Решение № 37 от 31.10.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Първомай, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20255340200112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „Влади – Митко Димитров“ против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505272211, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че от съдържанието на електронния фиш не ставало ясно за какво нарушение му е наложено административно наказание. Посочено е, че за посоченото ППС били заплатени всички пътни такси, но била допусната техническа грешка при въвеждане номера на ППС. Също така се поддържа, че липсвала законова възможност за процесното нарушение да се състави електронен фиш. Изразено е становище, че бил нарушен и принципът на пропорционалност, като наложената имуществена санкция била несъразмерно висока. По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Влекач „Волво ФХ 4 Х 2 Т“ с рег. № ********************* с технически допустима максимална маса 20 100 кг, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, бил собственост на жалбоподателя ЕТ „Влади – Митко Димитров“.

На 15.04.2022 г., в 13:05 ч. в община Първомай, по път I-8, в района на км 264+758, с посока на движение намаляващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на товарен автомобил „Волво ФХ 4 Х 2 Т“ с рег. № ********************* с технически допустима максимална маса 20 100 кг, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, бил съставен Електронен фиш № 8505272211, с който на жалбоподателя в качеството на собственик на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. В него е посочено, че независимо от налагането на това административно наказание жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 119 лв. Жалбоподателят могъл да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита за изпълнено.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства – електронен фиш, доклад по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС, Разрешение за строеж № РС-29/15.04.2019 г. ведно с Приложение № 1 към него, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова контролна стационарна точка от 15.08.2019 г., Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. за утвърждаване на образец на електронен фиш, Договор за доставка на ДКВ карти от 28.08.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронна система за събиране на пътни такси.

Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 2

ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал.

Докладът и снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В случая от събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е вписан в свидетелството за регистрация като собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От приобщения като писмено доказателство доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол-сегмента от път I-8, км 264+758, през който на 15.04.2022 г., в 13:05 часа е преминало процесното ППС, не е била заплатена.

За преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че дължимата пътна такса била заплатена, но била допусната техническа грешка при въвеждането на номера на ППС. Тук е мястото да се изясни, че представеният от жалбоподателя договор за доставка на ДКВ карти от 28.08.2020 г. не представлява договор с доставчик на услуга за пътно таксуване по смисъла на чл. 10з ЗП. Същевременно при закупуване на маршрутна карта отговорността при неправилно декларирани данни е на собственика. При неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, включително и на държавата, в която е регистрирано, или периода на валидност на маршрутната карта, се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена тол такса (чл. 10б, ал. 4а ЗП). По тези съображения и тъй като не се установява да е заплатена пътна такса от собственика на превозното средство, съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението, съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното 3 нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание. Разпоредбата на чл.

179, ал. 3 ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал.

3-3б ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност (за издаване на електронен фиш за процесното нарушение) не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. С оглед на посоченото към датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, защото се касае до ред за 4 реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До изменението на закона обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал.