Определение № 4475 от 17.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4475 гр. Варна, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501978 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. Н. П. чрез адвокат А. И. против решение № 2405 от 25.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110113650 на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 59 от ЗЗД от въззивника срещу Н. Н. К. и М. Н. К. за осъждането им да заплатят на ищеца по делото сумата от 1 080 лева, представляваща обезщетение за държането без основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на собственото му строително скеле, състоящо се от 4 броя страници, 4 броя поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 броя стабилизиращи щанги, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; както и е осъден И. Н. П. да заплати на Н. Н. К. и М. Н. К. сума в размер на 500 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил извод за наличие на право на задържане по член 91 от ЗЗД за ответниците, като не е съобразил, че не е налице никоя от изискуемите предпоставки за това, а именно: вещта е заключена от ответниците, които не са позволили на ищеца да я вземе, докато не им плати наем, тоест те са недобросъвестни държатели на вещта; ищецът е държал вещта на основание сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота, който договор е обявен за окончателен със съдебно решение, а искът на ответниците срещу ищеца за заплащане на обезщетение за това, че е държал вещи в имота им, е отхвърлен като неоснователен. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска за сумата от 1 080 1 лева.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за приемане като доказателство на решение № 1990 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 6780/2023 г. на ВРС.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат С. И., с който същата се оспорва, като същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на въззивният съд намира, че дадената правна квалификация на предявения иск от първата инстанция е неправилна. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи даване на указания на страните относно релевантните факти, разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта да ангажират съответни доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.

С оглед наведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства настоящият състав на въззивния съд намира, че искът следва да се квалифицира по член 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Във връзка с дадената нова правна квалификация на иска следва да бъде разпределена и доказателствената тежест между страните, като ищецът следва да установи следните обстоятелства: 1/ че в периода 04.03.2021 г. – 05.08.2023 г. ответниците са задържали описаното скеле и не са го върнали на ищеца; 2/ противоправно поведение на ответниците;

3/ претърпяна имуществена вреда за ищеца и нейния размер; 4/ че вредата е причинена умишлено от ответниците – че са знаели, че поведението им е неправомерно, съзнавали са, че с него ще причинят настъпване на вреда на ищеца, като са искали или допускали настъпване на вредите; 5/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и причинените вреди. Тъй като съобразно нормата на член 45, алинея 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответниците е да докажат, че не са действали виновно.

2

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

КВАЛИФИЦИРА иска по член 45 от ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

Ищецът следва да установи следните обстоятелства: 1/ че в периода 04.03.2021 г. – 05.08.2023 г. ответниците са задържали описаното скеле; 2/ претърпяна имуществена вреда за ищеца и нейния размер; 3/ че вредата е причинена умишлено от ответниците – че са знаели, че поведението им е неправомерно, съзнавали са, че с него ще причинят настъпване на вреда на ищеца, като са искали или допускали настъпване на вредите; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и причинените вреди.

Ответниците следва да докажат, че не са действали виновно.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ Че между страните е бил сключен предварителен договор на 27.01.2012 г. за довършване в груб строеж на жилищна сграда на четири етажа, находяща се в град Созопол - ул. „Крайбрежна“ № 7 и прехвъряне на обособени обекти от сградата между Н.К., Л.П. К. от една страна и И. Н. П. от друга страна;

2. Че М. Н. К. и Н. Н. К. са наследници по закон на родителите си Н.К. и Л.П. К.;

3/ Че е налице влязло на 29.06.2023 г. в сила решение № 384 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 1648 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е обявен за окончателен сключеният от 27.01.2012 г. предварителен договор между страните по делото;

4/ Че през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. строителното скеле, оставено от ищеца, е било в недвижим имот, находящ се в град Созопол - ул. „Крайбрежна“ № 7.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за умисъл на ответниците.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да изразят 3 становище по доклада и да направят доказателствени искания.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4