е взел предвид изявлението на Д. Д., че не желае да бъде водена в Р. и да преспива там без своята майка, както и че бабата и дядото нямат жилище в М., затова преспиване при тях също не е подходяща мярка. Като част от режима е постановено и едноседмично гостуване през лятото при бабата и дядото в дома им, което ще даде възможност на бабата и дядото да посветят време на децата, а последните да получат от тях внимание и грижа, без опасност да се смути учебният процес. При определянето на контактите съдебният състав е обърнал внимание, че следва бабата и дядото да приемат, че децата са ангажирани със своите ежедневни отговорности в училище и не е в интерес на правилното им развитие обучението им да страда заради желанието им да ги вземат при себе си. Освен това и двете страни следва да положат усилия за нормализиране на контакта помежду си и овладяване на негативните настроения едни спрямо други, за да не поставят децата в ситуация на конфликт на лоялност.

При тези данни касационното обжалване не следва да се допуска по следните съображения:

По първия и втория въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да установи фактите по делото, да обсъди всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи на кои дава вяра и защо. Решението на съда следва да се основе на приетите за установени факти и на правилата на формалната логика. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Съдът е изследвал житейските отношения между страните въз основа на събраните по делото доказателства, включително изявленията на страните и на децата, заключението на съдебно-психологичната експертиза и ангажираните от страните писмени доказателства. Макар приложените с 4 отговора на исковата молба преписи на съдебни и административни актове от водените между страните спорове да не са обсъдени подробно, съдът се е позовал и на тях, за да установи фактите по делото, и в частност напрежението между бабата и дядото на децата от една страна и тяхната майка, от друга. Изрично е посочил, че съдебните актове от производството по ЗЗДН и тези по ЗЗДет отричат поведението на майката да е застрашавало децата. Що се отнася до становището на представителя на ДСП-М. в о.с.з. пред първата инстанция, същият не е отрекъл, а напротив – посочил е необходимостта децата да общуват с бабата и дядото. На последно място, въпреки, че въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания, той очевидно е съобразил и тях при постановяване на решението си, както и обстоятелството, че същите не водят до установяване на друга фактическа обстановка, различна от възприетата. Предвид изложеното първият въпрос не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Даденият отговор се отнася и за второто питане, в което на практика се сочат оплаквания относно необсъждане на конкретни доказателства по делото.

Третият, четвъртият, петият и шестият въпрос обобщено се отнасят до критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на децата като условие за определяне режим на лични контакти с бабата и дядото, като съдържат и питане дали изброени конкретни обстоятелства следва да бъдат съобразени. По тези въпроси с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, т.3, решение № 18 от 2020 г. по гр. д. № 2541/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60270 по гр. д. № 660/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др. последователно се приема, че под „интереси на децата“ се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено-полезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. При определяне режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо при кого живее детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството, като се ръководи от интереса на детето. Последният се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. В случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето с бабата и дядото, предоставяйки им 5 възможност да общуват с техния внук през времето, когато детето е при тях, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото, установения режим на детето на обучение и почивка, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.