Акт от 14.07.2020, Районен съд - Белоградчик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 14.07.2020 г. гр.Белоградчик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Белоградчишкият районен съд втори състав

На първи юли две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Антов гр.дело № 62 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 5 500.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД.

П.Б.А. излага в предявената исковата молба : между ищцата и ответника С.И.И. е сключен договор за паричен заем на 10.04.2014 г. в размер на 5 500.00лв. Сумата е получена от ответника, за което е налице изявление на същия в договора.Крайния срок за погасяване на заема е 18 м. от датата на подписване, респ. изтекъл е на 10.10.2015г.

Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което дължи и лихва.

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 5 500.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 10.05.2019г. до оконччателното изплащане на задължението на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 256/2019г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК, не е предявил възражения в установения от закона срок.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Между ищцата

П.Б.А. и ответника С.И.И. е сключен договор за паричен заем на 10.04.2014г. за сумата 5 500.00лв. Сумата е получена от ответника, за което е налице изявление на същия в договора/чл.2 от договора/.Крайния срок за погасяване на заема е 18 м. от датата на подписване, респ. изтекъл е на 10.10.2015г.

Не се представят доказателства, а и не се твърди ответника да е платил дори и част от задължението си.

Отношенията м/у страните по делото касаят договор м/у тях за паричен заем, които се уреждат от правилата на чл. 240 и 241. ЗЗД.

Тези правила уреждат т. нар. заем за потребление. Негов предмет са заместими вещи, най-често пари. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В процесния случай се касае именно за такъв договор Заемателят е длъжен да върне заетата сума/чл. 240, ал.1, ЗЗД/. Ответника – заемател не е изпълнил това свое задължение въпреки, че падежа е настъпил.

Задължението на ответника да върне заетата сума е срочно/10.10.2015г./ и при неизпълнение, същия изпада в забава след изтичането на определения срок

/чл. 84. ал.1 изр.1 ЗЗД – когато деня за изпълнение е определен, длъжника изпада в забава след изтичането му/. Следователно ответника е в забава от изтичане на договорения срок – от 11.10.2015 г., от когато съгл. чл.

86 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение за забава/законната лихва/, като последният претендира такова от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2019г.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в размер на 5 500.00лв. с пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД е основателен и като такъв го уважава.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д.

№ 256/2019г. разноски в общ размер на 260.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 110.00лв. – държавна такса и 150.00лв.

– адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш

И

Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.И.И. с ЕГН ********** ***, дължи на П.Б.А., ЕГН **********,***, сумата : 5 500.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.

1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410

ГПК № 248/13.05.2019г. по ч.гр.д.

№ 256/2019г. по описа на БРС.

Осъжда С.И.И. с ЕГН ********** да заплати на П.Б.А.,

ЕГН ********** направените по ч.гр.д. № 256/2019г. разноски в размер на 260.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 110.00лв.

– държавна такса и 150.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: