Решение № 30 от 15.03.2022, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Белоградчик, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20211310200130 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, срещу НП № 543/12.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.

В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия състав на вмененото поведение – е друг. Претендират се и разноски по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен представител - адвокат, който поддържа жалбата, като в писмени бележки по същество освен излаганото до момента по случая, твърди и разминаване в ГСП, 1 представена по делото и отразената в АУАН и НП, неяснота в идентификацията на имотите, сочени в позволителното за сеч и утвърдената ГСП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з., не изразява становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Б. Б. на 16.05.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 106/11.03.2013 г., с която е утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0612359, с очакван добив на 286 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, габър, мъждрян и благун, от отдел 174 ”м”, имот кад. № *** /собственост на ФЛ/ в землището на с. С., общ. Ч., като ФЛ – собственик било предоставило на ЮЛ – да получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 19.05.2021 г. до 31.08.2021 г ., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.

На 28.07.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0597619 – за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0612359/16.05.21 г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /57.21 пл.куб.м./, наличието на не отсечени маркирани дървета, не извеждане на сечта върху цялата маркирана територия и „задоволително“-то провеждане на сечта и почистване на сечището. / Протоколът не е представен по делото, но съдът сам, по служебен почин го допстъпи в ел. система на ИАГ, намирайки го за относим по казуса/.

На 07.07.2021 г. свидетелят Д. В. – горски инспектор при РДГ-Берковица и Ал. П. – ст. експерт при РДГ-Берковица, в присъствието и на Т. С. Т. – получил по-горецитираното позволително за сеч, извършили проверка на място, на терен и констатирали, че в терена има по голяма интензивност на маркираните за отсичане дървета, отколкото е предвиденото по утвърдената ГСП № 106/11.03.2013 г. с размер на ползване на дървесина 215 пл. куб.м.

2

Имало и издадено позволително за сеч № 0612359, с очакван добив на 286 плътни куб. м. дърва, но до момента на проверката били отсечени и извозени 57.21 пл. куб.м. по това позволително. След проверка в РДГ-Берковица / откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и П. установили, че както цитираната ГСП, така и позволителното за сеч били утвърдени - първата, и издадено – второто, от Б. Б.. Още установили, че в системата на ИАГ, фигурирало и друго позволително за сеч – № 118475/29.06. 2013 г., издадено за същия имот, по същата програма, с очакван добив 228 пл. куб.м. – и сечта била осъществена, като добивът тогава реално бил 277.28 пл. куб.м., т.е. дори той превишавал определеното от програмата и това първо позволително.

Поради превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за добиване с позволителното от 16.05.2021 г. , както и усвоеното по програмата разрешено количество още 2013 г., В. и П. приели, че с издаване на Позволително № 0612359/16.05.2021 г., Б. е нарушил изискванията на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ във вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите и във вр. чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ. Своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 144681/07.07.2021 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Б.Б. по цитираните, като нарушени текстове от ЗГ и Наредба-та.

Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на 13.07.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 543 от същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ на 16.05.2021 г. , в с. В., общ. Д., обл.В., ул. “П.“ № ..., издал Позволително за сеч № 612359 за добив на 286 пл. куб.м., въз основа на ГСП № 106/11.03.2013 г. , като по нея е било предвидено извършването на сеч в размер на 215 пл. куб.м., като по тази програма през 2013 г. е добита 277.38 пл.куб.м. дървесина“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Д. В. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с чл.13 ал.3 и ал. 4 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е фигуриращият в констативния протокол – Ал. П.. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е подписал друг свидетел – посочен с три имена и длъжност – също служител на РДГ-Берковица / И. Бл.

И./.

3

На 12.08.2021 г. въз основа на акт № 543/13.07.2021 г. на св. Д. В., е издадено обжалваното НП № 543/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Несъмнено установено за съда е обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Същото е видно от представеното на съда, ведно с изисканата ГСП – Удостоверение № 8361/26.03.2012 г. на Изп. Директор на ИАГ. Установи се /от констативния протокол за проверката/, и че относно провежданата сеч в имота към момента на проверката – 07.07.2021 г. са добити и извозени от сечището само 57.21 пр. куб.м. дървесина общо / по издадените превозни билети/ по позволителното от 2021 г.

Сечището е освидетелствано впоследствие и с Протокол за освидетелстването му № 0597619 от 28.07.2021 г. – с реализиран добив 57.21 пр.куб.м. /достъпен от съда служебно в системата на ИАГ /. Също служебно, чрез достъп в ел. система на ИАГ, съдът се запозна и приема за съществуващи в обективната действителност - позволително за сеч № 118475/29.06.2013 г., издадено за същия имот, по същата програма, с очакван добив 228 пл. куб.м., както и с Протокол за неговото освидетелстване - № 0101376/25.09.2013 г. – с реализиран добив 277.38 пл.куб.м.

За съда, на следващо място, се доказва и наличието на заповед ГСП № 106/11.03.2012 г. на Директора на РДГ-Берковица, за утвърждаване на ГСП, касаеща и имот № 207005, в м. “Алимово бранище“, в землището на с. С., общ. Ч., обл. В., като имотът попада в отдел 174 „м“ по ЛУП от 2007 г. на ДЛ-Чупрене. В посочения имот е бил предвиден добив на 215 пл. куб. м. дървесина. В заявлението за одобрение на програмата е сочено, че то се подава за ГСП № 106, а самото то – заявлението , е от 25.02.2013 г. Тази 2013 г. е отразена и в другите документи по преписката, формираща документация по утвърждаване на ГСП, вкл. и заглавната страница на представената на съда ГСП с автор – инж. Б. Б. – като изготвил същата.

4

Представената на съда обаче Заповед № 106/11.03.2012 г. , утвърждава на практика друга явно програма, със същият номер – 106. Не е възможно през 2012 г. да е утвърдена обаче ГСП, визирана в АУАН и НП. В акта и атакуваното пред съда постановление на АНО се излагат други факти – че има утвърдена ГСП от 11.03.2013г., такава обаче съдът сам не установи, не му бе и представена от въззиваемата страна. Нито бяха ангажирани доказателства за идентичност на имот кад. № 207005 / визиран в позволителното за сеч от 2013 г. и програмата от 2012г./, с имота – посочен в позволителното от 2021 г. – *** .

При така установеното от съда и така приетите по делото писмени доказателства – не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0612359/16.05.2021 г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. С., обл. В., е надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП № 106/11.03.2012 г. е позволявала да се добие там. Това позволителното за сеч от 16.05.2021 г. е издадено въз основа на сочена в него ГСП № 106/11.03.2013 г. , за дърводобив в отдел 174, подотдел „м“, с посочено землище на с. С., общ. Ч..

На съда не са представени доказателства за одобрение на тази именно програма, сочена в позволителното, за да може да се извърши преценка какво количество и за кой имот е предвидено – в смисъл одобрено по надлежния ред, да се добива. Описваното в акта и НП позволително за сеч, издадено на 16.05.2021 г. от Б. Б. касае имот в отдел „174 м“ от ГФ, намиращ се в землището на с. С., обл. В., но сочи като основание за издаване друга ГСП ГСП от 11.03.2013 г. Съдът въобще не констатира изготвянето и утвърждаването на такава програма, представиха се доказателства за утвърждаване на програма от 2012 г., касаеща същия имот. Друга програма, на съда не бе представена от АНО.

Твърде възможно е, в самата Заповед, с която е утвърдена програма № 106/2012 г. да е допусната грешка , като вместо 2012 г., да е посочена 2013 г.

Но в наказателното право такива технически грешки са недопустими. Което значи, че ГСП от 2013 г. за имота в с. С., посочен в позволителното за сеч на Б .Б. – няма въобще утвърдена или не бе представена на съда, като доказателство. А, ако авторът на позволителното за сеч от 16.05.2021 г. - Б. Б.

5 е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта и НП.

Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 543/ 12.08.2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.

ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ..., ет...., ап..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.