Определение № 4487 от 03.12.2019, Районен съд - Стара Загора

П Р О Т О К О Л

Година 2019г.

Град: Стара Загора

Районен съд – Стара Загора

Десети граждански състав

На 3 декември Година 2019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар:

ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

МИЛЕНА КОЛЕВА гражданско дело номер 4798 по описа за 2019 година.

На именното повикване на второ четене в 11.08 часа се явиха:

В съдебното заседание се извършва звукозапис.

ИЩЕЦ: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – редовно призовани, не изпращат представител.

ОТВЕТНИК: „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – редовно призовани, не изпращат представител.

ВЕЩО ЛИЦЕ: Д.В.Д.-Г. – редовно призована, не се явява.

ВЕЩО ЛИЦЕ: Д.Д.Д. – редовно призован, налице.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило писмо от „НЕК“ ЕАД с изх. № 11-275-2 от 21.11.2019г., с което предоставят изисканата информация от Районен съд - Стара Загора.

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, с която заявява, че няма възможност да се яви в днешното съдебно заседание и няма възражения да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че не поддържа поддадената искова молба, като на основание чл. 232 от ГПК уведомява, че оттегля иска си по гр. дело № 4798/2019г.

Моли съда да прекрати производството по делото. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, както и моли същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в наредбата.

СЪДЪТ

СЧИТА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА

ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна и на основание чл.146 ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕКТИВИРА изготвения от закрито разпоредително заседание проекто-доклад като доклад по чл. 146, ал.1 ГПК, както следва:

Ищецът

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград.

Същият бил потребител на ел. енергия относно притежавания обект с ИТ № 2008237

–Извод Рила - гр. Казанлък, който обект бил присъединен към електропреносната система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.

Ответникът

„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”

ЕАД, със седалище и адрес на управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия за разпределяне на електрическа енергия №

140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите клиентите/ с електрическа енергия.

На

16.10.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обект с ИТ № 2008237 –Извод Рила - гр. Казанлък, собственост на ищеца:

- за м. 09.2014г. била заплатена сума в размер на 163,35 лева по фактура №**********/30.09.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до ел. разпределителната мрежа;

Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.

Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц –

021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Съгласно нормативната уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електроразпределителна мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електроразпределителната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.

11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба

№ 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било Извод Рила – гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика“ 20 кV, чрез който се захранвала Централна помпена станция Казанлък.

Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.

С писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните обекти:

- Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;

- Извод „Рила”;

- ВиК – Зимница;

- Помпена станция Ханчето.

След получаване на това писмо от страна на „ЕВН

БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на Извод Рила и ВиК – Зимница, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД бил собственик на Електропровод „Хидравлика“ 20 кV и на извод Рила – Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.