Решение № 82 от 14.04.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ямбол, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20222330200104 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. З., ЕГН **********, чрез адв. С.Е. от АК Ямбол против Наказателно постановление № 21-0813-001865/29.11.2021 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като са твърди, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като на посочения час в АУАН и НП – 09.50 ч. не му е била извършвана проверка при преминаване през кръстовище, а се е намирал на друго място, за което е ангажирал доказателства пред административно-наказващия орган и се иска отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява и от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Е. от АК – Ямбол и се прави искане да бъде отменено наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема 1 становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.08.2021 г. в 08.50 часа жалбоподателят Н. Г. З. управлявал лек автомобил „Тойота Ярис” с рег. № ***, като се движел по бул.Крайречен в гр.Ямбол. На кръстовището с ул.Русе жалбоподателят преминал на червен сигнал на светофара. Това поведение на водача станало достояние на контролните органи в лицето на свидетелите Е. и Я. – *** в сектор Пътна полиция Ямбол на ОД МВР-Ямбол, които спрели водача за проверка. За горното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 991838 за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя, предявен и подписан от водача, който направил възражения в насока, че не са верни обстоятелствата в акта, като е преминал на жълт светофар. Впоследствие въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя е издадено и атакуваното НП № 21-0813-001865/29.11.2021 г. Както в АУАН, така и в НП е записан час на констатиране на нарушението – 09.50 ч.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Е. и на свидетелите Я. и И., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие актосъставителят Е. е посочил, че времето на констатиране на нарушението е 08.50 ч., като неправилно в АУАН е записал час 09.50 ч.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

В конкретния случай съдът констатира наличието на съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в следното: Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът за установяване административното нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно показанията на актосъставителя Е. се установява по безспорен начин, че проверката и констатиране на нарушението е било констатирано на 27.08.2021 г. в 08.50 ч., като неправилно актосъставителя е записал в акта като час на нарушението – 09.50 ч., като същият този час е бил възпроизведен и при издаване на наказателното постановление. От показанията от 2 водения от страна на жалбоподателя в съдебно заседание и разпитан като свидетел Генчо И. се установява също така, че по времето, когато е вменено с АУАН и НП извършването на нарушение от жалбоподателят, последният се е намирал в магазин до Вик Ямбол, където са закупували водомер за жалбоподателя, като това обстоятелство се потвърждава и от представените още в хода на административно-наказателното производство фискални бонове от нарушителя. При това положение се установява, че на посочения в АУАН и НП час – 09.50 часа на 27.08.2021 г. жалбоподателят не е се намирал на кръстовището в гр.Ямбол, посочено в АУАН и НП и не е извършвал нарушение в този час. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, тъй като в конкретния случай е налице пълно несъответствие между изложените обстоятелства в АУАН и НП относно часа на извършване на нарушението от страна на жалбоподателят З. и установената фактическа обстановка в съдебно заседание. Посоченото нарушение при съставянето на акта е съществено, а издаденото въз основа на него наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна.

Предвид констатираното съществено процесуално нарушение е безпредметно разглеждането на спора по същество и обсъждането на изложения довод от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за маловажен случай на административно нарушение.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001865/29.11.2021 г., издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на Н. Г. З. ЕГН ********** с адрес гр.***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 8 точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР ЯМБОЛ да заплати на Н. Г. З., ЕГН **********, адрес гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4